Юнайтед вече изнервя конкурентите си за титлата

Юнайтед вече изнервя конкурентите си за титлата

Победата над Арсенал не убеди напълно, че в Манчестър Юнайтед са се върнали към предишните си високи стандарти, но един поглед към последните резултати и класирането в Премиър Лийг подсказва, че некролозите могат да си останат заключени в шкафа.

Нивото на шум около “Олд Трафърд” и радостта след последния съдийски сигнал бяха точна мярка за значението на този мач за Юнайтед и Дейвид Мойс. “Червените дяволи” се нуждаеха от трите точки, за да спрат Арсенал да увеличи преднината си до трудни, ако не и невъзможни, за обръщане стойности. Техният все още относително нов мениджър пък се нуждаеше от победа в двубой от подобен статус, след като предходните възможности срещу Челси, Ливърпул и, отчаяно и посрамващо, Манчестър Сити донесоха само една точка.

А и двете неща дойдоха благодарение на точния удар с глава на Робин ван Перси в 27-мата минута след изпълнения от Уейн Рууни корнер. Ако холандецът все още е, според Арсен Венгер, “човек на Арсенал”, го показа по странен начин. Той вкара и в двете срещи с бившия си клуб миналия сезон, а този път нямаше съмнение дали ще се лиши от празнуването на свой гол срещу предишните си съотборници.

След като надви Оливие Жиру във въздуха, използвайки пробив в зоновото покритие на Арсенал, и изпрати удара си над намиращия се на голлинията Киърън Гибс, Ван Перси избухна в екстаз пред екзалтирания “Олд Трафърд”. И с пълно право!

Мойс удари с юмрук въздуха в този момент и после пак, докато тръгна устремено към трибуната “Стретфорд Енд” след края на сблъсъка. Това не е старият Юнайтед, ала сега поне го има усещането за изграждане на инерция.

Докато надпреварата за титлата придобива облик в един сезон на непостоянство и непредсказуемост, може със сигурност да се каже, че шампионите са се присъединили към битката. Сега те са 5-и в таблицата, на 5 точки от водача Арсенал и в серия без поражение в 9 мача във всички състезания.

“Червените дяволи” може и да не се движат заплашителни като преди, но все още усещат шанса си, а и собственият им неубедителен старт не бе наказан напълно от съперниците им за короната. Шест точки, разделящи водещите осем отбора в класирането, говорят сами по себе си.

Мойс призна, че Юнайтед може да пострада от “разкървавени носове” по пътя, ала болката ще бъде намалена, докато Манчестър Сити и Тотнъм също я усещат както в мачовете си съответно срещу Съндърланд и Нюкасъл през уикенда, а и Челси показва непостоянство.

Макар да са минали само 11 мача от сезона, имаше реална опасност Юнайтед да се отдалечи съвсем при евентуална победа на Арсенал в неделя на цели 11 точки. Вместо това Мойс не прие твърденията, че шампионите се намират в най-изгодната за тях позиция спрямо съперниците – дебнещи отзад на малко точки. Той иска да се качи на върха.

Ранните показания от този сезон правят прогнозите безсмислени, но Юнайтед ще бъде в Топ 4, а недостатъците на другите в съчетание с показаното в неделя качество от Ван Перси и чудесния Рууни ще ги накарат да повярват, че титла №21 все още може да дойде този сезон.

При цялото говорене за най-добрите нападателни тандеми в Премиър Лийг с процъфтяването на Ливърпул с Луис Суарес и Даниел Стъридж и силата на Манчестър Сити със Серхио Агуеро и Алваро Негредо, няма кой да е над Ван Перси и Рууни, ако те играят както срещу Арсенал.

Холандецът може и да осигури остротата пред вратата, но Рууни бе просто изключителен. Както при всички играчи от топ класа, при него трудоспособността е равносилна на природния талант, а в момента играе както в най-добрите си дни досега. Тези двама играчи могат сами да печелят големите мачове за Юнайтед – факт, признат повече или по-малко от Мойс.

Що се отнася до Арсенал, това бе разочароващ завършек на една чудесна седмица след успеха над Ливърпул в ПЛ и донасянето на изключителна победа в ШЛ в гостуването срещу Борусия Дортмунд. Отборът на Арсен Венгер бе бавен и предвидим през първото полувреме. Говореше се за вирус, преминал през лагера на “артилеристите”, а отсъствието на невъзпетия герой Пер Мертезакер и Томаш Росицки се усещаше. Мениджърът, трябва да се отбележи, обаче не пожела да използва това като извинение за поражението.

Бе изненадващо да чуем Венгер да казва, че Арсенал е бил нервен заради величината на този мач в съчетание с липсата на скорошни успехи на “Олд Трафърд”. Лондончани доминираха във владението на топката през второто полувреме, ала рядко застрашаваха вратаря на домакините Давид де Хеа. Би било обаче твърде крайно да хвърляме сянка на съмнение върху качеството на тима след загуба на стадион, където доста отбори ще изпитват подобно чувство този сезон.

Има обаче един-два проблема, за съществуването на които Венгер несъмнено е наясно и които със сигурност ще опита да поправи през януари. Включването на Никлас Бентнер като късна смяна илюстрира не само проблемите на Арсенал откъм нападатели в момента при контузиите на Тио Уолкът, Алекс Окслейд-Чембърлейн и Лукас Подолски, а и какво може да се получи при евентуална травма на Жиру. Има остра нужда от нов нападател и Венгер със сигурност ще направи привличането му трансферен приоритет. При цялото успешно аклиматизиране на Жиру към изискванията на ПЛ, той не е Ван Перси или Рууни.

Месут Йозил също имаше тих ден, когато Арсенал и привържениците на клуба се надяваха той да демонстрира какво Юнайтед е пропуснал, когато не е успял да го привлече. Ако обаче на клуба бе предложено преди няколко седмици да е в настоящата си позиция – начело в първенството и с реална възможност за излизане от много трудната група в ШЛ, щеше да бъде прието на мига. Все още има твърде много поводи за оптимизъм.

За Юнайтед и Мойс това бе най-голямата победа, откакто на “Олд Трафърд” се смени караулът с напускането на сър Алекс Фъргюсън след 26-годишна служба. Няма съмнение, че аурата си е отишла, а факторът страх, усещането, че се изправяш и срещу Фъргюсън, освен срещу играчите му, са намалели. Гледката обаче как шампионите, далеч от непобедимия си вид, се настаняват в Топ 5, ще бъде достатъчна да накара намиращите се над тях да се хвърлят по един нервен поглед назад през рамото си.

Фил МакНълти, водещ футболен редактор на ВВС Sport

Още от Футбол свят

Виж всички