Това, което Чаби Алонсо мисли, но няма да каже публично

Чаби Алонсо е бил напът да не подпише с Реал Мадрид, когато осъзнава, че не среща разбиране от страна на Флорентино Перес относно анализа си за състава, който наследява. Чаби е настоявал за спешната и фундаментална нужда от привличането на двама централни защитници (а не само един) и един организиращ халф след напускането на Тони Кроос и Лука Модрич в различни сезони. Вместо това обаче се сблъсква с отговора на Флорентино, че клубният проект е да се даде водеща роля на Арда Гюлер, който да замести Кроос, да се привлече един централен защитник и че вече е уреден трансферът на Франко Мастантуоно. Нека припомним, че Мадрид тъкмо се беше разделил с Начо Фернандес и имаше двама тежко контузени играчи в лицето на Едер Милитао и Дейвид Алаба.

Тези разговори се провеждат през март 2025 г. и по онова време Флорентино, „влюбен“ в Чаби, го притиска да вземе решение и да приеме. В същия този момент Перес вече е „разлюбен“ от Анчелоти и жестовете и думите му излъчват нещо очевидно: иска да се отърве от италианеца възможно най-скоро. Вероятно Чаби е усетил какво може да се случи и с него в даден момент. Алонсо вижда и чува със собствените си очи и уши как се губи уважение към една легенда в историята на Реал Мадрид: треньорът, спечелил най-много титли с клуба.

Чаби е бил подложен на натиск да се съгласи да води Реал Мадрид на Световното клубно първенство. Това е било истински „горещ картоф“, защото и двете решения са били лоши. Ако не приеме, ще започне зле с Флорентино (а когато му кажеш „не“ за нещо, по-добре се готви, защото ти го връща), а освен това Чаби ще трябва да започне и да бъде представен след Световното клубно първенство, когато всички са във ваканция. Ако пък приеме да води отбора, ще трябва веднага да поеме състав, който не е негов, без да може да работи, да проведе предсезонна подготовка или да адаптира идеите си към отбора и обратното. Фактът, че трябва да се играе на Световното клубно първенство, е друго неудобство. Реал Мадрид почти не проведе предсезонна подготовка и се знаеше, че това ще се отрази на физическото състояние и ще доведе до възможни контузии, което в крайна сметка се случи. Чаби се е надявал, че тези косвени щети, ако настъпят, ще бъдат разбрани от Флорентино.

Истината е, че в разговорите си с Флорентино, Чаби не намира разбиране за исканията си да бъдат привлечени двама централни защитници и един халф като абсолютни приоритети. В този момент, защо, знаейки, че не го слушат, той продължава напред и подписва? Отговорът е чисто човешки: Чаби е вярвал, че отвътре ще успее да убеди Флорентино да привлече необходимите играчи. Освен това е много трудно да се откаже възможността да тренираш Реал Мадрид. Днес, ако Чаби има за какво да съжалява (поглеждайки назад към вече случилото се), то е, че не е бил по-твърд и взискателен в момента, в който е имал силата: когато Флорентино е бил в „меден месец“ с него и „разлюбен“ от Анчелоти. Днес той вече знае, че с Флорентино трябва да се действа на принципа „хвани го, докато ти е паднал“. Трябва да изкопчиш това, от което се нуждаеш, когато моментът е подходящ. След това всичко е лотария.

Чаби установява, че дори и отвътре не могат да бъдат променени убежденията и „техническите“ критерии на Флорентино. Чаби е вярвал, че може... но не. Чаби мисли, знае и предупреди за това, което всички виждат. Реал Мадрид е небалансиран отбор. Няма контрол над топката, защото няма играч за тази цел. Ето защо съотношението на притежание на топката от 70-30% в мача Барселона - Реал Мадрид не е изненадващо. Ако освен това имаш нещастието, че не си привлякъл втори централен защитник, а имаш постоянни контузии на Даниел Карвахал, Орелиан Чуамени, Милитао, Дийн Хаусен... и че Гюлер, колкото и да настоява Флорентино, не е Кроос, то Реал Мадрид се превръща в отбор, който е трудно да бъде балансиран. Липсата на десен бек те принуждава да поставиш Федерико Валверде там и го губиш за друга позиция, където би бил по-ефективен, и т.н.

Не е случайно, че Анчелоти и Чаби страдаха от едни и същи проблеми и постигаха едни и същи резултати през миналия и настоящия сезон. Анчелоти дори все още се радваше на един по-възрастен Модрич, но все пак го имаше. Чаби смята, базирайки се на опита си в Бундеслигата с Байер (Леверкузен), че във футбола има процеси и стъпки, които трябва да се следват, както направи Пари Сен Жермен. Но Флорентино приема тези процеси и стъпки за даденост, прескачайки ги, вярвайки, че колекция от „лъскави картички“ с играчи прави отбор. И тъй като много пъти е имал спортен успех, може би незаслужено или благодарение например на Анчелоти, който успя да сглоби отделните части, се сблъскваш с мраморна статуя, невъзможна за разклащане в своите вярвания или капризи.

Освен това Чаби е мислел, че клуб, който плаща неустойка на Леверкузен от 8 милиона и му дава 3-годишен договор, наистина му вярва. И че ще го слуша и ще му даде власт. Но Чаби (вече като треньор) осъзнава, че Реал Мадрид е клуб на играчите и на президента. Срамното пренебрежение, което Винисиус Жуниор показа към Чаби Алонсо (а всъщност към целия Реал Мадрид) при онази смяна, позволи на треньора да осъзнае нещо ключово: Флорентино Перес е по-влюбен във Винисиус, отколкото в поддържането на реда и даването на авторитет на наставника, така че играчите да не се мислят за шефове.

Сега Чаби разбира как неговият предшественик, Анчелоти, трябваше да остане в Мадрид и да не отиде да получи трофея си на галавечерта за „Златната топка“, само защото Винисиус не я спечели, както Флорентино смяташе за справедливо. Логиката беше: „Щом не ми давате „Златната топка“, прибирам си Винисиус и Анчелоти и ви развалям церемонията“. Щом Перес е способен на това, трудно би привикал Винисиус в кабинета си или би оповестил публично среща с него, на която да му заяви: „Край, повече няма да ти търпя своеволията“. И още по-малко вероятно е играчът в същия ден да се извини на клуба и треньора си, а не дни по-късно да пусне един измъчен туит, без дори да спомене името на наставника.

Нека не забравяме, че говорим за човек, който се е изправял срещу данъчните власти и държавния апарат, така че със сигурност не е наивник. Чаби Алонсо има смелост, когато нещата зависят от него. Разочарованието му, предвид преживяното, е огромно. На фона на всичко това, Чаби осъзнава собствените си колебания в съставите, промените в системата на игра или позициите на футболистите. В повечето случаи обаче той е правил това в опит да подреди пъзела от наличните и липсващите играчи, заради контузии или защото Флорентино се беше запънал да не привлича нужните футболисти: още един централен полузащитник и един централен защитник. Един дефанзивен халф от висока класа беше много по-важен от Мастантуоно или дори от Алваро Карерас. Въпреки това Алонсо остана лоялен към клуба и даде минути и мачове на Мастантуоно, балансирайки го с Родриго.

Освен това Чаби не разбира момента, избран за неговото уволнение. Въпреки че за президента всичко изглежда като пълен провал, реалността е, че досега отборът е загубил само четири мача: два в Ла Лига срещу Селта и Атлетико Мадрид, един в Шампионската лига срещу Манчестър Сити (все пак не срещу Лудогорец) и финала за Суперкупата срещу Барселона. В този финал, играейки без Килиан Мбапе, с току-що възстановения от контузия Хаусен, без Антонио Рюдигер и без десен бек, всички са единодушни, че Реал Мадрид беше на висотата на мача и на съперника. Карерас и Раул Асенсио дори имаха шансове за изравняване и вкарване на мача в продължения. Дори Винисиус беше концентриран върху играта, държеше се само като футболист и не правеше обичайните си номера.

Когато спечели Ел Класико срещу Барселона в края на октомври, Реал Мадрид имаше 13 победи от 14 мача. След това дойдоха проблемната смяна на Винисиус и още контузии. Към настоящия момент отборът е на 4 точки зад „всемогъщия“ Барселона, когато остава още половин сезон в Ла Лига, и е сред осемте най-добри отбора в Шампионската лига. Статистиката му е по-добра от тази на Ханзи Флик по същото време през миналия сезон. Чаби си тръгва, без „Бернабеу“ да го е освиркал. Флорентино не може да каже същото за своя любимец Винисиус. Няма да чуете Чаби Алонсо да дава интервю или пресконференция, в която да изрази истинските си мисли. Това, което той няма да каже и ще премълчи, току-що го прочетохте тук.

Педро Мората, “Марка”