Не всичко (все още) е изгубено за Дортмунд

21 окт 2014 | 13:54
2750
0

“Щастието гарантирано”, с казва в официалното англоезично списание на Бундеслигата. “24 години поред Бундеслигата вижда повече голове от всяка друга голяма лига”. Това е забележителна статистика, няма съмнение, но можем ли да сме толкова сигурни по отношение на емоционалната препратка? Вкарването на голове е дейност с общ сбор 0, ако се замислите: щастието на един привърженик е болката на друг гарантирано. Всички тези голове и честото прехвърляне на значение и смисъл към тях може също толкова спокойно да бъдат описани като машина за нещастие.

Бундеслигата поставя феновете в мелачката и самият факт, че позволява на по-малки отбори да осъществяват мечтите си за европейски футбол (към момента не можеш спечели три поредни мача, без да се доближиш до зона Шампионска лига на таблицата), както и че редовно свлича големите имена в зоната на изпадащите, добавя нов слой жестокост. Дванайсет или 13 от 18-те отбора накрая на сезона ще кълнат пропуснатите възможности и неосъществените амбиции.

Всеки го боли, понякога, ала неудобството към момента най-силно се е настанило у Борусия (Дортмунд). Кралството, което Юрген Клоп изгради, се смали до къща на болката след петте поражения от осем мача този сезон. Треньорът си мислеше, че най-ниската точка е достигната при домакинската загуба с 0:1 от Хамбургер преди паузата за международните мачове, но нещата се влошиха дори повече в събота.

Дортмунд не игра зле в голяма част от визитата си в Кьолн, ала защита от незащитимия вид позволи на Кевин Фогт и после на Симон Цолер да увеличат напрежението с попаденията си между гола на Чиро Имобиле за 1:1. “Можем да го наречем “криза” – заяви спортният директор на клуба Михаел Цорк. – Това е най-трудното ни положение за последните години.” По-тревожното се криеше в оценката на Клоп, че футболът на Дортмунд е спрял като цяло да е смислен. “Нямам каквото и било умно нещо да кажа като коментар в момента”, промълви наставникът.

По линията на скромните призиви за План Б, налаганият от Клоп високоинтензивен пресинг бе идентифициран като източника на всички беди. Маестрото на Дортмунд все пак вярва, че проблемът е не самата тактика, а изпълнението й от футболистите. Истината е, че никой отбор от Бундеслигата не би могъл да се измъкне от подобни изправящи ти косата индивидуални грешки, без значение от системата.

Клоп заплаши с прилагане на “по-крайна” версия на тактиката си в началото на сезона, но неговите играчи, по куп причини, не съумяват да я осъществят в една лига, в която множество по-малки отбори започнаха да борят неговия пословичен контрапресинг със свой собствен контрапресинг. Свойствено рисковият подход на Дортмунд се нуждае от това целият отбор да преследва топката в унисон и защитниците да печелят ключовите единоборства. Капитанът Матс Хумелс обаче така и не успява да намери формата си след световните финали.

Централният защитник даде 20 грешни паса и наруши изнасянето на топката на тима си. “Представете си да нямахме тези проблеми и да насочвахме цялата си енергия към атаката”, съжали Клоп. А вратарят Роман Вайденфелер, най-опитният на игрището с 34-те си години, изглеждаше като новобранец, когато не се справи с центриране преди втория гол на Кьолн. Има подозрения, че той се опитва твърде усилено да копира стила “летящ вратар” на съотборника си в германския национален отбор Мануел Нойер, ала тази теория не се брои за съботната му грешка, случила се в наказателното поле.

На играта с топка на Дортмунд напоследък също й липсва насока. Завръщането на Илкай Гюндоган след 14-месечно отсъствие заради гръбна травма ще помогне в това отношение. Техниката на халфа му позволява да променя темпото на тима и това би трябвало да донесе улеснение за пречупването на дълбоко защитаващи се съперници, както и за подхранването с дълги пасове на атаката на Дортмунд високо по терена. Гюндоган изглеждаше малко “ръждясал” в Кьолн, но дано остане здрав, за да намали напрежението в идните седмици.

Дортмунд не е стартирал така зле от 1987 година. Отборът е на седем точки от зона Шампионска лига. Това обаче би трябвало да е временен спад, а не началото на упадъка на Клоп. Подкрепата на клуба към него е непоколебима и досега няма показатели, че съблекалнята е започнала да се съмнява в неговия авторитет и експертиза. В тима има твърде много качество и на терена, и извън него, за да остане в плен на унинието.

По-голямата тревога е не толкова, че може да изпуснат Топ 4 – няма да го изпуснат, а че настоящите им страдания може да накарат клуба като цяло да изгуби вятър от платната си.

Дортмунд съумява да опровергае песимистите и авторите на трансферни слухове от 2011 г. насам, защото продължаваше да крачи напред със силно усещане за целенасоченост. Това усещане за единение ще бъде подложено на изпитание, ако шумът около клуба, истински и въобразим, нарасне.

Изпълнителният директор на Байерн (Мюнхен) Карл-Хайнц Румениге даде тон за песен във връзка с предстоящите събития, като потвърди, че клубът му би обсъдил възможен трансфер на Марко Ройс и после “да стигне до решение”. В същото време каза и друго нещо, което е доста съществено: че не обича да рита падналите на земята.