Статутът на Юнайтед като крайна дестинация за играчи е под заплаха

Това беше клетва в лоялност, която всъщност не гарантира особено много; фактически точно изказване, което не слагаше точка по никой начин на спекулацията. „Докато не ме виждате в екип на Барселона, съм играч на Манчестър Юнайтед – каза Пол Погба. – Винаги ще има слухове.”

Сред битуващите теории е, че неговият агент Мино Райола приветства някои от слуховете и сам пуска други. Самият Погба произведе нови миналия месец, като подхвърли, че ще бъде глобен, ако изкаже на глас истинските си мисли за положението си на „Олд Трафърд”.

Една от предишните рекордни покупки на Юнайтед имаше повече свобода да говори. Докато Джосеп Гуардиола твърдеше, че Райола е предлагал Погба на Манчестър Сити, Димитър Бербатов определено беше преследван и от двата съседа през 2008 година. Българинът сподели в интервю за FourFourTwo, че е казал на своя агент дори да не му отваря дума за каквито и да било други оферти, щом е чул за тази на Юнайтед. Парите не били убедителен довод, само „историята, играчите, традициите, въобще всичко”, което излъчвал „червеният” клуб. „Бях като кон с капаци”, добави Бербатов. И накрая видя желанието си изпълнено.

ДЕСЕТИЛЕТИЕ НА УПАДЪК

Може би пък това е просто история за двама особени и до голяма степен неразбрани характери. Погба – роден бродник, противостоящ на стар авторитет като Жозе Моуриньо, с пропит от алчност агент – може би е представител не на отборния дух, а по-скоро на цяло едно поколение и неговата етика.

Или може би просто това показва разликата, която едно десетилетие е в състояние да направи. Бербатов се присъедини към действащия европейски шампион, а Погба може да напусне в търсене на трофея в Шампионската лига. Преди десет години Юнайтед правеше звезди, днес ги купува.

Но макар Бербатов да бе невъзможен за имитиране на терена футболист, неговото решение не бе съвсем единствено по рода си. Четири години след него Робин ван Перси бе изправен пред същия избор между воюващите половини на Манчестър и цитира почти същите причини като българина: играчите, стадиона и мениджъра. Също така добави, че е послушал „малкото момченце вътре у мен”: „това момченце крещеше, че иска Ман Юнайтед”.

Юнайтед беше крайна точка за романтиците, а това важи не само за тези двама мъже, чието красноречие беше очевидно и на, и извън терена. Може пък и все още това да е така: все пак в последните четири години дойдоха повече от бляскавите имена отколкото в предхождащото десетилетие. Сред тях е Погба, а също и Златан Ибрахимович, Ромелу Лукаку, Алексис Санчес и Анхел Ди Мария.

Всъщност Санчес, досущ като Бербатов и Ван Перси преди него, беше мишена на Сити. И макар че и Юнайтед, и чилиецът едва ли ще го признаят гласно, парите изглеждаха решаващият фактор за този избор – цената отблъсна „гражданите”. Ето цялостната картинка: Санчес днес е най-високоплатеният играч в Премиър Лийг; Ди Мария си призна, че е напуснал Реал Мадрид против желанието си; „Олд Трафърд” изглеждаше като последната спирка в бляскавото турне на Ибрахимович из Европа (той обаче също стана най-високоплатеният играч в Премиър Лийг, точно както и Райола прибра 41 млн. паунда от операцията по връщането на Погба от Ювентус).

ВЪПРОС НА ПАРИ

Най-потискащият за Юнайтед извод съответно може би е, че мотивите за присъединяване към клуба са се сменили от идеализма към парите, от принципите към стотинката, от осъществяването на една мечта към изпълването на банковата сметка.

Другите идваха на „Олд Трафърд”, за да претворят в действителност огромните си амбиции във футбола. Ако Погба напусне към Барселона, може да оправдае решението си точно с това. До момента той е постигнал с „червените дяволи” по-малко отколкото с Франция и Ювентус. Подобно развитие на ситуацията може да направи Юнайтед да изглежда просто като стъпало към върха, което не е особено приятна позиция за един клуб с претенциите да е най-големият в света.

Да, Дейвид Бекам и Кристиано Роналдо заминаха за Реал Мадрид, когато Алекс Фъргюсън беше в пика на своето могъщество, но го сториха след спечелването на Шампионската лига. Нещо по-забележително е, че Карлос Тевес премина в Манчестър Сити и всички, дори и на „Етихад”, съзнаваха, че го прави единствено заради притегателната сила на парите – тогава съседите още си проправяха пътя към елита в първите си дни като новобогаташи.

Макар почти всички топ клубове да плащаха умопомрачителни трансферни суми в последно време, днес Сити усеща, че притегателната му сила е такава, че може да си позволи да взема само онези, които наистина искат да се присъединят към отбора. Именно в това отношение може би се получи смяна на ролите между съседите.

НАМИРАНЕ НА ИДЕНТИЧНОСТ

Привлекателността може да произтича от идентичността. Някога Юнайтед беше доказателството на тази теза, а днес това важи може би за Сити, може би и за Ливърпул предвид това как играчи от Алекс Окслейд-Чембърлейн до Вирджил ван Дайк изглеждаха твърдо решени да отидат единствено и само при Юрген Клоп.

Това съчетание между харизматичен мениджър, атакуващ стил на игра и възможностите за индивидуален растеж дълго оформяше привлекателността на Юнайтед. Бербатов избра да дойде там заради мистиката и величествеността на клуба, не само заради тлъстата заплата.

Това води до по-широкия въпрос за това какви са днешните ценности на Юнайтед отвъд правенето на купища пари и готовността да харчи огромна част от тях за много известни футболисти. Защото, макар да избраха да не го правят това лято, на „Олд Трафърд” могат да издухат всички от пътя си към своите набелязани мишени на основата на трансферни суми, заплати и на двете заедно.

Но докато историята на Юнайтед често е включвала плащането на значителни суми за играчи, в това число и Бербатов и Ван Перси, именно неговият статут на крайна дестинация го правеше кулминацията на кариерата на топ футболистите в света. Не просто спирка по пътя нанякъде другаде, както е днес.

Ричард Джоли, „FourFourTwo”

Следвай ни: