За Платини на Мондиал трябва да е Панама, а не CR7, Златан и Рибери

Всички очи бяха така преднамерено вперени към Кристиано Роналдо и Златан Ибрахимович, че забравихме за Франк Рибери. Да не говорим също за Самир Насри, Карим Бензема, Оливие Жиру, Лоик Реми, Юго Лорис...

Франция сега е изправена пред опасността да пропусне световните финали точно както Португалия или Швеция. “Петлите” трябва да заличават пасив от два “чисти” гола срещу Украйна в Париж във вторник вечер, а съдейки от представянето им в Киев вървенето по този път ще е на нагорнище.

Централният защитник Лоран Кошелни получи срив в личната си дисциплина и, след като непохватно направи решила изхода на мача дузпа, затвърди грешката си с получаване по-късно на червен картон.

Междувременно хвърлянето на вина вече започна в медиите и, съдейки от бесните им физиономии, при играчите, видели как планът им се проваля. Предстоящият Мондиал може да бъде без Рибери – най-влиятелната единица на европейския шампион Байерн, футболист на годината на УЕФА и сериозен кандидат за “Златната топка”.

Може да се твърди, че Рибери, Ибрахимович, Роналдо и Лионел Меси са четиримата водещи играчи в света към момента, а има голяма вероятност световните финали в Бразилия да минат без двама от тях. И тук е времето да помислим върху предлаганото от Мишел Платини разширение на турнира от 32 до 40 отбора – идея, чието време наистина е дошло. Само че вот за 40 не е вот за Франция, а за Йордания, Панама или Нова Каледония.

Президентът на УЕФА Платини не говореше за увеличаването на броя участници с цел намиране на място за хора като Рибери и Роналдо, а отвърна на друго самоцелно и глупаво предложение от президента на ФИФА Сеп Блатер, който се надява да разшири присъствието на Азия и Африка за сметка на Европа.

“Напълно съм съгласен с г-н Блатер, че ни трябват повече африкански и азиатски страни – каза Платини. – Вместо обаче да отнемаме от квотите на европейските, трябва да идем на варианта с 40 тима. Можем да добавим два африкански, два азиатски, един от Океания и един от Европа. Футболът се променя – вече имаме 209 асоциирани държави, тъй че защо да намаляваме участниците? Нека направим повече хора щастливи!”

Населението от цели 256 000 души на тихоокеанския остров Нова Каледония например щеше да бъде екзалтирано от участие в междуконтинентален плейоф при новата система със заемането на автоматична квота на Океания от Нова Зеландия. Така щяха да се чувстват и в Панама, които биха отишли на Мондиал 2014, ако планът на Платини бе влязъл в сила, макар и само с един спечелен мач в групата на КОНКАКАФ с участието на САЩ, Коста Рика, Хондурас, Мексико и Ямайка.

И все пак пръскането на щастие в Нова Каледония – област с размерите на Лутън, натежава ли повече от нещастието в останалия свят заради отслабения финален турнир? Облагодетелстваните страни щяха да бъдат радостни, така е, ала по-широката световна публика би сметнала състезанието за обезценено заради участието на опашкари, аутсайдери и откровени слабаци.

Ако Мондиал 2014 имаше два допълнителни отбора от Азия, един от щастливите губещи щеше да е Йордания, която загуби първия бараж срещу Уругуай с 0:5 у дома си в Аман. Предстои реванш в Монтевидео в сряда, с право наричан “безсмислен”. А уругуайците също не са голямата работа. Те притежават чудесни индивидуалности като Луис Суарес и Единсон Кавани, но не получиха автоматично класиране на финалите за сметка на Екуадор. Пък и си спомнете, че този път в групата в зона Южна Америка я нямаше Бразилия.

Що се отнася до Йордания, те отстраниха Узбекистан след дузпи, така че човек може да си представи как такъв мач не би имал място в прекрасния нов свят на Платини, а узбеките също биха отишли директно в Бразилия. Тъй че отборът, който не можа да бие отбора, победен с 5:0 на свой терен от отбора, който бе спрян за автоматично класиране от Екуадор, би получил място на Мондиала, но все още няма гаранции за Франция или Португалия, като имаме предвид, че схемата на Платини намира място само за още един допълнителен участник от Европа. И това не би свалило качеството?

Разбира се, разширението на Платини би било повече за предпочитане от мрачния проект на Блатер, в който Европа отстъпва места на Азия и Африка. Според предложенията на последния, Рибери, Роналдо и Ибрахимович отсега щяха да са без шансове за присъствие в Бразилия, докато колективният талант на Йордания и Узбекистан би си приготвял куфарите.

Може би това би вдигнало качеството на финалите, макар че резултатът срещу Уругуай казва друго. Йордания притежава един играч в състава си с договор с клуб отвъд Близкия изток – това е Тхаер Бауаб, нападател на румънския Газ Метан Медиас. Той има два шампионатни мача този сезон.

Узбекистан има малко по-силен глобален имидж с футболисти, пръснати из Азербайджан, Казахстан, Южна Корея, Китай и Катар, ала мнозинството играят за клубове в родината си, а единственият в по-голямо първенство е Виталий Денисов – ляв бек на руския Локомотив Москва. Дали той обаче е по-привлекателна гледка от Роналдо? Вероятно не.

Разбира се, велики играчи пропускат световни финали постоянно. Жорж Уеа не е играл на турнира, нито пък Джордж Бест, а няма да го стори и Раян Гигс. Никога няма да има гаранция за присъствието на най-добрите футболисти в света, но най-малкото, което можем да им дадем, е равен шанс.

Най-отвратителният аспект на всичко това е, че става въпрос не за справедливост, а за избирателност. Блатер иска да бъде преизбран през 2015 година и вижда силната си поддръжка в азиатските и африканските конфедерации като начина да го стори. Платини знае, че се нуждае от тези гласове, като същевременно се старае да не се отчужди от Европа.

Едни световни финали без Рибери, Роналдо или Ибрахимович биха били нещо ужасно жалко. Веднъж обаче щом Блатер и Платини приключат игрите си, най-големите играчи може просто да разберат, че са по-добре без участие на този форум. И няма да са единствените.

Мартин Самюъл, “Дейли Мейл”

Следвай ни: