Задават се нови тежки дни за Линдзи Вон

В продължение на месеци публикациите на Линдзи Вон в социалните мрежи създаваха впечатлението, че тя непрекъснато напредва по пътя към завръщането си към нещо, наподобяващо нормален живот. На снимките и видеоклиповете тя тренира усилено във фитнеса, прави клекове с щанга, натоварена с огромни тежести, удря тенис топки или изглежда ослепително в елегантни вечерни тоалети. Дори започна нова романтична връзка с френския алпийски скиор Матийо Байе.

Междувременно обаче пред нея се задаваше поредният труден етап от възстановяването след ужасяващото падане в спускането на Олимпийските игри в Милано-Кортина през февруари. По-късно този месец Вон ще претърпи още една операция в клиниката „Стедман“ във Вейл, щата Колорадо. И това отново ще бъде сериозна хирургическа интервенция – деветата в невероятно тежкия път, започнал през януари, седмица преди Олимпийските игри, когато тя скъса предната кръстна връзка на коляното при друго падане в състезание за Световната купа.

Линдзи Вон изненадващо бе включена в националния отбор на САЩ

Колко сериозна ще бъде операцията? Хирурзите ѝ Том Хакет и Ранди Виола трябва да възстановят скъсаната предна кръстна връзка – процедура, която може да промени живота на човек. Това обаче вероятно ще бъде най-лесната част от работата им през този ден, макар че дори тя едва ли ще бъде проста. През последните седем месеца кракът на Вон е бил стабилизиран с три титаниеви пластини и множество винтове, докато костите зараснат. Сега е време те да бъдат отстранени, за да може тя да получи нова предна кръстна връзка – един от основните лигаменти, които осигуряват стабилността на коляното.

Хакет и Виола ще могат да възстановят и всички останали увредени структури, които се нуждаят от допълнително лечение, но не са били установени при изследванията с ядрено-магнитен резонанс. Една от причините е, че металните импланти пречат да се получи достатъчно ясна картина. Изводът е, че Вон отново ще трябва да направи крачки назад във възстановяването си. Няма да се върне в самото начало, но ще загуби значителна част от постигнатия напредък. Предстоят ѝ още шест до девет месеца възстановяване. След всичко, през което премина, подобно изпитание може да изтощи психически дори най-устойчивите хора. А Вон несъмнено е сред тях.

Въпреки това тя отново ще кара ски. Все още не е ясно на какво ниво. Линдзи обаче прекрасно знае, че първите скоростни състезания от Световната купа ще се проведат през декември в Бийвър Крийк – курорт, който на практика е бил домашната ѝ писта, докато е израствала в съседния Вейл. Иска ѝ се да бъде там. Скоростта вече е в кръвта ѝ и тя не вярва, че някога ще изчезне оттам.

Линдзи Вон показа френско гадже

„Не мисля, че някога ще настъпи момент, в който няма да искам да карам бързо“, заяви тя във вторник, докато пътуваше с автомобил към Балтимор в края на двуседмичен период, изпълнен с публични изяви, събития и възможности да се наслади на есенните цветове по Източното крайбрежие на САЩ. „Иска ми се да бъда там. Искам да премина през тази операция и да видя какво ще бъде състоянието ми след нея. Тогава ще разберем дали физически и психически ще имам желание да продължа да се състезавам, или просто ще карам ски за удоволствие.“

Преди това обаче предстои още много работа, която тя никак не очаква с нетърпение. Вече е прекарала твърде много нощи в болница. Иска отново да поеме контрола над живота си и да остави тази година и този етап от кариерата си зад гърба си. По всички възможни критерии 2026 година беше изключителна за Вон – своеобразно умалено отражение на цялата ѝ кариера, която я изведе до върха в нейния спорт, но беше белязана и от ужасяващи контузии, причинили разочарования, с които тя вероятно никога няма да престане да се бори.

На 41 години, шест години след първоначалното си оттегляне, Вон отново оглави класирането в спускането. След това, девет дни преди Олимпийските игри, тя скъса предната кръстна връзка на коляното при злощастно падане. Въпреки контузията се закле, че ще участва. Олимпийското злато все още изглеждаше постижимо. Но само 13 секунди след началото на спускането си в една ясна и слънчева сутрин в Доломитите тя падна тежко и едва не загуби крака си. Това вероятно беше едно от последните състезания, ако не и последното, в нейната забележителна кариера. Падането предизвика огромна вълна от подкрепа по целия свят. Историята ѝ се превърна в олицетворение на вечните човешки въпроси за високата цена и смъртоносните рискове, които съпътстват преследването на спортната слава.

Линдзи Вон отново ляга под скалпела

Как? Защо? Нямаше ли друг, по-добър начин тя да получи цялата тази любов и подкрепа и да се превърне във вдъхновение за хората?

„Количеството подкрепа и любов, които получих от толкова много хора, наистина ме порази“, каза Вон. „Но като спортист чувствам, че не постигнах това, което си бях поставила за цел. Затова в известен смисъл ми е трудно да приема подкрепата, която получавам, защото ми се иска крайният резултат да беше различен.“

Тя искаше да покаже на света на какво е способна – сякаш светът вече не го знаеше. Гордееше се, че отново е най-добрата състезателка в скоростните дисциплини. И въпреки това всичко продължава да я измъчва.

„Просто ми е трудно да приема подкрепата, когато ми се иска да бях направила нещо повече, с което да я заслужа“, призна тя.

Вероятно малцина споделят тази нейна гледна точка. Вон се отказа от изключително комфортния си живот като пенсионирана шампионка, за да направи завръщане на 40 години – пет години след като беше напуснала спорта, който беше съсипал тялото ѝ.

Тя беше претърпяла частична смяна на колянна става. Тялото ѝ се чувстваше по-добре, отколкото през предходните години. Искаше да прави това, което винаги е обичала, и да го прави по начина, по който винаги го е правила – да се състезава на тънката граница между агресивното каране и безразсъдството, където се намират всички най-велики алпийски скиори.

Лидзи Вон на финала с испанец и аржентинец

През цялата ѝ кариера готовността и способността ѝ да достига тази граница и да балансира върху нея бяха най-голямото ѝ оръжие. При завръщането си тя възнамеряваше да се отправи с пълна скорост обратно към тази граница. Защото така винаги е карала ски. И независимо дали печелеше, губеше или падаше, преживяването винаги беше изпълнено с адреналин. Точно така се случи и в Кортина, въпреки скъсаната предна кръстна връзка.

„Опитах. Мечтах. Скочих“, написа тя в социалните мрежи от болничното си легло в Северна Италия.

Нещата не се развиха така, както си ги беше представяла. Но заслужаваше ли подкрепа? Това изглежда безспорно, особено като се има предвид колко силно се нуждаеше от нея в най-тежките моменти. Първите дни след падането кракът ѝ беше обездвижен с външен фиксатор. Тя беше развила компартмент синдром – опасно състояние, при което налягането в затворено мускулно пространство се повишава, често вследствие на кръвоизлив и оток след травма, и може да унищожи околните тъкани.

Доктор Хакет трябваше да направи разрези от двете страни на крака ѝ, за да освободи натрупаното налягане. Процедурата се нарича фасциотомия. След първоначалните операции Вон трябваше да прекара седмици в инвалидна количка. Тя ненавиждаше тази количка. Караше я да се чувства напълно безпомощна. Дори сега, месеци по-късно, възможността да се освободи от нея и да премине към придвижване с патерици остава една от най-големите ѝ победи.

След това обаче се появиха трудности с възстановяването на нормалното сгъване на коляното. Кракът ѝ беше останал обездвижен толкова дълго, че не беше ясно дали някога отново ще може да доближи петата си до седалището. Конструкциите, които поддържаха счупените кости, бяха довели до образуването на толкова много съединителна тъкан и белези, че сгъването на коляното се оказваше изключително трудно.

Бриньоне показа извадената пластина, Вон вече кара колело

Постепенно тя възстанови достатъчно сила, за да може отново да стои самостоятелно. След това започна да ходи, да посещава фитнеса и дори да играе тенис.

„Тенисът беше огромна крачка напред“, каза тя.

Разбира се, Вон не спринтира към топките, не прави резки напади и не играе срещу хора, които могат да изпращат силни удари към нея. Но като се има предвид откъде започна възстановяването ѝ, това едва ли има значение. Сега обаче трябва отново да се върне към част от онзи тежък период. Няма смисъл ситуацията да бъде представяна по-хубава, отколкото е. Ужасно е.

Тя обаче няма избор. Вон усеща метала в крака си. Кожата ѝ винаги е студена на допир. Не харесва начина, по който изглежда кракът ѝ. Има чувството, че долната му част е отделена от останалото ѝ тяло. Освен това иска да има предна кръстна връзка, която да функционира на високо ниво. Други хора, включително любители спортисти, които тренират активно през почивните дни, са избирали да се възстановяват след скъсване на предната кръстна връзка без операция.

Но те не карат ски като Вон. Нито по начина, по който тя иска да кара. Затова трябва да позволи на хирурзите да възстановят връзката, а това означава отстраняване на всички метални импланти. Възможно е лекарите да трябва допълнително да възстановят и менискуса ѝ. Те трябва отново внимателно да оценят и състоянието на увредената ѝ вътрешна странична връзка на коляното. При падането Вон е увредила и пателарното сухожилие, което свързва колянното капаче с големия пищял.

Ако то е зараснало добре, основният план е част от него да бъде използвана за реконструкцията на предната кръстна връзка. Ако състоянието му не е достатъчно добро, хирурзите ще трябва да използват част от сухожилието на четириглавия бедрен мускул.

Освен това Вон е получила тежко раздробяващо счупване на главата на малкия пищял – заоблената горна част на по-тънката кост в подбедрицата, която служи като място за залавяне на мускули и връзки.

„Няма да знаем всичко, докато хирурзите не започнат операцията“, каза тя. „Надявам се и се подготвям за най-добрия възможен сценарий, но има неща, които могат да променят плановете.“

За съжаление, Вон вече се е превърнала в експерт по подобни ситуации. Според нея е по-трудно да знаеш предварително, че ти предстои операция, която ще те върне назад във възстановяването, отколкото да се подложиш на хирургическа намеса непосредствено след контузия.

„Просто наистина искам да премина през всичко това и да го оставя зад гърба си. Мисля, че когато успея, ще бъда много по-щастлива“, заяви тя.

Утеха ѝ носи мисълта, че това е необходимото, което трябва да направи, за да може да изживее остатъка от живота си по начина, по който иска. Тя иска да продължи да мечтае, да опитва и да скача към нови предизвикателства – каквото и да означава това занапред.

Анализ на Матю Фътърман за "Атлетик"

Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google

Следвай ни: