А сега накъде и... с кого?

А сега накъде и... с кого?

Въпросът е досущ като в знаковия филм на Рангел Вълчанов „А сега накъде?“ - почти на вододела между социализма и демокрацията (1988-а). Ясно е, че трябва да се говори сериозно за завръщане в Топ 6 (поне) на света и на Европа. Защото е очевидно, че в момента не само не сме там, но и сме болезнено далеч от елита. Не толкова като класиране, колкото като игра, умения на наличните волейболисти и нагласа за представяне.

Публична тайна е, че макар и да не са го обявили официално, повече от половината от националите, селектирани от Пламен Константинов за отминалия Мондиал, са решили повече да не играят за България. Каузата „Връщане на Казийски“, зад която застана вече и самият президент на федерацията Данчо Лазаров, изглежда обречена. Матьо е на 34, в залеза на кариерата си, а чисто спортно-техническите му способности са доста под тези отпреди 6 г., когато бойкотира държавния тим. Да не говорим за 12 години разлика... Моралния аспект го оставяме настрана.

България - Иран 3:0

Големият въпрос, и съответно голямата контра, си остава кой ще наследи Пламен на поста селекционер. Вариантите не са много и са познати. Заговори се и за връщане на италианеца Силвано Пранди, но Професора със сигурност изглежда изчерпан. Който и да се заеме обаче, може да бъде смазан от целта „Олимпиадата в Токио на всяка цена“. Нужно е време, защото тази стъпка за момента изглежда непосилна. Другото е помпане на мускули, каквито в момента нямаме - естествено, помпането е на думи.
"Меридиан Мач"

Още от Волейбол

Виж всички