Висящият двоен проблем на Ливърпул е и надеждата му за съвършенство

Висящият двоен проблем на Ливърпул е и надеждата му за съвършенство

Великите отбори във футбола приключват своите цикли, когато достигнат върха в развитието си. Покорили като Александър Македонски целия свят пред себе си, за тях не остава нищо друго, освен да започнат да се преустройват или да потънат в черна дупка. Добрата новина за Ливърпул е, че тепърва има какво да развива, докато достигне идеалната си версия. И, парадокс или не, последните спънки всъщност са и повод за надежда.

Този отбор е на пръв, втори, че и трети поглед съвършен. Европейски и световен шампион, скоро и на Англия след 30-годишно прекъсване, при това с възможен исторически точков рекорд, машината на Юрген Клоп печели мач след мач и сърце след сърце. И все пак неочакваното поражение на гости на Уотфорд в лигата, придружено от онези срещу Атлетико Мадрид и Челси в другите турнири, остави един двоен белег, който маркира не само настоящето, но и бъдещето на отбора.

„Червените“ бяха преди миналата събота само на 11 мача от завършване непобедени в течение на целия сезон в Премиър Лийг и щяха така да изпреварят легендарните Непобедими от Арсенал през 2003/04 и като серия без загуба въобще в първенството (49 срещу евентуалните 55 за Ливърпул). С лекота обаче шансът за този попаднал в обсега им рекорд беше пропилян заради същия двоен проблем, който мъчи Клоп и тима му от миналия сезон.

Единият от тези проблеми си има конкретно име – Деян Ловрен, а другият обхваща цяла една линия – полузащитната. Устремен съм съвършенството отбор просто не може да си позволи да разчита в значим мач на винаги готов да срине колективните усилия защитник. Не може да си позволи и да залага постоянно на халфове, които не могат да измислят изненадващи ходове за преодоляване на прибрали се в дълбок защитен блок съперници.

Погледнете само 10-те най-лоши представяния на Ливърпул в 253 мача в ерата „Клоп“, отразени по статистиката Очаквани голове (хG). В цели 9 от тях има едно общо кратно и това е присъствието на Ловрен. Присъствие и в две от трите най-лоши, като в изключението „червените“ играха от 37-мата минута с човек по-малко след изгонването на Садио Мане в гостуването срещу шампиона Манчестър Сити. (При това със Симон Миньоле, Алберто Морено и Рагнар Клаван, които вече не са в състава – изненада ли е това?). Третото е рециталът от грешки на Ловрен на „Уембли“ срещу Тотнъм, когато Клоп изневери на закона си да не унижава свои играчи и извади хърватина още преди почивката.

Ако това не ви стига, нека кажем и че Ливърпул изгуби само два мача в лигата в последните близо 430 дни. И в двата шокиращо се изяви имащият сам себе си за един от най-добрите централни бранители в света. Наистина най-добрият централен защитник в света Върджил ван Дайк трансформира преди кашкавалената отбрана на „червените“, но с Ловрен просто не може да направи чудеса.

От изгубените 5 шампионатни мача с нидерландеца в състава в 4 от тях партньор му бе хърватинът. Двамата този сезон имат 11 допуснати гола за 724 минути в Премиър Лийг, докато Ван Дайк в тандем с Гомес е допуснал само 5 гола за 1332 минути. Ако погледнем показателите от началото на сезон 2018/19 в лигата, двойката Ван Дайк – Гомес има 9 допуснати гола в 23 мача, т.е. средно 0,48 на мач. Двойка на нидерландеца с Жоел Матип допуска средно по 0,67 (16 в 24), а такава с Ловрен – по цели 1,05 на мач (20 в 19).

Отвъд сухите цифри проблемите идват от това, че хърватинът просто не работи на една честота с останалите централни бранители в отбора. Той често излиза крайно ненужно от линията на защитата по две причини. При биене за първа топка се стреми да се доказва с прекомерна агресивност и се впуска напред без мисъл за оставеното пространство зад гърба си. При преодоляване на средната линия на Ливърпул пък губи хладнокръвие, забравя за силата на засадата и се дърпа с няколко крачки назад. И в двата случая той отваря коридори за нахлуване от противниковите нападатели, а бековете, партньорът му в центъра на отбраната и дори вратарят трябва да следят непрекъснато не само за своите собствени задачи, а и за да му пазят гърба. Всичко това накуп бе илюстрирано идеално срещу Уотфорд.

Когато Гомес или Матип партнира на Ван Дайк, целият отбор е компактен, скъсява с по-високо разположената си защита разстоянията между линиите си и може да разчита на по-ефикасно колективно пресиране, за да нокаутира съперника след всяка негова грешка. Специално англичанинът покрива отлично Трент Александър-Арнолд заради опита си като бек и по-високата си скорост от камерунеца. С Ловрен обаче системата е винаги на ръба от неочакван срив от нищото.

Другият проблем е полузащитният. Джордан Хендерсън, Джеймс Милнър и Джорджиньо Вейналдум могат да са отлично допълнение към агресивна халфова линия срещу равностоен съперник, който играе открито и оставя големи пространства зад гърба на отбраната си. (Освен когато насреща не им преподават играта „осмици“ като Марко Верати, Лука Модрич и т.н.)

Щом обаче трябва да се преодолява дълбок защитен блок от дисциплинирани близко стоящи играчи, тези черноработници не умеят да преодоляват линии с дрибъл или пас, нито да стрелят резултатно отдалеч. Когато треньори като Карло Анчелоти, Диего Симеоне, наскоро Найджъл Пиърсън, а и други в предишните две години блокират летящите бекове на Ливърпул и заградят коридорите за пас през центъра към фантастичното нападателно трио, „червените“ удрят на камък и се блъскат в стена.

Наби Кейта и Алекс Окслейд-Чембърлейн имат точните характеристики да решат за постоянно проблема, но така и не могат да навлязат в ритъм заради честите си контузии. Същото важи и за разминалия се на косъм от трансфер на „Анфийлд“ Набил Фекир, което подсказва, че рекрутиращият щаб на клуба отдавна търси подобен тип играч фантазьор, комуто може да се разчита да е винаги наличен и който да е полезен и в двете фази на играта. И неслучайно: това е най-прекият път за вдигането на нивото на и без това изумителната машина на Клоп.

Има и един трети проблем за решаване, ала той е още в зародиш. Мохамед Салах и Садио Мане ще отсъстват дълго другия сезон заради Купата на африканските нации (египтянинът може да пропусне и предсезонната подготовка заради евентуално участие на Олимпийските игри). Роберто Фирмино пък пак ще има пореден удължен сезон заради честите издания на Копа Америка. Тримата рядко изпускат мачове на Ливърпул в последните години, но след толкова претоварване (и пресищане с успехи) има ли гаранция, че това ще продължи? Липсата на поне близка като талант алтернатива е нещо, което трябва да се адресира идното лято, за да продължат „червените“ да се движат в силно възходящата линия от последните две години и половина. Слуховете около Джейдън Санчо и Тимо Вернер не са случайни.

Вече няма съмнение: Ливърпул ще е шампион за първи път след 30 години мъчително очакване. Няма да е изненада и да обърне Атлетико Мадрид в реванша и да направи нов дълъг поход в Шампионската лига, още повече че е хипнотизиран от идеята за триумфално завръщане в легендарния за клуба Истанбул. Просто този отбор, в каквито и спадове да се намира в даден момент, е способен на фантастични резултати заради силата на волята и колектива си плюс идеалната сработка и индивидуалната класа.

Поправянето на стария двоен проблем обаче би превърнало Клоповата машина в Клоповия шедьовър. Един идеален отбор и в двете фази на играта, който не ще може да бъде спрян от никоя насрещна система.

Още от Футбол свят

Виж всички