Ибрахимович обясни защо би връчил „Златната топка“ на Ямал

Съветникът на собствениците на Милан Златан Ибрахимович продължи с медийните си изяви през последните дни. Така по време на „Фестивал дело спорт“ в Тренто легендарният нападател говори за Ламин Ямал, Масимилиано Алегри, Фабио Капело, Лука Модрич и Франческо Камарда.

За неговия избор за тазгодишната „Златна топка“

Бих я дал на играч, който е направил най-голямата индивидуална разлика в полза на своя тим, а за мен това беше Ямал. Не съжалявам, че не получих „Златната топка“ по време на моята кариера. Просто ми е много странно, че така и не я спечелих (смее се – б.р.). Най-добрият играч не винаги я печели. Също така не успях да триумфирам в Шампионската лига, което не е тайна.

За своите караници с Алегри

Много пъти съм се карал с Алегри. Мнозина помнят какво се случи в Лондон срещу Арсенал, когато спечелихме с 4:0 у дома и загубихме с 0:3 в реванша. Когато губя, аз не съм щастлив. Не помня дали тогава той просто се е пошегувал. Порицах го, че беше сложил двама вратари на пейката, а той ми отвърна, че съм играл лошо. Всичко започна оттам. Между двама победители се случват такива неща и те са нормални. Но определени неща не бива да стигат до вестниците. За хората те може да изглеждат необичайни, но за нас са нормални, особено за мен.

За най-важния треньор в кариерата му

Винаги съм казвал, че това е Капело. Той е човекът, който ме превърна от страхотен играч в шампион. Оттам нататък започна един нов път за мен. Капело беше треньор, който те окрилява, а след това те връща обратно на земята. Един ден те кара да се чувстваш „уау“, а на следващия да си „нула“. Такъв беше неговият подход към мен, а не към всички. Той успяваше да влезе в главите на всички играчи и ги караше да го следват. Капело ме превърна от обикновен футболист в животно. Гуардиола и Моуриньо пък промениха футбола, като аз имах късмета и двамата да ме искат в своите отбори. Гуардиола беше в началото на кариерата си, а при Моуриньо всичко опираше до психиката, като той влизаше в главата ти и те контролираше. И двамата са победители, но по различни начини.

За неостаряващия Модрич

Лука е майстор и когато стъпи на терена, не играе футбол, защото той е самият футбол. Той има невероятна кариера. След края на миналия сезон казахме, че имахме нужда от опит. Така първо назначихме треньора, а след това взехме Модрич. Карло Анчелоти ни каза, че той е бил единственият играч на Реал Мадрид, който въобще не се контузвал. Той има невероятен манталитет, а отпразнуването му след последния съдийски сигнал на Милан – Наполи казва всичко: страст, идентичност, майсторство. Ако беше тук, когато аз все още играех, той щеше да удължи кариерата ми с няколко години. Много сме доволни от Лука, и то не само заради представянето му на терена. Това, че разполагаш с Модрич до теб, те кара да правиш повече. Ако той тича на терена, останалите го виждат и бягат два пъти по-усърдно.

За младия талант Камарда

Много ме е грижа за Камарда. Имам снимка с него като дете, но тогава не знаех кой е. Бях отишъл във „Визмаре“ да мотивирам хлапетата. Той ми беше написал съобщение в Инстаграм още през 2019-а, но го видях чак миналата година. Бях го игнорирал не от арогантност, а заради това, че не съм много активен в социалните мрежи. Той обаче ме отбеляза на една снимка и така видях съобщението. Навремето играехме заедно, така че му казах, че е можел да спомене, че бил ми изпратил съобщение. Впоследствие изчаках дебютния му гол в Серия "А", за да споделя това съобщение. Надявах се, че първото му попадение щеше да е за Милан. Сега е под наем, но ще се върне догодина. Той трябва да извърви своя собствен път. Аз съм много щастлив за него. На италианския футбол му липсва „деветка“ като него.