Андреа Буратини: Най-голямата цел е да осигурим играчи за мъжкия тим на Левски

“Не е тайна, че преди 30 години много известни български треньори учеха италианците на волейбол. Очевидно е, че нашите треньори тогава добре са ги научили, защото сега италианските отбори се представят по-добре от нашите в почти всички младежки гарнитури”.

По този начин Владимир Николов обясни привличането за главен треньор в юношеската школа на клуба на Андреа Буратини. 51-годишният специалист изгражда отлична репутация, преди всичко от престоя си в Тренто, където прекарва 8 години от кариерата си.

„Волейболът в Италия се разрасна доста за кратко време. За известен период от време цяло едно поколение треньори започна да изучава волейбола. Другият важен аспект бе, че имаше хора, които да инвестират в този процес. И който се интересуваше от волейбол започваше да изучава различните школи като българската. Точно както казва Владо, от някои българи, дошли в Италия, които предаваха своя опит. Да не забравяме и руската школа, която е подобна. След това дойде Веласко, от когото също научихме много. Учихме доста и от американците. В Италия в този период подходиха с уважение към треньорите от други държави като България. Те се опитаха да разберат какво се случва по света и да създадат свой собствен модел. Днес Италия се превърна във важен модел, преди всичко във формирането на младите. И точно това е, което искам и аз да направя тук.”

През годините става ясно, че Италия и България говорят един и същи език, този на волейбола.

„И в двете школи има ясно изразена тенденция към техниката. И най-вече съзнанието, че техниката е важен аспект от развитието на волейбола. Американците напоследък използват по-малко техника, за сметка на играта. В същото време други школи се фокусират изцяло върху техниката.

Италианската, както и българската школа представляват един добър баланс между техниката и използването й в самата игра като цяло. По това двете школи си приличат доста. Но след това идват разликите. Разлики, които  лека-полека искам да разбера добре, за да мога да дам моя принос към растежа. 

Разговарях и с италиански колеги по телефона и явно е генетична черта, но тук, в България, определено има силно изразена физика. Но също така и висока способност за изучаване на нови неща. Ако кажеш нещо на младите тук, в България, те веднага се опитват да го направят. Така че според мен с една добра техническа подготовка и с тези физически дадености, може да се свърши отлична работа.”

@@@

Тренто среща Андреа Буратини с много българи, включително и с Владимир Николов, който става шампион на Италия с тима през 2008-ма. 

„Мога да кажа, че всички българи, които са били в Тренто, са големи професионалисти от най-високо ниво. Радостин Стойчев е категорично един от най-добрите треньори, на европейско и международно ниво. Той даде много на Тренто - методика, ред, но също така и на италианския волейбол. Всички преминали през Тренто играчи са големи имена като Матей Казийски - един от най-добрите и силни в световен мащаб. Също така и Цецо Соколов, който е много силен, жалко, че не успя да играе за националния отбор на Световното първенство.

Също така и Смилен Мляков, който е тук в Левски. Той също даде доста на Тренто. Всички тези играчи, с които съм се срещал в Тренто са големи професионалисти... Най-малкият детайл може да направи разликата и в това отношение юношеският волейбол не трябва да се различава ни най-малко от мъжкия. Ангажиментите са все същите. Професионализмът - също. Променят се някои показатели като физика и натоварванията, но мъжкият отбор трябва да бъде пример за по-малките. Това трябва да е основата.”

@@@

През новия сезон съдбата отново ще събере Андреа Буратини и Смилен Мляков, който е капитан на мъжкия тим на Левски.

„Със сигурност той е по-зрял. През миналия сезон мисля, че бе топ реализатор на тима. Отличен състезател на своя пост. И в Тренто той постоянно бе изключителен професионалист във всеки един момент. Имаше отлична техника, както и силни основни елементи като сервис и атака. Винаги беше прецизен и пунктуален. Мисля, че той днес е основен стълб в отбора на Левски. „

Списъкът с български играчи, с които Буратини е работил, е дълъг, включително и през последния сезон, преди да акостира в Левски.

„В Болцано, в Серия А2 имах в състава един итало-българин. Работех заедно с Джорди Гълъбинов (Йордан, б.р.), син на големия Гълъбинов, който е бил, мисля, и капитан на България. Той също е голям професионалист. Именно тази характеристика забелязвам у всички български волейболисти, с които съм работил. И разбира се, голям технически багаж, особено в някои елементи. Не говоря за защита или посрещане, защото в тези аспекти има по-добри школи, но атака, блок, това са елементи, с които българската школа е много известна.”

За пристигането у нас на Андреа Буратини допринася друг човек, дал всичко от себе си в името на българския волейбол – бившият национален селекционер, Камило Плачи‘.

„Камило е преди всичко голям приятел. Имах късмета да работя с него още през първата ми година в Тренто - през 2004 г. Тогава бях директор на школата в клуба.. Той според мен нямаше достатъчно късмет в Италия, но за щастие намери своя шанс в чужбина. Което също е добре. Той е огромен познавач на волейбола. Изучава го много - от юношеския волейбол до този на най-високо ниво. И е истински маниак по детайлите - за всичко, за техниката, за статистиката... Той е много добър пример за подражание и в България със сигурност свърши много добра работа, за което все още чувам да се говори. Така както и в Русия.

Именно той ми предложи да дойда тук още преди 5 години, но аз не успях, защото тъкмо се бе родила моята дъщеря. И нямаше как да се преместя. Но ето, че дойде и този момент. И с Левски все пак се събрахме.”

Друг бивш селекционер на България – Силвано Пранди, е истински учител за мнозина, като Андреа Буратини не е изключение.

„Да, той е истинска легенда. Той е човекът, който показа волейбола на много треньори в Италия. И успя да пренесе своето знание и в чужбина - от няколко години е във Франция, справи се добре и в България.

Спечели титлата през миналия сезон във Франция.”

@@@

През 2013-та Андреа Буратини трябва да откаже предложението от Левски заради раждането на своята дъщеря и начело на „сините“ застава друг италианец – Джузепе Лорицио. По-известен като Пино, треньорът извежда Левски до Купата на България.

„Да, познавам го добре, той дойде на моето място, когато аз нямаше как да пристигна. И той е добър треньор. Има различен път, който е по-различен от моя. Аз идвам от юношеския сектор. Той е работил дълги години с Марко Паолини, който е бил заедно със Силвано Пранди и е извървял своя път.”

През последните години Тренто се превърна в една от най-големите люпилни на таланти, като заслуга има и Андреа Буратини. Приложим ли е този модел и у нас?

„Трябва да кажа, че когато аз отидох в Тренто, бяхме много по-назад отколкото сме днес в Левски. Имаше много повече проблеми и групи с по-ниска конкуренция. Ще кажа истината, за няколко години Тренто достигна до европейския връх. Но е и вярно, че в Тренто се инвестираха много средства. Имах доста висок бюджет за юношеската школа, което може би ще е трудно да се получи тук.

Това, което е положително тук  е готовността на момчетата да работят повече. Странно, но е така. Ако им кажа, че имаме тренировка всеки ден сутрин и следобед, момчетата ще дойдат. Нещо, което в Тренто е по-трудно, заради училище или нещо друго. Така, в Тренто общо тренирахме по максимум 4-5 пъти на седмица. А ни трябваха 8-9, че и 10. В София момчетата са готови на всичко това. И в това отношение е по-добре от Тренто.

Според мен не трябва да копираме "модела Тренто". Трябва да го видим и да го адаптираме към ситуацията. Във всички места, в които съм бил е различно. Моделът от Фалконара не бе подходящ за Лорето, този от Лорето не ставаше за Тренто и т.н. Но основния принцип бе един и същ, променливи се оказваха различни детайли в зависимост от мястото.”

За формирането на един състезател до каква степен е важен таланта и какво зависи от тренировките и от подготовката?

„Имам ясна позиция по този въпрос. Често се прекалява с думата "талант". Когато говоря за таланти, в живота си съм виждал може би 4-5 таланта. Матей Казийски е безспорен талант. Соколов е отличен играч, но не и талант. Карч Кирали е талант, така както и Самуеле Папи, който не се отличаваше с ръст. Джанели.... може би е талант. Според мен, големите и истински таланти успяват. Останалите играчи, които са по-голямата част, имат нужда от много тренировки. Важно е на юношеско ниво, и точно това е моята работа, да се установят от самото начало най-важните неща. ..  + Намесата върху позицията и върху правилното изпълнение на отделните задачи. Трябва да мога да се намеся при грешките по правилен начин… + Ако сбъркам с младите, грешката ще се разрасне след време. Ако сбъркам нещо малко с вече пораснал състезател, няма да навредя толкова. Но ако допусна дори малка грешка с млад играч, щетите ще са непоправими.”

Продукт на школата на Тренто е един от най-добрите разпределители в момента – Симоне Джанели. Не знаем какво е загубил тениса, но сме наясно какво е спечелил волейбола с играч от неговата класа.

„За Симоне Джанели първият избор бе тенис или волейбол, и аз му предложих да се насочи към волейбола. След това последва нов избор - посрещач-нападател или разпределител? Той беше много добър като нападател и спечели индивидуална награда на този пост по време на едни финали при юношите. Беше най-добрият на този пост в Италия, но аз му казах, виж, по-добре ще бъдеш като разпределител. И само за две години израсна на тази позиция. Оказа се, че изборът бе правилен.

И още един пример: Габриеле Нели, който е диагонал на Италия, пък бе разпределител. Поне при мен дойде на този пост. Но 2 м и 10 и скачаше като кон, със силна ръка - трябваше да го направим диагонал! След една година в убеждаване, вече бе част от националния отбор на Италия. Пак казвам, важно е да направиш правилния избор.

Същото нещо е направено и с Иван Зайцев, който започва като разпределител. Но треньори му казват да пробва като посрещач и всички знаем до къде стига. При младите е много важно да се направи точния избор. Да ги насочиш в правилната посока и да им помогнеш да израстнат от техническа гледна точка, но и от човешка. И да им се дадат правилните посоки. Така работата за техника минава почти-почти на втори план…”

България и Италия организираха Световното първенство, но какви изводи могат да се направят?

„Последното издание на Лигата на нациите показа, че волейболът израства. Не се говори повече само за 2-3 или 4 държави, а вече имаме 10-12 страни, които са много силни. Преди няколко години например, Италия гостуваше в Канада и печелеше лесно, но днес не е така. Отива там и пада с 0:3. Нивото се повиши значително. Всички предпоставки за спектакъл са налице.

По-силните отбори напоследък са онези, които играят по-бързо. С добри разпределители за подобен бърз стил. Но и добри нападатели, които да нападат по такъв, бърз начин. Колкото до фазата на brеak point, голямата разлика прави сервиса. И добри изпълнители на сервис с отскок са в състояние да решават трудните ситуации. Веднага се сещам за Лубе /Чивитанова/ - Динамо /Казан/ в тайбрека. Лубе бе изградил по превъзходен начин пътя към победата, но огромен Леон приключи всичко със своя сервис.”

В навечерието на Мондиала избухнал скандал в националния отбор на България между селекционера Пламен Константинов и либерото на тима Владислав Иванов. Какъв е изходът от подобни ситуации?

„Пламен Константинов е отличен специалист и го е показвал много пъти. Той е треньорът! Не познавам Иванов, не познавам толкова добре и Константинов, но той е треньорът и той има последната дума…

Има позиции и те трябва да бъдат уважавани. Да, понякога могат да се допускат компромиси в кавички. Възможни са противоречия.. ок. В такъв случай се говори, обсъжда се и се изяснява всичко. И треньорът е човекът, който командва и взима решенията. И той носи цялата отговорност. А играчът е играч. И това казвам на всичките ми играчи, без значение от възрастта. На терена не съществува демокрация. На терена нещата се случват, както казва треньорът. Навън може да правим всичко, да пием бира, да се веселим, но на терена треньорът командва.

Треньорът е треньор, ръководителят - ръководител и играчите - играчи. На мен не ми харесва когато някои шефове се месят в работата на треньорите. И в това отношение, Тренто е идеалният пример. Президент, треньор и отбор си имат своите задачи и си ги изпълняват. Генерален директор, който координира всички процеси и балансът е перфектен. „

Доближава ли се Левски до този идеален пример?

„Владо Николов е обиколил много места, познава Тренто, познава клубовете във Франция, Турция и Япония. Обиколил е цял свят. И по този начин е създал клуб, за какъвто аз говоря. Виждам точно това. Моите ангажименти са тези, неговите - други. Има човек за организационните въпроси. В това отношение клубът е много добре структуриран. „

Какво иска да постигне Андреа Буратини след един сезон в школата на Левски?

„Ще бъде добре ако в края на първата година, успеем да осигурим поне един или двама състезатели в мъжкия отбор. Това е първата ни цел. А ако успеем да спечелим и някоя титла, още по-добре. Не бива да забравяме, че основната цел на една школа е да създава играчи за представителния отбор. И тук в Левски има играчи, които имат добро бъдеще. Със сигурност ще достигнат до мъжкия тим на Левски, но и много повече.

Разбира се, най-голямата цел е да осигурим играчи за мъжкия тим и да спечелим нещо повече.”