Без гол от март и на 500 000 седмична заплата: какво му става на Алексис

Алексис Санчес би бил оптималното доказателство, ако въобще е нужно да се дават доказателства, че е най-добре да не се обръща внимание на показаното по време на предсезонната подготовка.

Той беше ярката искра в иначе бедственото турне на Манчестър Юнайтед в САЩ през това лято, като се реваншира за късната си поява на лагера заради проблеми с изваждането на виза с яростно темпо при включването си в тренировките и с обещаващи моменти в контролните срещи на „червените дяволи”.

На чилиеца му бе простено за разочароващото му представяне на терена в първите му няколко месеца в клуба – причините за това варираха от смяната на отбори в средата на сезона до очакванията безспорните му качества да изригнат неминуемо в даден момент. Ето защо турнето зад Океана беше позитив за него и всички на „Олд Трафърд” очакваха с нетърпение да видят истинското му лице в неговия първи пълен сезон с червения екип.

Специално мениджърът на отбора Жозе Моуриньо се върна в английския Северозапад напълно убеден, че нападателят, който печели по 500 000 паунда седмично, ще започне да оправдава трансфера и заплатата си съвсем скоро. Все пак два гола в 12 мача като титуляр не бяха съвсем блестящ старт и дори и не загатваха за несъмнените му качества.

Случилото се впоследствие обаче би трябвало да съсипва от тревоги Моуриньо. Санчес, толкова изпълнен с живот и ентусиазъм само преди няколко седмици, днес видимо гасне.

Той не е завършил и един мач от 10 август, а от последния му гол в Премиър Лийг насам – в края на март – централният защитник Крис Смолинг се разписа вече цели три пъти. Това, че чилиецът беше изваден от игра около половин час преди края на домакинството с Уулвърхамптън при резултат 1:1, говори по-красноречиво за неговата бедствена форма отколкото за богатството на варианти от пейката за Моуриньо.

Не че това решение на мениджъра беше особено изненадващо де, след като Санчес загуби топката в 16 случая и отправи само един удар към вратата на съперника – новак в Премиър Лийг. И при това след този удар – от фаул в опасна ситуация, топката се озова в трибуните.

Всичко гореспоменато не бива да шокира онези, които следят Юнайтед отблизо, след като сред феновете има дюдюкания по темата от доста време насам. И проблемите на Санчес определено не се дължат на преумора: той не участва на световното първенство в Русия това лято, не игра за националния отбор на Чили този месец и получи почивка в срещата от Шампионската лига срещу Йънг Бойс в Швейцария.

Инициативността на 29-годишния футболист сякаш го е напуснала – той има по-малко удари средно на мач (2,43) в сравнение с цялото си изкарано време досега в Англия. Средната стойност от 1,08 точни удари на мач пък си е честно казано смехотворна за играч, получил толкова много търпение, отстъпки и свобода от своя мениджър, често за сметка на млади и гладни за изява таланти като Маркъс Рашфорд и Антони Марсиал.

Опитаните (3,24) и успешни (1,35) дрибли през този сезон представляват драстичен спад в сравнение с показателите му от предишните години и са по-малко от половината от записаните в първия му сезон в Премиър Лийг с екипа на Арсенал – 2014/15. Подобна е тенденцията и при броя отигравания на топката средно на мач.

Въпреки това наскоро Пол Погба, който сам има нарастващ брой проблеми напоследък в клуба (повечето си имат име – Жозе Моуриньо) скочи в защита на своя съотборник, като каза, че Алексис не играе зле, че се труди здраво, тренира отлично, опитва се да помага на отбора и му трябва време за приспособяване, след като е играл различен футбол в различен отбор дълго време. Изрази също така убеденост, че чилиецът „ще свикне” с Юнайтед. Колко дълго време обаче трябва да отнема на играч, вземащ по 20 млн. паунда годишно, за да „свикне” със своя нов отбор, при това нагоден специално за характеристиките му?

Сигурно е едно: Юнайтед и Моуриньо са задължени да продължат да се уповават на Санчес. Той може и да записал само една асистенция досега през сезона, ала все пак я има и надеждата изведнъж да изригне. На „Олд Трафърд” се случва по традиция нещо необичайно в сравнение с други клубове: играчи в безпътица започват да преоткриват себе си и своята форма именно когато попаднат под светлината на прожекторите при скупчването на критиците връз тях. Затова и не бива никак да се учудвате, ако чилиецът реагира с хеттрик във вратата на Уест Хам в събота.

По-генералният проблем тук за Юнайтед е ефектът на доминото по отношение на бъдещите трансфери след огромните харчове по този на Санчес, платените му пари на ръка при подписването и заплатата му. Направените отстъпки спрямо играча, само и само да бъде доведен, изстреляха клуба в нова стратосфера, а вероятно на „Олд Трафърд” можеха да минат и без тази проява на опортюнизъм.

Макар че се знае, че Гарет Бейл би струвал дори по-скъпо и че Реал Мадрид все още стои над Юнайтед по отношение на хвърляните към най-големите имена на трансферния пазар пари, следващите мишени на английския колос вероятно в момента потъркват доволно ръце при мисълта за претлъстия чакащ ги чек.

В Манчестър Сити ще да са следили изкъсо първите осем месеца на Санчес на „Олд Трафърд” и ще да благославят късмета си, който ги избави от този воденичен камък на шията. Цялата шумотевица, предизвикана от Юнайтед след сделката с Арсенал за чилиеца, в настоящия момент изглежда като леко пресолена манджа. И там трябва да се надяват тези тъжно звучащи акорди да не са от откриващата соната на края на кариерата на Санчес.

Джак Гоън, „Дейли Мейл”

Следвай ни: