Байерн показва как алчността убива футбола

Марко Ройс вкара срещу Байерн (Мюнхен) в събота. Не се тревожете: те няма да го оставят да повтори догодина.

Ройс е сред последните останали бижута в Борусия (Дортмунд), светкавично бързо крило или атакуващ халф, Футболист на 2012 година на Германия. Ако не бе контузил глезен в контрола срещу Армения през юни, почти сигурно щеше да има и златен медал от световно първенство. Ройс бе играл в шест квалификации и имаше 5 гола плюс 3 асистенции.

На 25 години той навлиза в зенита на кариерата си, което бе показано в гола му срещу баварците: спираща дъха контраатака, завършила с идеален удар с глава след центриране от Пиер-Емерик Обамеянг. В крайна обаче без значение.

През второто полувреме Байерн смаза Дортмунд, логично с оглед на това, че прекара последните две години в отнемане на най-добрите играчи на съперника. Роберт Левандовски изравни, а Франк Рибери, заменил друг бивш футболист на гостите в лицето на Марио Гьотце, изкара късна дузпа за победното попадение на Ариен Робен.

И на ред сега е Ройс. Той има неустойка за прекратяване на договора, активна от идното лято, за само 19,6 млн. паунда. Баварците възнамеряват да я задействат и водят опашката от клубове, в която са Ливърпул и вероятно Манчестър Сити. Ухажването от Мюнхен е всъщност толкова публично, че Дортмунд се принуди да излезе с официално изявление в предупреждение противниците им да престанат.

“Знаем, че Ройс има голямо качество – каза през август изпълнителният директор на баварците Карл-Хайнц Румениге, – и че има клауза с неустойка. Ако германски национал е в подобно положение и договорът му изтича, Байерн е длъжен да се замисли за него. За нас един млад германски национал с подобно качество е интересен, но не искам да предизвиквам бунтове в Дортмунд.”

Разбира се, че не – пази Боже! След като отне Левандовски и Гьотце от големия си съперник в последните години и го видя да се свлича до 17-ото място от 18 тима в Бундеслигата като резултат, последното, което Байерн би искал да стори, е да съсипе изцяло Борусия.

Последното издание на Дер Класикер, както оптимистични анализатори започнаха да наричат тези сблъсъци, звучи като оспорвано след късна дузпа в 85-ата минута като единствен разделител между отборите. Трябваше обаче човек да гледа мача: пропастта в класите не бе с много по-различна от тази между Челси и Куинс Парк Рейнджърс.

Баварците имаха 25 удара към вратата срещу 10 на Дортмунд (Челси 18 – КПР 7), от които в рамката 14 срещу 4 (Челси 8 – КПР 1). Байерн имаше 9 корнера срещу 2 на съперника (Челси 13 – КПР 2) и 65% притежание на топката (също като Челси). Така че мюнхенският тим игра срещу Дортмунд, все едно е срещу КПР. Един много умел, контраатакуващ КПР, но все пак КПР.

Такава е пропастта между тези отбори към момента. До това ни докара Финансовият феърплей. Дер Класикер ли? Това си е чиста проба битка между различни величини, че и все по-зле ще става.

Единственият късмет за нашия футбол е, че хора като Румениге не получиха ключовете към властта. Ако зависеше от него, всичко щеше да е приключило: двустранна битка между Манчестър Юнайтед и Арсенал всяка година. Да, малко по-интересна от настоящата Бундеслига, ала немного.

Знаете ли причината английският футбол да няма Класикер или Класико? Неналичието на два постоянни отбора в съперничество за титлата почти всеки сезон. Ще има по някое странно изключение като чудесния сезон 2013/14 на Атлетико Мадрид, но в Испания и Германия сега е прието двата големи звяра да властват. В Примера поне Реал Мадрид и Барселона са равни.

В Германия Байерн успешно неутрализира съперника и е непоклатим. Мачът в събота вечер го потвърди. Веднъж щом изравни, беше ясно, че ще спечели. Нямаше голямо съревнование. Беше все едно да гледаш как елитен отбор се налага над по-малък: вълна след вълна от натиск, притискане в съперниковата половина. Разстоянието между халфовата линия на Дортмунд и единствения им нападател растеше с всяка изминала минута. Трети гол бе само въпрос на още време.

Ако на Румениге му се бе получило, Челси и Манчестър Сити щяха да се въргалят в историческата си среда, неспособни да растат или да отправят предизвикателство. Особено Сити щурмува крепостта точно навреме преди вдигането на защитния мост. Вече няма път навътре. Саутхамптън бори тенденция този сезон и би било чудесно, ако задържи тази си форма до самия край на най-великия футболен клубен шампионат.

В дългосрочен план обаче? Заплаха за Байерн? Да не сте мръднали нещо? Румениге не включваше Саутхамптън сред големите пет на ПЛ. Имаше предвид двата манчестърски клуба, Арсенал и Челси плюс Ливърпул. И, поне, два от тях са натрапници.

А ако “червените дяволи”, вместо да докарват отвън Анхел ди Мария, Радамел Фалкао и Дейли Блинд, всяко лято пазаруваха на вътрешния пазар? Можеше да вземат Серхио Агуеро от Манчестър Сити или Джон Тери от Челси и всяка тяхна стъпка напред да е и стъпка назад за конкурентите им. Ето там се намира Байерн в момента и в обозримото бъдеще.

Представете си повторение на трансфера на Робин ван Перси всяко лято и примерно загуба от Арсенал на Джак Уилшир и може би на Алексис Санчес към Юнайтед след края на този сезон. Ето това се случва в Германия: един клуб е толкова силен, че може да гребе от всеки съперник с пълни шепи. Има доста неща, на които да се възхищава човек в германския футбол – най-вече връзката с феновете и силния национален тим, но не и на това.

Има и един контрааргумент: че ако Ройс стане 3-тият играч, напуснал Дортмунд в посока Мюнхен в поредни сезони, поне неговият клуб ще получи голяма сума да ремонтира състава и пак да скочи на врага си. Само дето случаят не е такъв. Ройс е от Дортмунд, ала се е изплъзнал от мрежата на скаутите на клуба. Беше в юношеските нива, ала напусна през 2006 г. към Рот Вайс Аален в търсене на редовни изяви.

В крайна сметка на Борусия струва 13,4 млн. паунда откупуването му обратно от Борусия (Мьонхенгладбах) през 2012 г. и единственият начин да го стори бе благодарение на фамозната неустойка по клауза в договора.

Въпросът тогава е защо един млад футболист, който се завръща в родния си клуб и тогавашен шампион, би искал да има вариант за спасение само три години по-късно? Може би Ройс е виждал накъде ще задуха вятърът? Искал е да бъде на разположение, в случай че Байерн му се обади.

Не е за вярване, че даден играч на Челси или Манчестър Сити би искал клауза в договора си, улесняваща интерес от Манчестър Юнайтед. Директорите в подчинение на шейх Мансур или Роман Абрамович никога не биха се съгласили на подобно нещо.

Именно затова и няма английски Класикер, а пет отбора могат да спечелят нашата лига. Защото разцъфтяхме, въпреки най-егоистичните намерения на Румениге, и защото два клуба, които представляват всичко омразно за него, се провряха в дупката точно навреме.

Мартин Самюъл, “Дейли Мейл”

Следвай ни: