Джошуа и кубинският кошмар Ерисланди Савон

Биографията на Джошуа: Антъни се отказал от бокса заради такса от 6 паунда

Българската премиера на биографията на Антъни Джошуа е насрочена за 13 октомври. Едноименната книга беше издадена от ИК „Хибрид“, която предостави ексклузивно за „Спортал“ пасажи от изданието.

Баку 2011

 Ревът стана още по-оглушителен, нагнети допълнително напрежението.

– Ме-джи-дов…. Ме-джи-дов.

Президентът седеше над тях. Тълпата напираше, увеличаваше шансовете срещу Джошуа. Боксьорът на Азербайджан можеше да се разгърне. Кубинският боксьор в свръхтежка категория Ерисланди Савон беше нокаутирал френската надежда Тони Йока. Магомедрасул Меджидов на свой ред беше победил кубинеца.

– Видях, че е много техничен. Атакувах, за да го изнервя – така обясни азербайджанецът победата си пред мен.

Меджидов се втурна към идващия насреща му пожар, откри се, но и сам нанасяше свирепи удари. Издръжлив мъж, тази издръжливост му позволи да атакува безогледно. Само че  ние също вече бяхме видели, че Джошуа умее да удря.

Начало на мача. Ляво кроше тежко порази Антъни, прави удари от разстояние му осигуриха пространство. Меджидов пропускаше. Нова мощна комбинация „ляв-десен“ от страна на Джошуа и с водещата ръка заби кроше в гарда на азербайджанеца. Меджидов не атакува, нанесе прав ляв.

За миг Джошуа се откри, докато нанасяше удар. Но левият му прав спря Меджидов и настъплението му. Антъни спазваше златното правило на отбора. Спечели първия рунд с 8:5. И това беше решаващо. Или трябваше да бъде.

– След първия рунд усетих как губя мача, после правех опити да го предотвратя – разказа Меджидов. – Чувствах, че президентът на моята страна е тук, и това ми даваше сила.

Азербайджанецът се окопити. Дългата дясна ръка на Антъни го закова за миг, но Меджидов успя да изблъска Джошуа в ъгъла. Приклещи британеца. Целеше се в главата му и бележеше. Антъни се съпротивляваше. Не мислеше как се боксира. Отвръщаше на ударите на Меджидов. Удар с дясна ръка причини болка на Джошуа, разтърси цялото му тяло. Работата му с крака се разколеба. Джошуа кимаше. Да, показваше, че е наранен. Но и показа, че е на ринга, за да воюва. Контраатакува азербайджанеца, силата му от ударите обаче се поизгуби, защитата му отслабна.

– Тогава намери да отпусне ръце – простена по-късно Уомзли. 

Удар на Меджидов го накара да се олюлее. Реферът се видя принуден да брои до осем. Антъни отвърна отново, заби ляво кроше. Уцели азербайджанеца с прав наклонен надолу. Меджидов не спираше да атакува. В края на втория рунд дясната му ръка проникна през гарда на Джошуа. Представителят на домакините беше наваксал –  14:14.

Някои боксьори са убийци. Люк Кембъл би завършил мача безмилостно. Трябва му само един удар, за да поведе, и ще завърши мача, ще довърши противника си. Щом изостава в резултата обаче, му е трудно да обърне мача. Притежава истинска вещина, боксира се красиво, а му е трудно да надвие природата си, да захвърли търпението си и с бой да извоюва онова, което му трябва. Може да го направи, направи го по време на своя изумителен четвъртфинал на Олимпийските игри, но това означава да се бори със себе си. Люк е унищожител. Той е убиец.

Други боксьори са бойци. Надигат се при първа възможност. Наслаждават се на битката, взимат контрола в свои ръце и намират изход. Боксьорът не знае какъв е, не е наясно дали е боец, или е убиец, докато не се окаже във вихъра на жестокото си изпитание. Докато не попадне в разгара на битката. Тогава разбира как реагира. Открива какъв е.

Джошуа се оказа боец. Меджидов отвърна с ляв на атаката на му, но удара с изправена дясна ръка на британеца, нанесен от дистанция, но силен, улучи брадичката на азербайджанеца. Меджидов нанесе удар с водещата ръка. Джошуа устоя. Меджидов продължи да настъпва, разтърси главата на Джошуа. Силен ъперкът от задната ръка поохлаби напрежението върху него. Лявото кроше на Джошуа отдалечи за момент Меджидов. Два тежки десни се стовариха върху него. Джошуа отпусна ръце. Остана открит, но вдигна водещата си ръка и нанесе прав удар. Резултатът от мача непрекъснато се променяше в полза ту на единия, ту на другия, но Джошуа не допусна да му се изплъзне. Преди края Меджидов забави темпото, Джошуа продължи в същото темпо. Започна да отвръща на ударите и да си проправя път обратно в мача.

Един удар не му достигна. Гонгът сложи край на рунда при резултат 22:21. Нищожна разлика, толкова трудно извоюван резултат. В полза на Меджидов.

Лондон 2012

Лицето на Джошуа е непроницаемо. Умът му е другаде. Погледът му е ясен, гледа право напред към ринга, докато върви сред дивата какофония на арената.

Савон има стройна фигура в свръхтежка категория. Достигнал е деветдесет и един килограма. С един удар просва човек в несвяст. Но си има слабо място и може да бъде притеснен, притиснат, изваден от равновесие. Джошуа има план А и план Б, на хартия. Може да се боксира, да даде малко скорост, да покаже спортна форма и резултатите от изключителните тренировки. Това означава, че ако иска може да си разменя удари с Ерисланди Савон и да се опита спокойно да го бие по точки. В случай че този вариант пропадне, има силата, несъмнено и смелостта да заложи всичко и да го изпепели. На теория.

Щом гонгът дава начало на мача, се оказва с ужасяваща яснота, че сценарият не е бил предварително написан. Кубинският отбор не е доминирал на Световното, но е постоянна суперсила в аматьорския бокс. На Лондон 2012 представянето на кубинските боксьори е във връхната си точка. Робейси Рамирез и Рониел Иглесиас са изчезнали в началните етапи на турнира в Азербайджан. На Олимпиадата първият е победил брилянтния Андрю Шелби и в крайна сметка печели злато, а вторият се е представил също толкова блестящо в категорията на Столкър.

Ерисланди Савон е под пара. Изключително надъхан, в негова полза е и че е по-дребният от двамата в свръхтежка категория. Пъргав е, умело парира ударите на Антъни. Красиви удари с дясна ръка отблъскват внезапните удари на Джошуа и достигат челюстта му. Работата с крака на Савон е майсторска. Премества тежестта назад, краката му се подчиняват безпрекословно. Устремът му, бързината, изборът на ударите правят Джошуа тромав, неспособен да поеме контрол над мача.

Джошуа се оказа в безизходица между двата плана. Леко преиграва от нетърпение да покаже силата и мощта си. Търпението му го няма. Иска да удари, но не иска да рискува и става неудържим. Умът му е раздвоен между посрещането на атаките на Савон и неговите собствени. Много бързо това поведение го остави без възможности.

Джошуа бавно настъпва към кубинеца. Трябва да изнесе ударите напред, а не да отговаря на силните удари, за радост на Савон. Десният юмрук на британеца попада в тялото на кубинеца и поразява. Джошуа вече се съвзема, силата му нараства, но е притиснат. Не е изпуснал напълно Савон, това е важно. Тежестта на юмруците му причиняваха силни усещания у кубинеца. 

На таблото подновяват резултата, ясно е, че съдиите виждат повече от ударите на Савон. Системата за оценяване в аматьорския бокс обаче не се свежда до това как един съдия възприема рунда или мача, дори как сравнява двама боксьори. Ролята им е просто да броят попаденията. Това беше компютърно отброяване, а не професионална система за отчитане на резултатите от боксовия мач. Тук нямаше точки за стил. Компютърът даваше крайния резултат, като взема трите най-близки резултата и изчислява тяхното средно аритметично. Савон можеше да събере и повече точки от съдиите, но в аматьорския бокс неточните удари не се броят. По време на рундовете трите най-близки резултата на Джошуа бяха малко по-големи от Савон. Крепеше се на ръба със 17:16.