Лудогорец ли е проблемът на българския футбол и ЦСКА? Дали ще е по-добре ако този клуб спре да съществува?

Лудогорец ли е проблемът на българския футбол и в частност на ЦСКА? Дали ще е по-добре ако разградският клуб изчезне от "А" група и спре да пречи на "грандовете да се развиват"?Тези два риторични въпроса трябва да бъдат зададени на не малка част от родната футболна общественост, на ръководството на ЦСКА и най-вече на червения треньор Стойчо Младенов.Защото след словесните атаки от "Армията" към Разград, стартирали преди година и стигнали своя апогей в последните дни, се насажда мнението, че най-голямото зло за българския футбол е Лудогорец и ако този отбор спре да съществува, всичко ще тръгне по мед и масло.Нека разгледаме следната хипотеза: Какво щеше да стане ако не се бе появило "явлението Лудогорец"? Статистиката сочи, че ЦСКА с треньор Стойчо Младенов би спечелил две титли (по една при "Титан" и Томов), а Левски - една. Тоест грандовете, колкото слаби и несъстоятелни да са те, щяха да си вървят по начертания път - през година-две шампиони на България, голяма еуфория през май и голям провал в Европа през юни или юли.За късмет на всички, които искат българският футбол да върви напред, съвсем неочаквано на хоризонта се появи проектът "Лудогорец". За три години разградчани спечелиха три титли, но по-важното е, че изградиха непознат за България стил на игра - бърз, комбинативен, атрактивен и с много голове. Добрата работа в клуба доведе до поредица от отлични резултати в Европа след победи и равни срещу ПСВ, Динамо (Загреб), Лацио, Базел, Стяуа, Партизан, Ливърпул и много други отбори.И те бяха постигнати с бюджет, който е в пъти по-малък от този на споменатите клубове, което трябваше да покаже на останалите БГ отбори, най-вече на ЦСКА и Левски, че професионалният футбол не е само пари и комисиони. Много по-важно е да имаш добре планирана стратегия за развитие, начертана от собственика на клуба, която да намери и усъвършенства най-подходящия наставник, а той от своя страна да селектира и тренира най-подходящите футболисти. Това бе сторено от Лудогорец и успехите не закъсняха - 1/8-финал в турнира  "Лига Европа" и сега участие в групите на ШЛ. Там българският шампион не е брашнен чувал и то в група с отбори като Реал Мадрид, Базел и Ливърпул. Стадион "Васил Левски", намиращ се на 300 километра от Разград, е пълен на повечето срещи и цялото това нещо е постигнато с футболисти, които в никакъв случай не могат да минат за най-скъпите или най-класните в новата история на родния футбол. Т.е. до този момент Лудогорец е пример за успешен футболен и бизнес проект не само в България, но и за цяла Източна Европа.Друг е въпросът дали нямаше да е още по-впечатляващ и полезен за България, ако Кирил Домусчиев бе решил да инвестира примерно в ЦСКА.Тук е мястото да припомним думи на Наско Сираков от недалечното минало, когато прогнозира, че в близките 100 години български отбор няма как да се доближи до успехите на Левски от 2006 г. Е, за радост на всички в България, легендарният състезател на сините не се оказа прав.Но да се върнем на въпроса на кого пречи Лудогорец? Отговорът би трябвало да е, че този отбор няма как да се разглежда по този начин, защото е единственият светъл лъч в "А" група, но уви. Оказа се, че проектът е сериозна пречка за амбициите на един човек и той се казва Стойчо Младенов. Защото тук не става въпрос само за това, че Лудогорец "отне" две титли на Младенов, с които той най-вероятно щеше да получи признанието "един от най-великите треньори в историята на ЦСКА". Нещата са далеч по-дълбоки - тук говорим за две коренно различни футболни философии. Едната е стилът на Лудогорец - атрактивен, изграден на базата на красиви и бързи комбинации, и то срещу състави с далеч по-класни играчи (б.а. с Ливърпул на "Анфийлд" и с Реал в София). Стил, който едва ли някой е вярвал, че може да бъде успешно практикуван от наш отбор.От другата страна е футболът на Стойчовия ЦСКА - постоянни психоатаки и тежки обвинения срещу основните конкуренти (б.а. преди бяха Левски и Литекс, а сега и Лудогорец), изнервена обстановка преди, по време и след почти всяка среща, налагане на стил с много борба, със силно изритани напред и нагоре топки, които падат някъде напред в половината на противника и постоянен натиск срещу съдиите, които и да са те. Стойчо Младенов го нарича рационален футбол и той вървеше в "А" група докато не се появи явлението Лудогорец.Но наставникът на ЦСКА, с помощта на определен кръг хора, така успя да манипулира и придърпа към себе си червената общественост, че тя спря да разсъждава трезво върху процесите в клуба и предпочете да избере на пръв поглед по-лесния път. Да се хвърля цялата вина за неуспехите върху основния конкурент и почти никакво внимание на поредицата от осем шампионатни мача без успех срещу този противник. А това трябваше да е сигнал, че нещо в червената машина скърца и то не поради липсата на пари, а заради лимитиран капацитет от страна на спортно-техническото ръководство. Именно там трябва да се търсят отговорите за истинските проблеми на ЦСКА, а и на останалите така наречени традиционни отбори. Защото ако не бъде сторено, всички армейци трябва да разберат, че тези дребни тарикатлъци и похвати водят до болезнени провали - като с Мура и Зимбру.Ето още няколко акцента, върху които футболната гилдия трябва да разсъждава. Как само за година като наставник на Лудогорец Ивайло Петев успя да изгради толкова приятен стил на игра с изгонени от българските грандове футболисти като Барт, Голубович, Йордан Минев, Миро Иванов, Иван Стоянов и Емил Гъргоров, а ЦСКА и Левски не могат да го сторят вече 15 години?Как Ивайло Петев под шапката на Кирил Домусчиев взе за жълти стотинки играчи от "Б" и "В" групите на Бразилия като Шоко, Кайсара, Марселиньо и Кишада, след което ги научи да играят атрактивен и печеливш футбол, а Левски и ЦСКА се провалят в този аспект?Отговорите на двата въпроса са елементарни - с правилна стратегия и добра работа, а когато тези две неща са налице, скоро идват и големите пари, тези от ШЛ. Именно това трябва да осъзнаят феновете на ЦСКА, но най-вече техните предводители в лицето на Александър Томов и Стойчо Младенов.Лудогорец е нагледен пример, че за армейците е задължително да сменят цялата си философия, налагана от въпросните двама господа и дейно поддържана от определен кръг облагодетелствани от това хора. Тя не е успешна, защото е изградена на принципа на омразата. Няма как да пробиеш в Европа, когато целта ти е не да достигнеш до нивото на най-добрия в "А" група, а чрез скандали се стремиш да го дръпнеш при теб, долу в блатото, измествайки фокуса в съвсем друга посока.Не е нормално след като си играл трагично срещу отбор като Марек, макар и на лош терен, изпуснал си дузпа, не си реализирал от два метра на празна врата при единствената си свястна атака за 90 минути, да виниш друг за пропуснатите точки. Не е нормално когато си се представил слабо срещу Славия на "Армията", отново да изместваш фокуса от играта на отбора в друга посока.Не е нормално когато играеш 25 минути с човек повече срещу основния си конкурент на "Армията", искаш да станеш шампион и водиш с 1:0, да се окопаеш в собствената си половина и в крайна сметка да ти изравнят. А след срещата да се коментират съдийските грешки, но да няма нито дума за тактическите пропуски.Не е нормално да хвалиш работата само на тези треньори, чиито отбори побеждаваш. Не е нормално да се опитваш така да си постелеш чергата, че ако станеш шампион на България, да се изкараш велик, извънземен треньор. Но ако загубиш титлата, да започнеш с познатото "тези имат много пари, онези дали два милиона, всички са срещу нас" и така нататък. Крайно време е Младенов да помъдрее като треньор и да започне да гради, а не след него на "Армията" винаги да е потоп.Не е лошо да осъзнае, че всички, които го критикуват не са срещу ЦСКА, а просто не са съгласни с част от методите и похватите на неговата работа. Защото едва ли има медия, която да не иска да види ЦСКА в групите на ШЛ. Не само поради факта, че минимум 50% от журналистите са фенове на армейците, но и от икономическа гледна точка, тъй като читателите или зрителите ще са далеч по-заинтригувани от случващото се в клуба, а и доста по-многобройни.