Джошуа впечатлен от Кличко при първата им среща

Българската премиера на биографията на Антъни Джошуа е насрочена за 13 октомври. Едноименната книга беше издадена от ИК „Хибрид“, която предостави ексклузивно за „Спортал“ пасажи от изданието.

Професионален дебют

Антъни Джошуа слезе от ринга и тръгна обратно през публиката в „О2 Арина“ в Гринуич. Следваха го екипът от неговия ъгъл, приятели и тълпа от журналисти. Джошуа видя познати лица сред публиката от двете страни, познати от вкъщи, от Шефилд. Протягаше ръкавица да удари юмрук или просто кимаше с широка усмивка. Процесията го следваше, докато той вървеше към тихия коридор и задните помещения на „О2“. Първият му професионален мач беше приключил. Отне му две минути и четиресет и седем секунди.

Джошуа искаше да направи нещо различно с първата си битка като професионален боксьор. Противникът му Емануеле Лео не се беше боксирал срещу известни имена. Но от Италия Лео беше донесъл безценен документ, личен рекорд без загуба 8:0. Не приличаше на обичайните боксьори – онези, които предлагат на изгряващата звезда нещо като тренировка, а не бой.

Джошуа беше неспокоен на ринга под светлината на прожекторите в „О2“. Очевидно беше притеснен.

Братовчед му Бен, който преди години го беше завел в Клуба по бокс „Финчли“, беше направил своя дебют в мач от същата програма.

– Да си взема ли бинтовете? – тревожно го беше попитал Антъни преди мача. Чудеше се как се постъпва с бинтовете, които секундантът му ще увие около юмруците и китките, за да ги предпази под ръкавиците. Джошуа дори си обърна гащетата погрешка и така излезе на ринга. За щастие, никой не забеляза.

– Все едно влизаш в битка – по-късно ми сподели Джошуа. – Сега вече е професионално. Трябва да е по-добре от преди. Не мога да живея от постигнатото дотук.

Вече на ринга, Антъни не се разтакаваше, уцели с ляв тялото на италианеца, но не премери достатъчно разстоянието. Ами ако подходи отдясно? Щеше ли златната възможност да се изплъзне от хватката му? Това беше бокс тежка категория, биеше се срещу едър съперник с тежък юмрук, опасен за всекиго, дори за олимпийски шампион. Десен, нанесен от разстояние докосна Лео. С ъперкът със задната ръка изправи италианеца. Отново десен стовари в средата на тялото. Лео залитна и за по-сигурно влезе в клинч. Джошуа атакуваше трескаво, а и така далеч превъзхождаше по сила Лео. С ожесточение заби комбинация „ляв-десен“. Италианецът не съумя да го отблъсне. Джошуа го порази силно с тежък десен. Лео потъна. С последен десен в челюстта Джошуа го просна. Може и да беше отсъствал от ринга повече от година, но се биеше по инстинкт.

– Не помня… просто го ударих, естествено е – обясни той. – Трябва да запретнеш ръкави, да се противопоставиш, а не да се втурнеш на сляпо. Защото тогава е лесно да загубиш, а аз не искам да загубя.

Сега вече имаше време да осмисли къде е.

В лагера на Кличко

Англичанинът наистина получава важна подкрепа. Джошуа праща писмо по  електронната поща до световния шампион в тежка категория. Владимир Кличко, когото Антъни счита за „най-великия професионален боксьор“, го кани за спаринг среща.

Кличко притежава шампионските пояси на WBO, WBA и IBF – три от четирите световни титли, и в този момент се подготвя за очакващото го тежко изпитание срещу българина Кубрат Пулев. Разположил е тренировъчния си лагер в живописна ловна къща в Щанглвирт, в австрийската част на Тирол. Облекчил е режима си. Високият два метра исполин вече не тича, за кардиоваскуларна тренировка използва плуването и участва в спаринг срещи, в които рунд след рунд усъвършенства и поддържа боксьорската си техника на майсторско ниво. Кличко има обичая да избира изгряващи звезди за спаринг партньори. Така може да ги прецени добре, да проучи слабостите им, което ще му е полезно, ако наистина се случи да излязат един срещу друг в боксов мач. Използва спаринг срещите и за да им покаже кой командва на ринга. Сделката носи ползи и за другата страна. Джошуа получава двайсет рунда безценен спаринг срещу шампиона.

– Когато тренирам, се стремя най-вече към вътрешно спокойствие. Знам, че говорим за слава, пари и така нататък, но се налага да пазите гладиаторския дух. В планината си, съсредоточен си и единственото, за което можеш да мислиш, е боксът… Отидох в Тирол по собствено желание. Трябваше да пришпорвам себе си след тренировки, да се занимавам сам. Беше уникално. Как само е изградил тренировъчен лагер, станал е шампион и се е оттеглил там, изключително е. Много първично. И дава невероятни резултати.

Такъв е стилът на Кличко. Оголил е изкуството си до основи. Кроше, кроше, пак кроше. Вкарва тежък десен или силен ъперкът. Работата с крака е основна, с крошето преценява дистанцията. Мисли ясно, спокойно.

– Води прост живот и тренира усърдно. Не се опитва да обикаля и да се показва като най-големия в тежка категория. Доказва се пред себе си. Не се опитва да блести с парите си. Знае какво има, знае кой е – впечатлен е британецът.

По време на тренировъчния лагер Джошуа привлича вниманието на шампиона. Кличко си спомня:

– Спортната му натура личи, и то как. Много е атлетичен и ми се струва доста борбен при тренировъчните срещи. Храним уважение един към друг, но и се състезаваме един срещу друг. На спарингите и двамата доминирахме. Нито аз съм доминирал повече, нито той. Доста равностойни бяхме.

Следвай ни: