Знаците бяха видими за Сити още преди Уулвс и титлата е под заплаха

Вече седмици ги имаше предупредителните знаци, а сега вече нанесената на Манчестър Сити вреда е съвсем реална и болезнена. Втората загуба в Премиър Лийг от началото на сезона за шампионите значи, че сега инициативата за титлата е предадена в ръцете на Ливърпул, след като отборът на Юрген Клоп държи в ръцете си аванс от цели 8 точки пред този на Джосеп Гуардиола.

Шансовете претендентът да изпусне подобна убедителна преднина, макар и да има още твърде дълго време до завършека на първенството, са неголеми. Просто защото Сити е твърде неубедителен в аргументацията си в преследването на третата си поредна шампионска корона.

Поражението срещу Уулвърхамптън с 0:2 в неделя бе първото за „гражданите“ у дома им от декември м.г. и първият им мач без вкаран гол на „Етихад“ след нулевото равенство преди 17 месеца с Хъдърсфийлд през май 2018 г., когато титлата вече беше завоювана официално.

При това момчетата на Гуардиола имаха два дни повече за подготовка на двубоя, след като тези на Нуно Ешпирито Санто играха късно в четвъртък в Истанбул за чудесната и късно дошла победа в Истанбул срещу Бешикташ с 0:1 в Лига Европа. Домакините обаче изглеждаха като този от отборите, който е изхабил силите си в тежка визита до другия край на континента преди няма и 72 часа. Те бяха припрени и летаргични през целия мач с Уулвс и им липсваше онази безмилостна острота, която ги направи доминатор в английския футбол в последните два сезона.

Истинската причина Манчестър Сити да не успее да защити титлата си в Премиър Лийг обаче би била друга: защитата просто не е на адекватното ниво за шампион. Простичко е.

Когато Венсан Компани си тръгна, а Емерик Лапорт получи извадила го от строя за дълго време коленна контузия, се оформи една защитна четворка, която е достойна за клуб със средни амбиции в тази лига. Когато феновете на „гражданите“ броят със затаен дъх дните до завръщането в игра след травма на редовно правещия грешки Джон Стоунс, човек може добре да усети в колко големи проблеми се е забъркал Сити.

Разбира се, трябва да се подчертае отличната игра на „вълците“ – безупречно организирани в защитната фаза и вечно на полусъединител за опустошителна контраатака или две. Когато обаче Юрген Клоп изгледа запис на второто за сезона сеизмично крушение на големия му конкурент за титлата, няма как да не потрие доволно ръце в очакване на мегасблъсъка на 10 ноември на „Анфийлд“. Щом като Раул Хименес, Патрик Кутроне и Адама Траоре са в състояние, и го пиша с цялото си уважение, да посеят страха у защитниците на Сити, само си представете какво биха им причинили Мохамед Салах, Садио Мане и Роберто Фирмино, ако им се удаде шанс.

Дори и ако Стоунс е на линия тогава, е трудно да не предвидиш как атаката на „червените“ ще изстреля серия от торпеда и ще потопи манчестърския кораб под вода. Образът на преквалифицирания в централен защитник ветеран Фернандиньо, който на земята по гръб изригва към небето, докато Траоре празнува втория си гол, обобщава напълно отбраната на шампионите към момента.

Просната по гръб и безпомощна.

Ударите на Траоре може и да бяха единствените за гостите в рамката на вратата, ала нека това не замаскира умопомрачителната игра в защита на домакините. Николас Отаменди изкара ужасяващи 90 минути и яловите му опити да спъне Хименес преди първото попадение граничеха с комичното. Олександър Зинченко, когото Гуардиола пусна на почивката вместо нещастния Кайл Уокър, защитаваше както винаги… като крило.

За всички, които Пеп пусна в ариергарда, изглеждаше изключително трудно базисното умение да се подава топката. Повтарям, Нуно Ешпирито Санто изготви и играчите му блестящо изпълниха отличен план, ала шампионите бяха непростимо небрежни и на моменти показваха нива на концентрация като на неделно поритване в парка.

На Давид Силва, Рахим Стърлинг и Рияд Марез любопитно липсваха идеи и фантазия в предни позиции и ако и атаката има лош ден, винаги ще я има опасността сглобената на пожар защитна четворка накрая да издъни целия отбор.

И именно по тази причина Сити, както изглежда, няма да защити своята титла.

Дейвид МакДонъл, „Дейли Мирър“

Следвай ни: