Ливърпул и Сити: приказка за траша и глема

Ливърпул и Сити: приказка за траша и глема

Когато футболът бива сведен до един прост резултат, се превръща в нещо изкуствено, студено, без душа. Статистиката пар екселанс се ограничава до това да ни разкаже края на филма, досущ като онези наши безстрастни приятели, за които единственото важно е победата на героя или смъртта на злодея и оставят настрана всичко останало. Всъщност именно всичко останало е онова, което наистина направи този спорт най-големия спектакъл на света: талант, труд, гордост, страст, късмет, шеметност… Да се предадеш пред диктатурата на резултата, да загърбиш футбола в целия му блясък има същата емоционална стойност като да поддържаш живота на някое Тамагочи.

Изживяното в неделната вечер на „Анфийлд“ в най-очаквания футболен дуел за футболния свят в последните години трябва да носи усещането като да си отгледал свое дете и да го гледаш как триумфира в живота. Спечелиха момчетата на Юрген Клоп с наглед убедителното 3:1 като краен резултат, ала също така и с цялата трудност на това да победиш воден от Джосеп Гуардиола отбор.

Много се говори за съвпадението по време на Лионел Меси и Кристиано Роналдо, но историята ще запази специално място за изумителното съперничество, възникнало между германския колос и каталунския гений. В техните умели ръце футболът достигна ниво на изпипаност и състезателност, подобно на наложеното на рок сцената в края на 1980-те години между Metallica и Guns n' Roses. Кой да ни каже на нас, носталгиците по онези славни времена, че третото полувреме на войната между траша и глема ще се играе пак на стадионите, но този път не на издигнатите концертни сцени, а на самия зелен терен…

Малко мачове могат да обяснят шеметната тактическа еволюция във футбола както новата английска Класика. Макар испанската версия да продължава да държи неоспоримо челото по емоция сред спектаклите на Стария континент, развитието на модерната игра издигна сблъсъка между Ливърпул и Манчестър Сити до първото стъпало по отношение на футболна идеология. И това без наличието на нито един от смятаните за най-добрите футболисти на последното десетилетие – без Меси и Роналдо, без Неймар или Килиан Мбапе.

При липсата на решаващи индивидуалности връх в играта взема организацията, изведена до ниво на съвършенство от Клоп и Гуардиола – двама проповедници на отработените статични положения, на агресивното пресиране веднага след загуба на топката и на разбирането, че успехът е невъзможен без отдаването до последна капка на физическите ти възможности. Без нужната за този зверски футбол енергия, на тяхното ниво е невъзможно да се пази владението на топката. И на „Анфийлд“ никой от актьорите на сцената не малтретираше топката.

„Да играеш срещу тях е все едно да ходиш на зъболекар“, каза Гуардиола за своите противници през септември. Получилата се развръзка в неделя, не само заради резултата, ни потвърди правотата на тази му теза, макар и с една забележка. Никога не би ни и минало през главите да аплодираме зъболекар, дори и онези, които творят изкуството да притъпяват болката с упойка.

Не вярвайте на онези, които днес аплодират просто резултата: в края на краищата важното винаги е било и ще бъде да те води чувството.

Рафа Кабелейра, „АС“

Още от Футбол свят

Виж всички