Антъни Джошуа се отказал от бокса заради такса от 6 паунда

Българската премиера на биографията на Антъни Джошуа е насрочена за 13 октомври. Едноименната книга беше издадена от ИК „Хибрид“, която предостави ексклузивно за Sportal.bg пасажи от изданието.

Малко велики приключения са започнали в Аргос.

На осемнайсет години Антъни Джошуа напуска Уотфорд. Майка му, Йета, се преселва в Лондон и високият метър и деветдесет младеж идва с нея. Джошуа нито възнамерява да напусне приятелите си, нито да загърби живота си, иска само, когато се върне, да проличи, че е заякнал. Затова се е и озовава в Аргос. Едрата му ръка уловила някаква химикалчица и попълнил листовка, с която си купил лежанка с щанга, тежести и разни други спортни принадлежности.

Майката ще си остане постоянно присъствие в живота на Антъни. В детството му не били кой знае колко близки, но постепенно ще открие, че колкото повече съзрява, толкова повече се сближават. В Голдън Грийн може и да нямал приятели, с които да се размотава насам-натам, но имал семейство. Братовчед му Бенга Илайъми наминавал на гости и двамата се упражнявали с новите тежести.

– Знаеш ли, че сега наистина тренирам – похвалил му се Бен. – Ходя в Клуб по бокс.

– Така ли? – попитал с плътния си глас Антъни.

Като всяко момче, Антъни играел футбол с приятелите си след училище, докато живеел в Уотфорд. В тази част от града обаче бил нов и нямал какво толкова да прави. Затова отишъл в боксьорския клуб за аматьори „Финчли“ да погледа Бен и да види каква ще да е тая истинска тренировка. Още преди четири години боксът дал знак на Джошуа, че съществува. Когато бил на четиринайсет, всички момчета, с които израсъл, вкупом отишли в Клуба на Рики Инглиш в Уотфорд. Младият Антъни също се позавъртал из Клуба, най-вече заради фитнеса. Направил три тренировки, после футболът обсебил цялото му време след училище и изхвърлил бокса от главата си. Отказал се не защото спортът му се видял тежък, а заради солената цена от шест паунда на тренировка. Не си и направил труда да се върне.

Четири години по-късно, през 2008-а, пак се озовал в боксьорски клуб, но като зрител. Дал си сметка, че е сериозен спорт. Треньорите във „Финчли“ нямали навик да си пилеят времето с „пънове“. Там човек или тренирал, или си заминавал у дома. Интересът на Антъни към бокса още никакъв не се обаждал.

Бен заел на Антъни двайсет и пет лири, за да си купи първия чифт боксьорски ръкавици. Той изровил някакви потници у дома, заел чифт спортни гащета от братовчед си и се озовал на дървения под в Клуба, зает да се учи как да намотава бинтовете около юмруците си. 

Увиването на ръцете е един от боксьорските ритуали. В затишието непосредствено преди мачовете боксьорът и неговият секундант споделят този тих миг в съблекалнята, докато треньорът пристяга бинтовете около инструментите на боксьора – неговите юмруци. Вдъхва му сила и кураж. За Джошуа увиването на ръцете в онзи момент било като приемане във второ семейство. 

Антъни си нямал никаква представа от бокса, дори боксови мачове не бил гледал. А в онази година би могъл да си включи телевизора за предаванията от олимпийските игри в Пекин и да зърне мигове от своето бъдеще.

Чадуел, 2009

Никак не било лесно. Боксът скоро станал безкрайно тежко занимание. Антъни Джошуа скоро имал вече две победи с нокаут. Но при аматьорите, рано или късно, всеки губи. Името Антъни Джошуа не означавало нищо за Дилиан Уайт – силен и подвижен кикбоксьор, преминал към бокса – който се състезавал за „Чадуел Сейнт Мери“, малък клуб на изток от Лондон. Уайт открай време се занимавал с бойни спортове.

– Аз съм от Ямайка, ямайският ми акцент е силен, затова много хора си мислят, че е весело да ме дразнят, но като ги нокаутирам, си променят мнението. Много хора си въобразяват, че е голям майтап как говоря, понеже английският ми не е правилен – казва той. – Отнесат ли нокаута, работата става друга. Изкарвам прехраната си с боеве. Трябва да се бия. Дори у дома трябва да се бия, защото имам яки братя и яка сестра и като малък все ми нашарваха задника, затова трябваше да се бия с тях.

По природа уличен побойник, израснал в Брикстън, нямало как Уайт да не се хвърли радушно да се бие, щом се заформело меле.

– На четиринайсет разбивах врати в Южен Лондон – спомня си той. – Та съм свикнал хората да са непредсказуеми и да откачат, понеже си им казал, че не могат да влязат, защото не са с подходящи обувки, такива работи. Обръгнал съм на какви ли не дивотии, за мен това са глупости.

През 2009-а бил на двайсет и една години и полагал усилия да развие кариерата си в аматьорския бокс.

– Търсим някого да се боксира, а не можем да открием човек и ми разправят, че имало някакво хлапе във „Финчли“, направо било опасно. Май нокаутирал всички наред и прочее и прочее… Обаче казах: не ми пука. Да се боксираме. Треньорът ми разправя, че щял друг да търси. Търсихме, търсихме, няма. Казахме, добре, ще се бием. Приехме битката – просто разправя Уайт.

Мачът трябва да се проведе в клуб за работници, където отборът на Уайт провеждал домакинските си мачове. Рингът е малък, а публиката – неудържима, около двеста яки мъжаги висят приведени близо до въжетата и с напредването на вечерта броят им все повече и повече нараства.

– Народът си мре за бой в тежка категория – смее се Уайт.

Джошуа е по-високият от двамата, но е все още неопитен. Едър е, но тепърва раменете и ръцете му ще заякват. Уайт е стабилен, по-нисък, набит и разрушителен като стенобойна машина. Атакува с упоение. Нанася бърз ляв прав и отбелязва точка. Джошуа отвръща с несръчен десен прав, брадичката му е твърде високо. Техниката му все още не е улегнала: в крайна сметка си е новак. Джошуа нанася ляв прав, следва десен, прицелен в тялото. Още в първия рунд Уайт мърмори злобно срещу Джошуа. Боксът вече не е на първо място, сблъсъкът се превръща в кавга. С широки замахвания с юмруци Уайт се цели в главата на Антъни. На точния му удар Джошуа отвръща с тежки юмруци. Те го оставят открит за десен прав и ляво кроше. Уайт отново го нацелва с десен: губи равновесие от силата на удара и пада на въжетата.

В началото на втория рунд Антъни се опитва да удържи нападателя с комбинация „ляв-десен“, прав ляв – десен. Но настървението на Уайт не се укротява, забива в него свирепо ляво кроше. Нанася на Джошуа удари от „ляв-десен“. Ударите го разтърсват, повалят го на пода. За миг Антъни е победен от болката. След това гордостта му надделява. Скача на крака. Уайт отвръща на поканата. Нахвърля се върху противника си, притиска го. Ръцете на Антъни са уморени, ударите на Уайт са все по-бързи. В същото време са и неточни. Твърде много от тях пропускат целта.

Джошуа диша дълбоко и учестено, за да се възстанови между рундовете. Надига се от стола си, събира всичките си сили. Действията му на ринга са все още неточни и накъсани. Но лявото му кроше нацелва Уайт. Нанася чист прав с водещата. Ляво кроше от Уайт попада високо, но Джошуа веднага отвръща със силен десен. Успехът го окуражава. Бие се по-настъпателно. Отново нанася удар с дясната ръка, дори прикляка и избягва от прав. Нанася последен ляв, когато се чува гонгът, но е твърде късно, за да повлияе на решението. Задъхан, леко привел рамене, Джошуа стои, отпуснал ръце до тялото. Съдията вдига ръката на...

Следвай ни: