Какъв точно му е проблемът на Погба

Какъв точно му е проблемът на Погба

На главния вход на академията Каве Верт, зад всички спечелени купи от младежките отбори на Льо Авр, има стена, на която са окачени фотографии на някои от големите имена, преминавали през тези врати. Общо са около 30, всички носещи светло и морско синьото на Les ciel et marine. Или по-скоро почти всички. Снимката на Пол Погба върху тази стена на легендите е от един негов мач за националния отбор на Франция. „Той не остана достатъчно дълго при нас, за да го имаме с клубния екип”, обяснява почти извинително един служител на Льо Авр в биографичната книга „Погба”, написана от Лука Кайоли и Сирил Коло.

Това често му се случва на този играч. Уебсайтът на Торси си имаше своя собствена галерия и, по недокрай обяснени причини, Погба бе оставен извън нея. Това бе, за кратко, неговият клуб в предградията на Париж, когато започна да се откроява като тийнейджър. А само няколко месеца по-късно си замина заради по-привлекателната възможност Льо Авр. „Не бяхме особено изненадани – обяснява бившият президент Жан-Пиер Дамон. – Бяхме обаче леко разочаровани да разберем за това чак при вече свършен факт.”

В Льо Авр бяха толкова възмутени от преминаването на Погба в Манчестър Юнайтед, че подадоха жалба до ФИФА, а бягството от „Олд Трафърд” като свободен агент заради Ювентус беше поредната оставила лош вкус в устата раздяла. В Юнайтед и до днес са убедени, че халфът е уговорил преминаването си при торинци дълго преди самото му случване. „Не мисля, че той ни показа и най-елементарно уважение – каза Алекс Фъргюсън. – Честно казано, ако продължават с неговите хора по същия път, ще съм доста щастлив, че е далеч. Поне далеч от мен.”

Тук все пак трябва да му признаем на Погба, че прекара четири сезона в Юве. Длъжни сме обаче да кажем, че и това е донякъде подвеждащо, защото още на втората година в Юнайтед били информирани, че той бил отворен към идеята за завръщане в Манчестър.

Дейвид Мойс, тогавашният мениджър на „червените дяволи”, също бил привлечен от тази мисъл, ала имал и някои въпросителни относно играча, които и до ден днешен изглеждат меродавни. Например защо, след като на 21 години вече бил играл за два от най-големите клубове на света, е искал да ги напусне и двата? Винаги ли щял да иска да броди по всички възможни посоки? Погба давал вид на човек, който непрекъснато обсъждал възможния си следващ трансфер, и постоянно бил свързван от медиите с други клубове, а тези неща отблъсквали Мойс. Мениджърът освен това не горял от желание и да плати исканите за играча 65 млн. паунда.

Негова загуба, би си помислил човек с оглед на травмиращия период на Мойс в Манчестър. Това обаче не значи непременно, че е бил изцяло в грешка по отношение на напусналия за без пари и дошъл си срещу 89 млн. паунда Погба, след като има толкова много доказателства две години след връщането му от Жозе Моуриньо в клуба, че прави отново съвсем същото като винаги.

Как например да тълкуваме „тънките” му намеци по време на престоя му с националния отбор на Франция сега? Запитан за публикувания в медиите интерес от Барселона към него, той трудно можеше да бъде по-ясен, ако ще и да носеше неонова рекламна табела около врата си: „Моето бъдеще в момента е в Манчестър. Все още имам договор. Играя там към момента, но кой знае какво ще се случи в следващите няколко месеца…”

Погба вече бе казал пред английски журналисти още на първия ден на новия сезон в Премиър Лийг, че ако изкаже на глас истинските си чувства, би си навлякъл проблеми, а сега, пред телевизионен екип от Германия, кимна утвърдително при подадената му фраза, че отношенията му с Моуриньо понякога са нетърпими.

Халфът отново имаше идеалната възможност да убие слуховете, че иска да се махне, да заяви, че е щастлив в Манчестър и, за разнообразие, да каже нещо позитивно. Вместо това избра да тръгне по обратния път, макар че поне не се опита да извърти лъжа за пред хората. Трябва обаче човек да се чуди на наглостта му в следващия цикъл интервюта само след 24 часа, когато каза: „Слуховете са си слухове, но не аз съм този, който говори.” Е, може би не винаги, ала в този конкретен случай той приличаше на човек с нинджа шапка и пълни с джобове банкноти на мястото на извършването на банков обир, който показва на полицаите накъде са избягали крадците.

Може би също така той удобно забравя, че са минали само няколко месеца, откакто Джосеп Гуардиола се изпусна, че Мино Райола – агентът на французина, е искал да убеди Манчестър Сити да даде оферта за неговия клиент през януари. Райола впоследствие отрече, а Моуриньо каза, че „един от тях е лъжец”. Португалецът беше прав и съм доста сигурен, че ако Гуардиола и Райола се съгласяха да седнат на детектора на лъжата, мнозинството от нас биха направили едно и също предположение при кого и на кой въпрос иглата би заиграла най-силно.

Ролята на Райола в тази история със сигурност не бива да се подценява, като имаме предвид изумителната сума, която сам прибра от последния трансфер на Погба – 41 млн. паунда според разследването на журналистите на „Шпигел” Рафаел Бушман и Михаел Вулцингер в книгата „Football Leaks: Мръсните тайни на футбола”.

Така все пак агентите изкарват лъвския пай от парите си: като местят футболисти от едно на друго място, като вземат своите проценти и се възползват от факта, че елитните клубове гледат на тази страна от бизнеса като на необходимо зло. Затова и може би на Райола би му дошло дюшеш да преговаря за нов мегатрансфер на своя клиент, а ако това е така, вече би трябвало да сме наясно предвид методологията му, че той обичайно накрая постига своето.

Вземете за пример разказаното от Златан Ибрахимович – друг от клиентите на Райола, за срещата с директора на Ювентус Лучано Моджи преди няколко години за предоговаряне на финансовите условия в контракта му. „Аз исках да се държа учтиво, да се отнеса към него (Моджи) като към голямата работа, каквато си е всъщност. Проблемът обаче беше там, че с мен беше Мино, а Мино не си пада по лазенето и снижаването – той е пълно куку. Просто си влезе в кабинета на Моджи, седна на стола си и си изпъна краката на бюрото, без да му пука от нищо.” Когато Ибрахимович обяснил на своя агент, че това може би не е съвсем редно, Райола му казал, като махаме по-нецензурните думи, да си затваря плювалника. Моджи влязъл, били разменени гневни думи и само след час Райола издействал най-скъпия договор в историята на Юве. „Зная, че този пич може да води преговори – казва шведът. – Той беше господарят в тези ситуации.”

Най-разочароващото в случая с Погба е, че след завръщането му в Англия той беше най-скъпият играч (не само) в лигата, а не можем да се сетим за повече от десетина мача, в които е оправдал тази си репутация. Къде му е професионалната чест да покаже, че струва такива огромни пари? Не трябва ли да му бъде приоритетна цел да докаже защо е толкова скъп и да потвърди думите на Моуриньо отпреди време, че е най-добрият полузащитник в света? Не трябва ли да се бори със зъби и нокти да се върне на подобаващия на нивото му статут на световен шампион и суперзвезда от А-категория? С две думи, какъв му е проблемът?

Ако отговорът на тези въпроси е Моуриньо, може да мине доста време, преди да се изясни защо това е така. Тъжно е обаче играч с дарбата на Погба да не влага сърце на терена, а изказванията му от тези дни ми напомнят на последната година в Манчестър на Кристиано Роналдо, когато и той даде ясно да се разбере, че другаде би му било по-добре.

Разликата обаче е там, че португалецът, за разлика от Погба, стори така, че ако Юнайтед вдигне своя собствена стена на легендите, неговата снимка да стои гордо сред останалите.

Даниел Тейлър, „Гардиън”

Последвайте каналите ни в:

Битката започна!
Докажи, че познаваш шампионата на Стария континент и спечели посещение на мистичния Анфийлд!

Включи сe

Още от Футбол свят

Виж всички