“Щастието гарантирано”, с казва в официалното англоезично списание на Бундеслигата. “24 години поред Бундеслигата вижда повече голове от всяка друга голяма лига”. Това е забележителна статистика, няма съмнение, но можем ли да сме толкова сигурни по отношение на емоционалната препратка? Вкарването на голове е дейност с общ сбор 0, ако се замислите: щастието на един привърженик е болката на друг гарантирано. Всички тези голове и честото прехвърляне на значение и смисъл към тях може също толкова спокойно да бъдат описани като машина за нещастие.
Бундеслигата поставя феновете в мелачката и самият факт, че позволява на по-малки отбори да осъществяват мечтите си за европейски футбол (към момента не можеш спечели три поредни мача, без да се доближиш до зона Шампионска лига на таблицата), както и че редовно свлича големите имена в зоната на изпадащите, добавя нов слой жестокост. Дванайсет или 13 от 18-те отбора накрая на сезона ще кълнат пропуснатите възможности и неосъществените амбиции.
Дортмунд не игра зле в голяма част от визитата си в Кьолн, ала защита от незащитимия вид позволи на Кевин Фогт и после на Симон Цолер да увеличат напрежението с попаденията си между гола на Чиро Имобиле за 1:1. “Можем да го наречем “криза” – заяви спортният директор на клуба Михаел Цорк. – Това е най-трудното ни положение за последните години.” По-тревожното се криеше в оценката на Клоп, че футболът на Дортмунд е спрял като цяло да е смислен. “Нямам каквото и било умно нещо да кажа като коментар в момента”, промълви наставникът.
По линията на скромните призиви за План Б, налаганият от Клоп високоинтензивен пресинг бе идентифициран като източника на всички беди. Маестрото на Дортмунд все пак вярва, че проблемът е не самата тактика, а изпълнението й от футболистите. Истината е, че никой отбор от Бундеслигата не би могъл да се измъкне от подобни изправящи ти косата индивидуални грешки, без значение от системата.
Централният защитник даде 20 грешни паса и наруши изнасянето на топката на тима си. “Представете си да нямахме тези проблеми и да насочвахме цялата си енергия към атаката”, съжали Клоп. А вратарят Роман Вайденфелер, най-опитният на игрището с 34-те си години, изглеждаше като новобранец, когато не се справи с центриране преди втория гол на Кьолн. Има подозрения, че той се опитва твърде усилено да копира стила “летящ вратар” на съотборника си в германския национален отбор Мануел Нойер, ала тази теория не се брои за съботната му грешка, случила се в наказателното поле.
На играта с топка на Дортмунд напоследък също й липсва насока. Завръщането на Илкай Гюндоган след 14-месечно отсъствие заради гръбна травма ще помогне в това отношение. Техниката на халфа му позволява да променя темпото на тима и това би трябвало да донесе улеснение за пречупването на дълбоко защитаващи се съперници, както и за подхранването с дълги пасове на атаката на Дортмунд високо по терена. Гюндоган изглеждаше малко “ръждясал” в Кьолн, но дано остане здрав, за да намали напрежението в идните седмици.
По-голямата тревога е не толкова, че може да изпуснат Топ 4 – няма да го изпуснат, а че настоящите им страдания може да накарат клуба като цяло да изгуби вятър от платната си.
Дортмунд съумява да опровергае песимистите и авторите на трансферни слухове от 2011 г. насам, защото продължаваше да крачи напред със силно усещане за целенасоченост. Това усещане за единение ще бъде подложено на изпитание, ако шумът около клуба, истински и въобразим, нарасне.
Рафаел Хьонихщайн, “Гардиън”
Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.