)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
,fit(968:545)&format=webp)
През последните няколко месеца новините в НХЛ следваха една след друга, като повечето бяха свързани с нарастващото влияние на играчите и последиците от повишаването на тавана на заплатите. Сред тях се появи и важната информация, че НХЛ върви към разширяване в Тексас — в Остин или Хюстън — още за сезон 2029/30. Това се вписва в непрекъснато променящия се пазар. Входната такса от 2 милиарда долара за новия клуб няма да повиши тавана на заплатите, но всички останали приходи, свързани с присъединяването на още един отбор, ще го увеличат дори повече от очакваното.
,fit(478:270)&format=webp)
НХЛ може да се разшири с още един отбор от Тексас
Заедно с тази новина дойде и още една — лигата вече активно търси възможност за добавяне на 34-ти клуб. Освен сериозните последици за пазара в НХЛ, разширяването повдига и съвсем друга тема: преразпределението на дивизиите и формата на плейофите. Промените в тях могат да подобрят конкуренцията и да изведат приходите на още по-високо ниво.
В продължение на 13 сезона — от присъединяването на Минесота Уайлд и Кълъмбъс Блу Джакетс до периода непосредствено след преместването на Трашърс от Атланта в Уинипег — НХЛ имаше 30 отбора, разпределени в шест дивизии в две конференции. Преди сезон 2013/14 НХЛ премина към система с четири дивизии. Източната конференция имаше 16 отбора, разделени в две дивизии по осем. В Западната конференция участваха 14 тима, разпределени в две дивизии по седем, преди към лигата да се присъединят Вегас Голдън Найтс през 2016 година, а след това и Сиатъл Кракен през 2021-ва.
Форматът с по две дивизии във всяка конференция несъмнено има своите предимства. Той разшири кръга от съперничества в конференциите. Между Тампа Бей Лайтнинг и Монреал Канейдиънс, които вече не са разделени съответно в Югоизточната и Североизточната дивизия, се натрупа напрежение в Атлантическата дивизия. Същото важи за Флорида Пантърс и Торонто Мейпъл Лийфс. Присъединяването на Далас Старс към Колорадо Аваланч и Минесота Уайлд в една дивизия също направи Централната дивизия още по-оспорвана. Тези съперничества водят до по-интересни плейофни сблъсъци и по-напрегнати мачове в редовния сезон, като надхвърлят рамките на чисто географското съседство.
Именно затова НХЛ трябва да надгради сегашното разпределение, вместо да променя изцяло системата. Нов клуб от Тексас може да бъде включен в Централната дивизия. При 34-тия отбор нещата стават малко по-сложни, защото при всички положения ще има известен дисбаланс. Да предположим, че лигата се завърне във Финикс и добави още един отбор в Тихоокеанската дивизия. Така Западът ще има 18 тима срещу 16 на Изток. Ако 34-тият клуб бъде в Атланта или на друго, изненадващо място на Изток, конференциите ще бъдат разделени поравно — по 17 отбора. Тогава по една дивизия във всяка конференция ще има един участник повече.
Това е проблемът с лига от 34 отбора — те не могат да бъдат разпределени поравно нито в четири, нито в шест дивизии. Затова разширяването до 33 клуба всъщност може да бъде само началото на нова ера, която да завърши с 36 участници. Може би тогава ще има основания за връщане към шест дивизии, така че шест отбора да се борят за първото място, вместо девет в изключително силна дивизия. Но това е разговор за друг ден.
Колкото и да е необходимо да се мисли в перспектива за цялостната картина, сегашните планове трябва да бъдат насочени към лига с 34 отбора, защото именно това реално се очертава на хоризонта. А то не изисква радикално преустройство — при едно условие: да има промени във формата на плейофите. Сегашната плейофна система има недостатъци дори при 32 отбора. НХЛ се опита да създаде повече вълнение, като противопостави съперници от една дивизия още в ранните кръгове. Този формат обаче породи проблеми. От гледна точка на зрителския интерес зарядът често отслабва с напредването на плейофите, защото възможностите за сблъсъци между големи съперници в късните кръгове намаляват. Освен това системата не възнаграждава достатъчно добре усилията през редовния сезон.
Достатъчно е да се върнем към миналата пролет: Далас Старс и Минесота Уайлд бяха вторият и третият най-добър отбор в Западната конференция, а „наградата“ им беше сблъсък помежду им още в първия кръг. На Изток Бостън Бруинс и Отава Сенатърс останаха на позиции за „уайлд кард“, което ги изправи срещу победителите в двете дивизии, въпреки че имаха по-добри показатели от втория и третия отбор в дивизия Метрополитън.
Разширяването трябва да принуди НХЛ да отстрани тези съществуващи проблеми, защото добавянето на още два клуба само ще ги задълбочи — особено при дивизии с различен брой участници. В дивизия с осем отбора шансът един тим да завърши в първата тройка е 37,5 процента. В дивизия с девет отбора той спада до 33,3 процента. Тази разлика в състезателните условия има голямо значение дори при наличието на две места с „уайлд кард“ за следващите най-добри отбори в конференцията.
Вместо това разширяването трябва да върне плейофната система с поставяне от №1 до №8, при която само победителите в дивизиите получават гарантирано първите две позиции, а за следващите шест места се борят останалите 15 или 16 отбора в конференцията. Така мачовете между отбори от една конференция ще придобият по-голямо значение. Същото ще важи и за заключителната част на редовния сезон, защото през последните години сегашният твърде ограничаващ формат не позволяваше особено разместване на позициите. Това би добавило още драматизъм преди плейофите и би могло да привлече повече зрители пред екраните и по трибуните — две неща, които трябва да бъдат приоритет в момента предвид някои скорошни тенденции в лигата. Промяната може да създаде и още дни с решаващи сблъсъци през април. НХЛ би могла да почерпи вдъхновение от Премиър лийг за това как сезонът да приключва със силен финален акорд.
При плейофен формат от №1 до №8 водещите отбори в дивизиите получават за награда срещи с най-ниско поставените съперници. Само това би трябвало да помогне напрежението да се покачва с напредването на плейофите и да увеличи вероятността най-добрите да се изправят един срещу друг във финала на конференцията. Изненадите биха били още по-драматични, тъй като при сегашната система поставените под №7 и №8 невинаги са най-слабите сред класиралите се. Разширяването носи и друга особеност. От въвеждането на системата с 16 участници в плейофите през сезон 1979/80 досега поне половината от отборите в лигата винаги са се класирали за тях. При сегашния формат това ще се промени с появата на 33-тия клуб. Все още не са водени официални разговори как да бъде решен този въпрос. Заместник-комисионерът Бил Дейли обаче заяви, че той вероятно ще бъде обсъден, за да не се стига до ситуация, в която повече отбори пропускат плейофите, отколкото участват в тях.
Тук НХЛ трябва да намери деликатния баланс, за да запази стойността както на плейофната система, така и на редовния сезон. Не е необходимо лигата отново да допуска до плейофите две трети от участниците, да връща директното преминаване на някои отбори във втория кръг за първи път от 1978 година или да променя структурата с четири кръга. Вместо това най-добрият начин в битката да участват поне половината от отборите в лига с 34 клуба — или дори с потенциални 36 в дългосрочен план — е да се надгради един елемент от сегашния формат: двете места с „уайлд кард“.
Четири отбора трябва да се борят за тези последни две места в предварителен плей-ин кръг: седмият в класирането срещу десетия и осмият срещу деветия, подобно на плей-ин турнира в НБА. Макар напрежението в един-единствен решаващ мач да би било огромно, съдбата на сезон от 84 срещи не бива да се определя от една загуба. Вместо това НХЛ трябва да последва примера на Мейджър лийг бейзбол с нейните серии за „уайлд кард“ до две победи от три мача. Така броят на участниците ще се увеличи, без да се понижава нивото, а приходите, разбира се, ще нараснат. За да покажем как би работило всичко това, ето как щеше да изглежда разпределението за плейофите през миналата пролет при подобен формат.
Макар разпределянето на талантите между 33, а впоследствие и 34 отбора да доведе до по-голяма равностойност в НХЛ, разширяването дава възможност на лигата да подобри състезателния баланс. С правилните промени във формата на плейофите НХЛ би могла едновременно да подобри зрелището в съответствие с промените в лигата и да увеличи приходите, като съхрани изключителното качество на плейофите.
Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)