Интервюто с Клоп: Аз съм шефът, аз определям правилата

Винаги е интересно да чуеш мнението на Юрген Клоп по въпроси от различни сфери на футбола и живота. Интервюто му за подкаста In The Duffle Bag не прави изключение. В него германският мениджър на Ливърпул говори по куп теми като пътешествието си от футболист до треньор, стойността на победите, ценността на скромността, жонглирането между това да е шеф и приятел на подопечните си играчи и още. Предлагаме ви най-интересните извадки от интервюто.

ЗА ОЧАКВАНИЯТА ЗА УСПЕХИ

“Ние сме Ливърпул, а това значи, че сме длъжни да сме успешни. Това очакват всички от нас. Не се налага да убеждаваш който и да е играч и да му казваш: „Между другото, не забравяй, че си в Ливърпул и трябва да правим повече.“

ЗА ТОВА КАК ВЕЛИКИТЕ ЛИДЕРИ ИЗКОВАВАТ МАНТАЛИТЕТ НА ПОБЕДИТЕЛ У ИГРАЧИТЕ СИ

„Аз им се доверявам. Имам огромна вяра в своите играчи, пък и е лесно да я имам, защото те са чудесни човеци. Затова трябва да направиш така, че всички да теглят в една посока в един и същи момент. Това е футбол, просто игра, тъй че не е всъщност чак толкова сериозно нещо. Има далеч по-важни неща в живота, затова просто опитай да си леко нахакан и да му се наслаждаваш.“

ЗА ВАЖНОСТТА НА ТОВА ДА СИ СКРОМЕН

“Всеки трябва да е скромен, защото каква конкретна причина имаш да си мислиш, че си нещо по-специално от останалите? Момчетата ми водят специален живот във всяко едно отношение. Те печелят много пари, ала не могат да си позволят да излязат спокойно, без всички очи да са насочени към тях. Всяка седмица целият свят ги гледа, а те са още много млади. Онова, от което се нуждаят, е вяра и доверие. Те трябва да осъзнаят, че е възможно да направят най-голямата грешка изобщо пред публика, но животът пак ще продължи, стига да имат точните хора около себе си.“

ЗА ВАЖНОСТТА НА ЧЕСТНОСТТА

“Винаги съм 100% честен. Е, невинаги казвам истината, но това е нещо различно. Никога не съм лъгал играч, това просто не работи. Ако му кажа: „Ще имаш шанс да играеш, ако правиш това и това“, значи наистина ще има шанс да играе, ако прави това и това. Трябва обаче сам да си напомням, че точно тези са моментите, в които може да загубиш играч и дори целия отбор, ако не подкрепиш думите си с действия. Никога обаче не съм губил цялата съблекалня, защото просто не постъпвам така. Опитвам се да избягвам да правя неща, които няма да ме накарат да се почувствам по-добре.“

ЗА ТОВА ДА ИМАШ КЪСМЕТ С РАБОТАТА

“Можеш да си най-добрият треньор в света, но да идеш в погрешния клуб и това да ти убие кариерата. Така стоят нещата… Не съм сигурен дали бих препоръчал дадена работа по принцип, но конкретно моята мога да препоръчам с лекота, защото бях огромен късметлия.“

ЗА ВРЕМЕТО СИ КАТО ФУТБОЛИСТ

“Бях много посредствен играч, но все пак играех постоянно в моя втородивизионен отбор и по различни причини всеки треньор си мислеше, че съм важна част от колектива. Аз бях двигателят на тима. Ако нещо бъркахме, го казвах на всички и при възможност им казвах и как можем да поправим нещата. Имах тази роля дори и като футболист.“

ЗА ОПИТА СИ В ЖИВОТА И РАННОТО БАЩИНСТВО

“Мнозина играчи са ме питали за житейски съвет. Аз станах баща млад, тъй че съм минал през същите проблеми като тях, когато са на 20-21 години. Научих се как животът рязко се променя, когато станеш баща. Затова и бях подготвен за следващата стъпка в кариерата си – да стана от футболист треньор. Беше съвсем естествено за мен, защото се случи сякаш с едно щракване на пръстите: в неделя бях на терена, в понеделник вече бях на пейката.“

ЗА ТОВА ДА СИ И ШЕФ, И ПРИЯТЕЛ НА ИГРАЧИТЕ

“Аз съм шефът! Аз казвам кой ще играе, аз казвам кога ще тренираме, аз казвам какво ще правим на тренировките. Аз решавам всички тези неща. Между вземането на тези решения обаче мога да съм приятел на играчите. Винаги съм го обяснявал по следния начин: аз съм приятел на моите играчи, но не и най-добрият им приятел. Не съм човекът, който разбира всичко случващо им се, но се опитвам да съм.“

ЗА ДЪЛБОКАТА СИ ВРЪЗКА С ИГРАЧИТЕ

“Не се преструвам, че проявявам интерес какво им се случва. Аз проявявам истински интерес. Те знаят до голяма степен всичко за мен, за жена ми и за синовете ми. Важно е да знаеш с кого работиш, както и да знаеш какво мотивира конкретния човек. Откъде си дошъл? За да печелиш пари ли си тук, което е напълно окей, или за да направиш семейството си или цялата си страна горди? Има толкова много и различни неща… Мисля, че трябва да познавам играчите си – това изковава връзката. Те могат да говорят с мен, а това е винаги важно.

Като изключим по време на сън, мисля за своите играчи по цял ден. Всъщност вероятно мисля за тях дори и насън. Не че чак толкова го искам де, просто съм затрупан с толкова много информация за тях. За мен най-важното е футболистът да е в най-добрата си форма в най-важния момент и ние се опитваме да му помогнем с хранене, трениране и тактическо образоване. Има обаче време, когато той не е под наш контрол, а у дома си и там също може да изникне непредвидена ситуация. Нормалният живот извън терена също влияе на представянето на него.“

ЗА ОПИТИТЕ ДА ПРЕВКЛЮЧВА ОТ РАБОТАТА

“Все още работя по този въпрос, но нещата стоят много по-добре в сравнение с младостта ми. Дори и моят помощник, който е на средата на 30-те си години, страда в това отношение, но това е нормално. На неговата възраст той си няма още идея как да изключва от работата, тъй че това никога няма да спре. Всички ние си имаме различни свои начини да се опазваме от целия стрес. Човек в един момент неминуемо сам осъзнава нуждата да изключва и превключва на друг режим, защото няма как постоянно да се пържиш на силен огън.“

Следвай ни: