Мойс се нуждае от моментален скок за избягване на криза

Телефонните мнения в радио шоупрограмите бяха нажежени към 18:30 часа в събота вечер с настоявания Дейвид Мойс да бъде заменен (въз основа на 15 мача в Премиър Лийг), значително надхвърлящи по брой онези, призоваващи към изчакване, търпение и оставяне на болките от прехода да преминат сами. Колко нелепо!

Футболът има неутолим апетит за нанасяне на смъртоносни удари към мениджърите в моменти като този. Хората искат да кажат, че мениджърът на Манчестър Юнайтед, чийто отбор е на 7 точки от Топ 4 след загуба от Нюкасъл Юнайтед, не умее да вдъхновява – сякаш ренесансът на Уейн Рууни и Луис Антонио Валенсия този сезон не се брои за нищо. И че му липсва точна преценка – сякаш изводът на Сър Алекс Фъргюсън, че ще бъде проклет, ако се споразумее с агента на Пол Погба, Мино Райола, не се брои за нищо, при положение че Юнайтед изтърва наличен играч, от когото така остро се нуждае днес.

Вече има повече прагматизъм в новата ера. Агентите винаги играят хитро, за да осигуряват оптимални сделки за най-добрите си млади играчи. Манчестър Сити получи едноседмична възможност да купи Аднан Янузай през октомври, но Мойс и неговият изпълнителен директор Ед Уудуърд не оставиха този младок да им се изплъзне.

Лошата преценка на Мойс се прояви само в това да не предвиди колко слабо е оставеното му наследство, когато прояви такава придирчивост на трансферния пазар през лятото. Всъщност Гарет Бари, сега под наем в Евертън от Манчестър Сити, би свършил работа. “Не е за Юнайтед”, казваха някои фенове, все едно този клуб може към момента да си позволи подобен елитизъм.

Мойс като че усеща, че тази стара философия още е в сила и от водещите фигури в клуба се чува, че няма да бъдат водени играчи за тримесечно оправяне на проблемите. Съботното поражение у дома срещу Нюкасъл обаче разкри клуб, който се нуждае (поне под наем) от свежестта на един или двама нови футболисти, на които просто не им тежи ефектът от напускането на Фъргюсън; футболисти, които да бъдат карани да играят за Мойс, докато светът е вперил поглед. Уудуърд е готов да отговори с размах в предстоящия идния месец трансферен прозорец, макар че да се намерят играчи с размах е голямото предизвикателство.

Безнадеждното търсене на просто обяснение за това кое точно Мойс върши погрешно се разкри в поставените към него въпроси в събота вечер. Дали не е променял твърде много състава? “Да променям ли? Не мисля, че съм променил нещо – довел съм само един играч”, отвърна той, не без право. Дали неговият отбор не трябваше да се хвърли безогледно напред срещу Нюкасъл? “Това е повод за тревога, тъй като се опитах да хвърля всичко към тях”, отговори, не без право, напомняйки как остана без десен бек в последния половин час от мача и накара Янузай да се премести навътре, а Валенсия да остане зад него.

Не трябва да има безкрайно теоретизиране за това къде лежат решенията. Играчите изглеждаха изумени и примирени в събота, с изключение на Янузай, та победа или две, с капчица късмет, биха донесли нужното покачване на самочувствието за месец, в който съперниците (Астън Вила, Стоук Сити, Уест Хам, Норич и Хъл) съвсем не са непобедими.

Опасността пред Мойс е в това неговият отбор да не бъде всмукан в спирала от лоши представяния, така злокобна, че да няма връщане назад. Неговият пост остава напълно сигурен, ала всеки мениджър в Премиър Лийг е малко или повече на шест загуби от оставането без работа. Препъването се позволява. Свободното падане – не.

Мойс трябва да преоткрие пословичната сила на своя отбор да преследва наглед загубени каузи. Нямаше никаква заплаха за вратата в 30-ината минути, в които се изоставаше в резултата, а през сезона има само два вкарани гола в последните пет минути на редовното време. Единият дойде при вече водачество 1:3 навън срещу Суонзи, другият – при изоставане 4:0 на гости на Манчестър Сити. Това е същият Сити, срещу който точно преди една година до самия край изглеждаше, че мачът ще завърши 2:2 преди фамозния гол на Робин ван Перси от фаул. “Миналия сезон имаше много мачове, в които Манчестър Юнайтед не игра особено добре, а в такива като този се измъкваше с един гол”, отбеляза Мойс.

Съботният резултат бе обаче и показател за отбора на Алан Пардю. Йоан Кабай, Матийо Дебюши, Шейк Тиоте и Муса Сисоко до един можеха да бъдат вкарани в състава на Юнайтед и да направят разлика, особено Тиоте, а Пардю може да си припише заслугата за решението да добави още един човек в центъра на полузащитата и да тества най-слабо съпротивителното звено на “червените дяволи”. Сега Шампионската лига не изглежда далечна мечта за тях. “Не казвам “не” на подобен вариант”, бе отговорът на Пардю.

По време на разговор с медиите за трансферите, на Мойс бе подметнато, че “краят не е близо”, на което той отвърна: “Със сигурност не е.” Тези трудности не го пречупват. Той продължава да се изправя пред тях. Неговите работодатели знаят, че имаше неадекватна подготовка на съставянето на отбор, достатъчно силен да изведе Юнайтед напред след ерата “Фъргюсън”. Но все отнякъде, откъдето и да е, Мойс ще трябва да започне да изкарва кризата от действието на драмата.

Йън Хърбърт, “Индипендънт”

Следвай ни: