Пламен Константинов и двата варианта пред българския волейбол

Селекционерът на мъжкия национален волейболен отбор на България Пламен Константинов направи своите прогнози за новата 2016 година специално за годишника на българското издание на The Economist - "Икономист". След като през вчерашния ден ти предложихме първата част от мнението на Пламен Константинов, ето как вижда той предстоящата година и от чисто волейболна гледна точка.
 
"В краткосрочен план не съм голям оптимист, че ще се случат чудеса в българския спорт. Проблемите в спорта са заложени от години и не могат да бъдат разрешени в рамките на месец, два, три, шест или година. Според мен едва ли ще имаме моментални и големи успехи на световната сцена, включително и на Олимпийските игри".
 
Във волейбола?
 
"Много неща зависят от олимпийската квалификация. От нея зависи какво лице ще има националният отбор през лятото. Има два варианта: единият е ако се класираме за Олимпиада, всички опитни състезатели, за които това ще бъде последен шанс в кариерата им за такъв форум, да останат и да се опитаме да извлечем максимума за олимпийския турнир. Това е върха в кариерата на един състезател, пък и осмисля винаги една четиригодишна работа на всеки един отбор и състезател.

Другият вариант е ако отборът не се класира за Олимпиада, тогава трябва да залагаме на едно ново лице, изградено от по-млади състезатели, които да започнат да трупат опит още от тази година. Състезатели, които имат перспективата да играят на следващите олимпийски игри (през 2020 година). Така трябва да се залага. В отделни състезания, ако има опитни играчи, които могат да помогнат, е възможно да се включат. В Световната лига и вариантът за участие в Европейската лига ще бъде много полезен за много млади състезатели. Моята философия е, че не бива в такива състезания - особено в олимпийска или след-олимпийска година - да се залага задължително само на най-опитните. Това означава да загубиш една или две години опит, който могат да натрупат младите момчета. А това може да се окаже ключово за класиране на Олимпийски игри и за самата Олимпиада. Това е стратегията, по която трябва да се работи, поне според моето виждане.

Европейската лига я играят отбори на едно средно европейско ниво, а и някои от топ отборите, които имат повече състезатели, пускат втория си състав. Мисля, че този турнир би бил много полезен за някои млади състезатели, за да имат възможност да играят на това средно европейско ниво. С оглед на факта, че вътрешното ни първенство не е на толкова високо ниво. И заради това ние сме задължени да се опитаме да намерим и да осигурим мачове на едно добро ниво, в които те да растат. Да си сверят часовника и да видят къде са. Не е страшно дори и да получим някой шамар в едни такива мачове, но това може да подейства отрезвително, за да видят реалността - къде са наистина и на какво ниво се намират. Там тези, които покажат възможности и направят разлика, на тях ще може да се разчита и за първия отбор. С оглед на конкурентното ни, но сравнително слабо първенство, трябва да залагаме на такива турнири".

Бъдещето пред клубното първенство?
 
"Моето виждане е следното, като ще дам пример. През тази година около 70 български волейболисти играят официално зад граница и получават международен сертификат. От тези 65-70 човека, не повече от 15-20 играят за много сериозни договори. Всички останали, ако се осигурят едни нормални условия в България, могат да останат да играят и в българското първенство. Което означава, че във всеки отбор ще има по 4-5 човека от тези играчи.

Ще дам пример с Констанца в Румъния, тъй като е най-близко до нас. С общински средства се поддържа отбор, който от доста години вече участва в Шампионската лига. И ако се намери някой спонсор, се надгражда. Там могат с общинска помощ да привличат български състезатели, включително и национали и не мога да се съглася, че това нещо не може да се случи в България, за да се качи нивото на вътрешното първенство, което ще даде отражение и върху качеството на състезателите".

Отказът на Добруджа 07 (Добрич) да играе в евротурнирите?
 
"За мен това бе голяма грешка. Смятам, че през следващите години тази грешка ще бъде поправена. Такива отбори не само, че трябва да играят в евротурнирите, а и заслужават. Самите състезатели и клубове имат нужда да играят на такова ниво. Това са допълнителни мачове на по-високо ниво, от които състезателите растат. Примерът с Марек Юнион Ивкони (Дупница) - може и да не правят голям резултат в Шампионската лига, но с инерцията и нивото от тези мачове, след това отборът успява да спечели шампионската титла в България. Просто, защото състезателите им растат в такива мачове. Когато само биеш лесно, нищо не научаваш".

Дали има начин играчите от вътрешното първенство да остават в България поне до 22-23 години, а не веднага щом навършат 18 да мислят за трансфер в чужбина?
 
"Ако им осигурим нормални условия - да. Не може да слагаме рестрикции, при положение, че не им осигуряваме дори минималните условия за работа".
 
Кой трябва да направи това?
 
"От една страна според мен, общините трябва да помагат на клубовете си. Клубовете генерират интерес от страна на децата да се занимават със спорт. Това е един вид масов спорт, който има и професионална насоченост след това. Като погледнем някои клубове имат по 200-300 деца. Това са децата на Общината. И една от задачите на местната община е да осигури грижи за тези деца - да са здрави, да спортуват. Нещо, което е част от задълженията на една община. Когато има една стабилна общинска база, тогава можеш да правиш дългосрочен проект. Не си зависим само от желанието и възможностите само на определен спонсор, защото те могат да имат добра, но и по-лоша година. А това може да променя ежегодно и дори ежеминутно ситуацията в един клуб. И тогава не може да разчиташ на дългосрочни проекти. Когато обаче имаш общинска база, над нея може да надграждаш с помощта на спонсори и на хора, които обичат спорта и искат да помагат и да се асоциират с успешен волейбол.

От разговорите, които водя с отделни общини и кметове, както и с хора от бизнеса, съм оптимист. Това нещо е постижимо, тъй като не говорим за средства каквито са нужни например във футбола. За нашите стандарти са постижими цели. Във волейбола не става въпрос за колосални суми, а социалният ефект и нивото може да бъдат доста по-високо от това, което може да бъде постигнато в много други спортове. Без да омаловажавам другите спортове, това изрично подчертавам. Не подценявам усилията в другите спортове и не искам да поставям на всяка цена волейбола пред останалите спортове. Мисля, че за всички има място под слънцето. Можем да съществуваме заедно. Младите все пак заслужават избор, изборът на самите деца, на родителите. Има много примери, в които, за да съществува един спорт, всячески се пречи на друг. И се правят какви ли не спънки, за да го няма другия. Защото има някаква философия, че за да има баскетбол, не трябва да има волейбол или че ако волейболът го има, баскетът ще е зле .. Ние не трябва да воюваме".

Дали има надежда през новата 2016 година да бъдат разрешени проблемите със студените зали?
 
"Поне до края на настоящия сезон според мен - не. За това евентуално на един следващ етап".