Защо Ливърпул и Ман Сити са почти идеалните отбори
Те са съперници за титлата за втори пореден път, след като миналия сезон постигнаха невиждани висоти на съперничеството в историята на английския елит във футбола. Шампионът на Европа и днес лидер в Премиър Лийг с 6 точки пред северозападния си опонент посреща шампиона на Англия във време, в което двата отбора са достигнали нивото на „почти перфектност“ след развитието си в последните години.
Дали не сме изправени пред сблъсъка от най-високо качество в историята на лигата, въпреки че се очертава някои важни фигури и в двата състава да отсъстват от него? Нека хвърлим поглед по-отблизо преди двубоя между първите два тима в таблицата за временното класиране.
ПЕРФЕКТНОСТ
За около час в миналия съботен следобед изглеждаше, че и Ливърпул, и Манчестър Сити ще загубят неочаквано шампионатните си мачове. За последно това се случи в един кръг, дори не в един и същи ден, през декември 2016 година.
Оттогава и двата отбора се издигнаха на съвсем различно ниво и там изпускането на точки вече просто вече не е вариант. В света на изтичвания за по-малко от два часа маратон днес имаме една Премиър Лийг, която е деветмесечен спринт.
Част от трепета на очакването на сблъсъка в неделя се състои в това, че сме твърдо поставени в един същински дуопол на върха на таблицата (макар Лестър и Челси да са само на по две точки зад шампиона), а това ни връща към някои от най-великите периоди на лигата. От битките на Манчестър Юнайтед с Нюкасъл и Арсенал през 1990-те, та до успешния опит на Жозе Моуриньо да детронира Непобедимите на Арсенал с Челси през новия век, минисъперничествата на върха между два клуба озаряваха Премиър Лийг.
И много от ранните дуополи продължават да живеят в сърцата ни заради вдъхновените от тях психологически игри. Пословичните думи на Кевин Кийган към Алекс Фъргюсън, че „трябва да отиде в Мидълзбро и да вземе нещо оттам“, дойдоха именно защото през 1990-те не бе никак невероятно претендент за титлата да се разконцентрира и да изпусне точки в наглед лесен двубой. Това, което обаче Сити и Ливърпул направиха в последните две години, е да покачат нивото си на постоянство до такава степен, че вече няма голям смисъл да се подкача противниковия мениджър.
Коментарът на Джосеп Гуардиола за „гмурканията“ на Садио Мане за дузпи веднага след мача на „гражданите“ срещу Саутхамптън е може би най-приближаващият се до това момент в съперничеството му с Юрген Клоп. Вероятно не е и съвпадение, че се случи точно в деня, в който „червените“ изглеждаха най-сетне изправени пред първата си загуба в лигата.
За феновете на двата клуба настоящите времена са славни, ала за всички останали може би няма да дойде никак зле, ако хегемоните покажат малко повече непостоянство, малко повече слабости и малко повече хапливост между техните предводители.
ДУОПОЛ НА ВЪРХА ПЕРИОД ИЗПУСНАТИ ТОЧКИ НА МАЧ
Ман Юн/Нюкасъл 1995-97 0.47
Ман Юн/Арсенал 1997-99 0.55
Арсенал/Челси 2003-05 0.46
Ман Юн/Челси 2005-07 0.37
Ман Юн/Челси 2009-11 0.37
Ман Сити/Ман Юн 2011-13 0.32
Ливърпул/Ман Сити 2018- 0.22
ПЕРФЕКТНОСТ II
Ако ще си постоянен, както Сити и Ливърпул определено са, цифрите би трябвало да го илюстрират чудесно. И е точно така.
Трите най-високи резултата за отборни точни подавания, записани в историята на Премиър Лийг, са все 89% и все от Манчестър Сити (по веднъж през 2017/18, 2018/19 и 2019/20), а четирите най-високи в същия елемент общо за всички тимове в историята на шампионата са точно четирите сезона на Гуардиола в Англия.
Страната междувременно е на път към вторите си избори за периода, откакто Ливърпул за последно изгуби мач от лигата на „Анфийлд“. Гостуващите мениджъри, победили тук в ерата „Клоп“, са в обратен ред Сам Алардайс, Пол Клемънт, Луис ван Гаал и Алан Пардю.
Това изглежда не просто като отдавна отминало време, а направо се усеща като съвсем различно измерение. Манталитет-гигантите на германеца продължават неспирно да тичат право към бетонените стени и да ги събарят със силата на несломимата си воля, уж изправени пред сигурно поражение.
От началото на миналия сезон „червените“ са спечелили 26 точки от губеща позиция – повече от 10% от общия сбор в дивизията за този период. Най-големият номер, извъртяван някога от Ливърпул, е да убедят народа, че Манчестър Юнайтед са царете на късните победни обрати, когато истината през цялото време ни е била право пред лицето.
ПЕРФЕКТНОСТ III
Та видяхме значи как Ливърпул и Манчестър Сити са близо до идеала, но кои са техните играчи, които правят разликата?
За щастие, има една нова метрика на статистическата агенция „Опта“ за сезон 2019/20 на име „Оценка на владението на топката“. Тя съди отделните футболисти на основата на техните положителни и отрицателни приноси, където и да са на игрището и каквито и да са ролите им.
Като започнем с Ливърпул, със задоволство откриваме как цифрите потвърждават почти съвършено възприятията за системата на Клоп. Нападателното трио от Мане, Мохамед Салах и Роберто Фирмино (в този ред) имат най-висок нетен принос във владението на топката, а двамата бекове – Анди Робъртсън и Трент Александър-Арнолд – са с най-голям брой позитивни действия, макар че десният защитник има и най-големия брой негативни.
Това обаче не е непременно лошо, а просто отразява величината на неговата роля за играта на отбора. Английският национал има вече 100 неточни центрирания и изпълнени ъглови удари този сезон, с 12 повече от целия състав на Норич. И все пак, след изумителния решаващ гол на Дивок Ориги срещу Барселона в легендарния полуфинален реванш от Шампионската лига на „Анфийлд“, днес никой не дръзва да оспорва центриранията на Александър-Арнолд.
За Сити изпъква една фигура и това е Рияд Марез. Алжирецът не е играл в първенството от злополучното домакинско поражение срещу Уулвърхамптън, ала нетният му принос във владението на топката надскача драстично този на всичките му съотборници, както и на всички в Ливърпул.
При все това Марез в крайна сметка бе главната причина „гражданите“ да не надвият в съответстващия сблъсък миналия сезон, когато пропиля късна дузпа на „Анфийлд“ след нарушение на Върджил ван Дайк срещу Лерой Сане. Ако все пак му бъде дадена възможност да се реваншира в събота, тази метрика подсказва, че е много вероятно той да я използва.
Другата селекционна тревога за Гуардиола е свързана с наличността на Давид Силва, който трябваше да бъде заменен на почивката срещу „светците“ заради мускулна контузия. Според метриката обаче неговата липса би била доста по-малка от евентуалната на, да речем, Бернардо Силва.
Последно нека сравним бековете на шампионите с тези на лидера в класирането. Само номинално те играят на една позиция, тъй като в действителност имат съвсем различни роли, въпреки геройствата на Кайл Уокър срещу Саутхамптън. Тези на Сити играят по-прибрани към центъра, за да отварят фланговете на крилата, докато бековете на Ливърпул играят съвсем до тъчлинията и във височина по терена.
Определено няма нужда да повтаряме, че неделя ще предложи сблъсък на два различни подхода към футбола, изготвени и приложени от вероятно двамата най-добри треньори на планетата днес.
ФИНАЛНИ ИЗВОДИ
Някои отбори, най-вече Атлетико Мадрид на Диего Симеоне, базират целия си игрови план на възползването от моментите на преходи, което значи, че не търсят активно притежанието на топката. Манчестър Сити и Ливърпул обаче просто са опасни във всеки един момент и всеки един елемент от играта. Това как изведоха до съвършенство преходите си ги направи също толкова опасни, когато притежават топката, колкото и когато не е у тях. По този начин тези два отбора са способни да се справят в онези най-критични моменти в съвременния футбол, когато изгубиш топката и опонентът тръгне на талази към вратата ти в опит да те хване със свален гард.
А такива моменти може да видим доста в неделя, както може би и ще видим най-добрите и модерни начини да се спират съперниковите преходи. Именно това отличава тези грандиозни тимове от останалите и именно това отличава и техния сблъсък от всички други. Ливърпул – Манчестър Сити днес е най-най-най-големият мач от всички в света – и за техните мениджъри, и за Премиър Лийг, и за всички жадни да попият последните новости в играта треньори, и за всички тръпнещи в очакване на спектакъл футболни почитатели. Да се насладим на него и на двете светила на пейката, докато още можем.
Дънкан Аликзандър, „Би Би Си“