Глейзърови, не Мойс, стоят зад проблемите на Юнайтед

След победния гол на Уилфрид Бони за Суонзи на “Олд Трафърд” телевизионните камери показаха няколко поддръжника на Манчестър Юнайтед със златно-зелени шалове. Режисьорът ще да ги е търсил усърдно: кампанията “Обичай Юнайтед, мрази Глейзър” напоследък затихна.

Сър Алекс Фъргюсън може и да е социалист, но блясъкът му като мениджър и гласната подкрепа за собственика Малкълм Глейзър осигуриха спокойствие за един режим, изграден на основата на най-лошите измежду практиките в големия бизнес. Сега, без Фърги начело и с Юнайтед отново сред смъртните, Глейзър и синовете му Джоуъл и Аврам би трябвало да започнат градежа на барикадите.

Изумителните 220 млн. паунда бяха свалени от пазарната стойност на клуба само за последния месец и, дори след загубата на може би най-великия мениджър в британската футболна история, никой не бе и си помислял, че отбор, спечелил титлата в Премиър Лийг с 11 точки преднина предния сезон, няма да успее да се класира за Шампионската лига през следващия.

Няма налице достатъчно планиране за финансовата черна дупка, която ще се появи, ако “червените дяволи” завършат извън Топ 4, а когато Суонзи, дошъл в серия от седем мача без победа, демонстрира такова самочувствие на “Олд Трафърд” и печели мястото си в следващия кръг на Купата на ФА по подобен начин, Театъра на мечтите става сцена на брутален реализъм. “Вече не сте известни”, пееха феновете на Суонзи, а и всеки друг гостуващ тук отбор го знае. Четири домакински поражения в рамките на 32 дни е навик, с който не се скъсва лесно.

Веднъж щом статутът на клуб от Шампионската лига е изгубен, става изключително трудно да се върне. Паричният поток пресъхва, играчи от световна класа като Уейн Рууни и Робин ван Перси (вероятно единствените двама в Юнайтед) започват да преосмислят бъдещето си. На най-добрите футболисти на планетата малко им пука за историята на клуба – Ливърпул бе спечелил дори повече титли и европейски купи, когато излезе от елита.

Ето защо януари е критичен за Дейвид Мойс. Може да се свърши хубава работа в зимния трансферен прозорец, макар че цените минават границата на откаченото. Дали Глейзърови имат парите да направят маркова покупка, или са на ниво “евтин къмпинг”? Дали са готови да подкрепят преценката на Мойс и да му доведат един-двама играчи, които да преобърнат траурната атмосфера? Ще го подкрепят ли да избере януарско попълнение, което да не стане 50-милионният Фернандо Торес или 35-милионният Анди Каръл? Защото именно подобен род хазарт се изисква и, за разлика от толкова много скъпи януарски трансфери, този е длъжен да успее.

Дори по време на серията от шест победи, предшествала домакинските поражения от Тотнъм и Суонзи, “червените дяволи” просто не изглеждаха себе си. Те бяха надиграни въпреки победата си на гости на Норич на 28 декември, а представянето им там бе забележително само с липсата на амбиция и постоянното губене на време. Никой на “Кароу Роуд” не се заблуди, че Юнайтед се е завърнал. И ако нещата не се подобрят светкавично, дулата ще бъдат насочени към Глейзърови.

Геният на Сър Алекс замъгли тези страхове. Без него на Юнайтед липсва аура и онова самочувствие, което те кара да се впуснеш решително в битката с мачете между зъбите. Инвестициите в състава намаляха доста преди оттеглянето на Фърги и докато привличането на Ван Перси бе шедьовър, то не замаза пукнатините в полузащитата. Пол Скоулс така и не бе заместен. Раян Гигс е на 40 години и залязва. Пол Погба бе оставен да премине в Ювентус със свободен трансфер. Крилата се гмуркат и симулират, когато преди блестяха.

Всеки, на когото му пука за британските треньори и мениджъри, трябва да иска Мойс да обърне ситуацията, така че, когато се говори за наследството му, да не е на плоскостта “какво можеше да бъде”. Режимът на Глейзърови е виновен. Шаловете готови, хора!

Дейв Кид, “Дейли Мирър”