Посредственост или умора от Моуриньо мъчи Юнайтед

Посредственост или умора от Моуриньо мъчи Юнайтед

Жозе Моуриньо имаше онзи добре познат гневен, озъбен и обезсърчен вид на лицето, докато бродеше край тъчлинията. Виждали сме това и преди, разбира се, тъй като то обичайно се случва в третия сезон на португалеца във всеки негов клуб, докато се изгубва всред параноична ярост, обсебен от мисълта, че целият свят е срещу него.

А загубата в Брайтън изглеждаше едно от онези унизителни поражения, които изпращат Моуриньо в амок и пълен разрив, напомняйки, че неговият стил на работа „фойерверки и изгаряне” рядко води до дългосрочно оставане където и да било.

Можете да забравите за изместванията на публичното внимание от истинските проблеми, последните примери са обвиненията в липса на класа към смъртоносния противник Манчестър Сити заради телевизионния документален филм или пък поредният епизод на сапунената опера около Пол Погба. Тук говорим за това как Манчестър Юнайтед предложи хаотична, разцентрована и окаяна игра, което подсказва, че играчите или не са достатъчно добри за подобен клуб, или вече им е дошло до гушите от техния мениджър и са се отказали да играят за него.

Усещането е като да сме навлезли в синдрома на третата година на Моуриньо и в Юнайтед, точно както се случи и в Челси втория път и в Реал Мадрид след изкарването на само две години в Интер. Твърде рано било за подобни крайни изводи ли? Не и когато губиш по такъв начин. Подобни унизителни и увреждащи поражения рядко биват забравяни поради гордата и славна история на клуба. На „Олд Трафърд” очакват много повече от това.

Картината щеше да е още по-грозна, ако не бе точно изпълнената от Погба дузпа в 95-ата минута, която направи резултата малко по-почетен, при все че напълно незаслужен с оглед на представянето на двата отбора. Брайтън показа повече кураж, повече страст и, най-лошото от всичко за Моуриньо, повече качество от рекордьора по шампионски титли на Англия; диктуваше темпото и стандарта в играта и нанесе със сигурност най-лошата загуба, откакто португалският мениджър пое „червените дяволи” през май 2016 година.

Телевизионният анализатор Греъм Сунес нарече състава на Юнайтед най-слабия на „Олд Трафърд” от времената отпреди Алекс Фъргюсън да застане начело и е трудно да не се съгласиш с това становище. Нещото, което задълбочава проблема, е това, че играчи като Виктор Линдельоф са доведени от Моуриньо, за когото, особено при дадените за шведа 40 млн. паунда, може да се твърди, че това е най-лошата му покупка на защитник в цялата му треньорска кариера.

Има твърде много средняци с червената фланелка, които просто отбиват номера. Юнайтед в неделя изглеждаше негативен, без посока, изгубил своята идентичност и явно неспособен да прогресира по какъвто и да било начин под ръководството на този мениджър, което е може би най-тревожното нещо.

Посред всичко това Моуриньо сипе обвинения към своите шефове заради липсата на нови попълнения, с което същевременно отблъсква настоящите си футболисти (най-вече така загнезди съмнение у защитниците), и на тях вероятно вече им е писнало от него. Ето защо е трудно да си представим това уморено от мениджъра си подобие на колектив да спечели какъвто и да било трофей през настоящия сезон.

Как може Погба от блестящ световен шампион да се превърне в изгубил пътя си бродник в средната линия, е въпрос за милиони. Осем от „червените дяволи” играха четвъртфинали на световното първенство с проактивен футбол в националните си отбори, а в клубния постоянно им се дърпа ръчната спирачка. Антони Марсиал пък дори не беше отразен от мениджъра при влизането си в игра през второто полувреме, а има подобни дрязги с още куп други футболисти. Те изглеждат като че животът е изсмукан от тях.

Цялата тази бездушност си пролича в поведението им на терена, където бяха надигравани с твърде голяма лекота във всички зони от наглед скромния съперник и като че ли нямаха и желание да се преборят ако не за победата, поне за своето достойнство. Това пролича особено в представянето на централните защитници Линдельоф и Ерик Байи – все покупки на Моуриньо, виновници и за трите гола на Брайтън до почивката.

Влизането на Джеси Лингард и Маркъс Рашфърд след ваденето още на полувремето на Хуан Мата и Андреас Перейра върна малко от честта и страстта в редиците на „червените дяволи”, ала вече бе твърде късно. Спорната дузпа в самия край, вкарана от Погба, послужи само за едно: да поизлъска незаслужено унижението на Юнайтед.

Джон Крос, „Дейли Мирър”

Още от Футбол свят

Виж всички