Канабис едва не прекратява кариерата на Джошуа

Българската премиера на биографията на Антъни Джошуа е насрочена за 13 октомври. Едноименната книга беше издадена от ИК „Хибрид“, която предостави ексклузивно за „Спортал“ пасажи от изданието.

 

Треньорите му продължават да го подлагат на изпитания. Включват го в шампионати за новаци. Джошуа прилежно ги печели. Подлагат го и на усилени тренировки. Той все още едва усвоява първите стъпки. Карат го да се бъхти в залата. Треньорите му дочуват за боксьор тежка категория, висок два метра и пет сантиметра, от Манчестър. Пристигнал бил в Лондон за спаринг срещи. Боксьорът наскоро станал професионалист. По онова време никой дори и не подозирал, че Тайсън Фюри един ден ще стане световен шампион в тежка категория. Грамадният Скиталец отскоро е започнал да си създава име, боксира се на подгряващите мачове, излъчвани по Ай Ти Ви. Джошуа прохожда в бокса, но треньорите му решават да го включат в спаринг мач срещу Фюри. За Джошуа има и друга примамка. Боксьорът от Манчестър предлага своя ролекс като награда за всеки, който го повали.

– Щом си хвърлил око на ролекса – надъхва треньорът Джошуа, – вземи си го.

Джошуа така и прави. Напада.

– Повоювахме малко – смее се на спомена след години Антъни, – техника нямаше кой знае колко, работата се свеждаше до това с едната ръка да държиш, с другата да се мъчиш да нанесеш удар, да ме удари ниско и такива работи. Това беше през 2009-а, тогава не бях и в олимпийския отбор. Никакъв опит нямах. Първият ми мач беше през ноември 2008-а. Ама хич никакъв опит нямах, двамата тръгнахме на нож. Не знаех кой е. Никога не съм бил някакъв боксов запалянко. Имах го за як мъжага от Манчестър, биваше си го спаринг мача между нас.

Кой да знае тогава, че седем години по-късно двамата боксьори ще са носители на световни титли, а Джошуа ще има желание да поднови съперничеството. Иска пак да опит да се пребори за онзи часовник.

–  Моят е евтин – смее се той – Искам си ролекса.

 

Ареста

 

В бокса обаче такова нещо като гаранции няма.

Винаги се говори само и единствено за победителя. Победеният в шампионата на Великобритания през ноември 2010 Емин Иса се превърна просто в бележка под линия в историята на Антъни Джошуа. Повече не видях Иса. Той се отдръпна от спорта. По-късно чух, че когато се прибрал в Бристън, тичал само в четири сутринта, за да не може никой да го види. Живеел в толкова опасен район, че искал да запази в тайна заниманията си по бокс. Страхувал се, че тъй като на хората им е все тая кой боксьор е аматьор и кой професионалист ще решат, че в дома му има какво да се краде. Мисля, че съвсем скоро след това Иса се е отказал напълно от бокса. Глътката въздух, която спортът предлага на някои понякога е измамна.

В бокса има страховити истории. Това не е само спорт, в който двама, тренирали дълго и всеотдайно млади мъже, си налитат с опасна стръв. За едно трепване на окото съдбата може да се преобърне и хора, които напускат играта, така и не разбират как са били на косъм от победата.

Антъни Джошуа щеше да се превърне в звезда в тежка категория и в изключително богат човек. Връщаме историята му назад до началото на 2011-а и събитията, заради които всичко това би могло и да не се случи. Джошуа кара кола, спират го и у него откриват канабис и други непозволени вещества. Как е могъл да направи подобна глупост? От случилото се остава безценната поука, че погрешните хора около някого могат да го съсипят.

Преди да се заеме с бокс, за едър младеж като Джошуа не е било проблем да си намери някого от улицата, с когото да се сбие. Проблемите винаги дебнат наблизо. И в този момент миналото застрашава бъдещето му. Да го свързват с думата, която започва с „н“, е като електрически шок за спортните администратори. Какво като само са открили канабиса у Джошуа, той е отстранен от олимпийския отбор заради провинението. Ако беше останало така, човек само може да си представя какъв житейски път очаква тази висока метър деветдесет и осем сантиметра грамада, след като спортът му е отнет, а изкушенията на дребната престъпност вече си показват зъбите. Това е един друг живот, изпълнен с мрак, който го примамва.

Решението за отстраняване на Джошуа за малко не го изхвърля от бокса.

През март 2011-а седи в малка съблекалня в училищен спортен център в Дагенам  и през прозореца наблюдава към финалите лондонския етап от националния шампионат на АБА. Все още е отстранен от олимпийския отбор като част от дисциплинарното наказание. Боксьорите стават част от АБА чрез своите клубове. Затова Джошуа упорства да участва във втори национален шампионат. Подкрепян от своите треньори от „Финчли“ – Мърфи и Оливър, той може само мрачно да размишлява за несигурното си бъдеще. Спорът за отстраняването е скорошен, затова Джошуа страни от  малобройната публика, пръсната около ринга. Междувременно се внасят и се разглеждат обжалвания относно евентуалното му участие в шампионата, което е несигурно заради отправените му обвиненията. Почти е отхвърлен. И тогава неговият отбор се намесва.

Арестът на Джошуа и отстраняването му биха могли да променят напълно съдбата му. Допуснал е грешка, но също си извлича поуката от нея.