)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
,fit(968:545)&format=webp)
„Бях ужасен“, споделя сър Алекс Фъргюсън — един от най-харизматичните, взискателни и титулувани мениджъри в летописа на световния футбол.
Легендарният шотландски специалист си спомня за момента, в който се завърна на „Олд Трафорд“ за първи път след прекарания тежък мозъчен кръвоизлив през май 2018 година. Четири месеца след животоспасяващата спешна операция наставникът, прочут със своя непоколебим характер по време на златната ера на „червените дяволи“, отново зае своето място по трибуните, за да наблюдава мача от Висшата лига срещу Уулвърхамптън. Човекът, превърнал мечтите на милиони привърженици по света в реалност, тогава изпитваше несигурност за посрещането, което го очаква.
„Бих искал да кажа, че се чувствах спокоен, но това просто не беше така“, разказва Фъргюсън пред „Би Би Си Брекфаст“.
Притесненията му обаче се оказаха напълно излишни. Преди първия съдийски сигнал Фъргюсън и съпругата му Кати бяха посрещнати с бурни и продължителни аплодисменти на крака от цялата директорска ложа и пълните трибуни.
„Съпругата ми беше до мен и едва сдържаше сълзите си. Когато седнахме, тя просто каза: „Това е фантастично“, допълва великият шотландец.
Когато получава мозъчния кръвоизлив на 76-годишна възраст, Фъргюсън вече е прекратил треньорската си кариера преди пет години, оставяйки зад гърба си впечатляващите 38 трофея за 26 сезона начело на Манчестър Юнайтед. Днес, само на три месеца след своя 85-и рожден ден, той споделя с оптимизъм: „Чувствам се доста добре, въпреки дребните болежки“.
Легендата издава нова автобиографична книга — „Мачовете на моя живот“. В нея той описва 21 съдбоносни срещи от своята състезателна и мениджърска кариера, предлагайки нов поглед към своя път от работническите квартали на Глазгоу до абсолютната доминация в английския и европейския футбол.
Фъргюсън не крие признателността си за факта, че днес може свободно да разказва за ключовите двубои от своя живот:
„Бях загубил гласа си, не можех да говоря изобщо. Това беше наистина плашещо изпитание. Помня как внуците ми дойдоха в болницата, а аз не можех да промълвя и дума. След това доведоха терапевт, която ме караше да записвам на лист имена на птици, животни и реки. Благодарение на тези упражнения гласът ми постепенно се възстанови.“
По време на своя престой начело на Манчестър Юнайтед между 1986 и 2013 година Фъргюсън спечели абсолютно всичко възможно на клубната сцена, включително 13 титли от Висшата лига. Той превърна клуба в машина за победи, ръководейки общо 1500 официални мача.
Освен двата триумфа в Шампионската лига, шотландецът изведе тима до пет купи на Англия, четири Купи на лигата, Световното клубно първенство, Суперкупата на Европа, Купата на носителите на купи и Междуконтиненталната купа.
В своята книга той проследява емблематични моменти — от първия спечелен училищен финал с гимназия „Гован“ в Глазгоу през 1955 година, когато е едва 13-годишен, до официалното си оттегляне през 2013 година.
„Това бе моето начало“, споделя той, показвайки медала, получен след онзи триумф преди седем десетилетия. „Играх за представителните ученически отбори на Глазгоу и Шотландия, както и за младежкия национален тим. Там започна всичко и днес гледам назад с огромно удовлетворение.“
Фъргюсън определя израстването си в Гован като основа за изграждането на неговия характер. Вътрешната увереност черпи от майка си Елизабет, а непримиримия стремеж към успех — от баща си Александър, който работи в корабостроителниците край река Клайд.
„Той беше изключително горд с мен и брат ми, но беше и много строг критик. Когато отбележех хеттрик, майка ми казваше: „Чудесно, сине!“, докато баща ми винаги намираше забележки и конструктивна критика, независимо колко гола бях вкарал.“
След дебюта си на 16-годишна възраст като нападател за Куинс Парк, Фъргюсън преминава в Сейнт Джонстън, където преживява разочароващ период и почти се отказва от футбола в полза на емиграция в Канада.
„Футболът не ми носеше радост. Не получавах шансове в първия състав и постоянно играех за дубъла. Попълних всички необходими документи и се обадих на леля ми в Канада, тъй като по онова време се изискваше спонсор. Родителите ми не знаеха нищо.“
Ден след това обаче епидемия от грип поваля голяма част от тима на Сейнт Джонстън преди визитата на „Айброкс“ срещу Рейнджърс. 21-годишният Фъргюсън попада в стартовия състав и бележи сензационен хеттрик. Това паметно представяне през 1963 година преобръща съдбата му и поставя основите на пътя му към треньорското величие.
„Бих казал на младите хора следното: никога не пропускайте най-големия шанс в живота си. Най-важното е да успеете да го разпознаете навреме.“
Интервюто със сър Алекс бе проведено непосредствено преди официалното съобщение на Висшата лига относно финансовите разследвания срещу Манчестър Сити за периода между 2009 и 2018 година.
На масата пред легендарния мениджър са подредени редица предмети от забележителната му кариера. Сред тях е и почетната шапка на националния отбор на Шотландия, връчена му едва през 2021 година – цели 54 години след единственото му участие с фланелката на родината. Церемонията се състоя на стадион „Хемпдън Парк“ във вечерта, когато Скот Мактоминей, тогава все още футболист на Манчестър Юнайтед, отбеляза драматичен победен гол в добавеното време за успеха с 3:2 над Израел в световна квалификация. Сър Алекс си спомня, че е привлякъл Мактоминей в школата на клуба, когато момчето е било едва на седем години.
Сред спомените се открояват и стари писма от недоволни привърженици на „червените дяволи“, изпратени през лятото на 1995 година. Тогава в медиите усилено се говори за предстоящата продажба на халфа Пол Инс в Интер. В едно от писмата се казва: „Не продавай Инси на Интер, иначе ще съжаляваш“, докато друг фен пише рязко: „Всеки привърженик на клуба се отвращава от теб“.
Фъргюсън не крие уважението си към качествата на полузащитника, но защитава избора си: „Пол беше страхотен футболист, в това няма съмнение. Притежаваше невероятни умения, но усещах, че в онзи период започна да се главозамайва. Точно тогава дойде офертата от Интер. Трябваше да претегля ситуацията, погледнах към младия Пол Скоулс и се запитах дали не е дошъл правилният момент. Когато предложението от Милано се увеличи от 7 на 7,5 милиона паунда, казах сделката да бъде финализирана. Това е работата на мениджъра – понякога трябва да вземаш тежки решения, които не се харесват на всички.“
В бележника на шотландеца, където е записвал ключови думи за мотивационните си речи пред състава, редом до имената на генерал Бърнард Монтгомъри и бившия премиер Уинстън Чърчил фигурира и това на Инс. Фъргюсън отбелязва с усмивка присъствието на своя бивш играч и признава, че съжалява за прочутото си някогашно определение към него, определяйки го като грешка. Днес двамата са в отлични отношения, редовно поддържат контакт и в миналото често са играли снукър заедно.
През август 1995 година, след като подмладеният състав на Манчестър Юнайтед губи с 1:3 от Астън Вила, бившият бранител на Ливърпул Алън Хансен произнася култовата си фраза: „С деца нищо не може да се спечели“. През същото лято опитните фигури Пол Инс и Марк Хюз вече са напуснали съответно в посока Интер и Челси. Вместо тях на сцената излиза младото поколение – 21-годишният Райън Гигс и 20-годишните Гари Невил, Пол Скоулс и Дейвид Бекъм. В края на същия сезон тимът на Фъргюсън триумфира с дубъл, печелейки титлата във Висшата лига и Купата на Англия.
„Работихме изключително усърдно, за да интегрираме отново млади момчета в състава, и те се превърнаха в истинския дух на клуба“, споделя шотландският специалист. „Освен огромен талант, те притежаваха и невероятно желание за победа. Когато изпратих Бекъм под наем в Престън през март 1995 година, той си помисли, че се опитвам да се освободя от него, което изобщо не бе вярно. Дейвид се разви физически последен от всички – макар по-късно да израсна на ръст, като юноша беше много слаб и дребен.“
Фъргюсън подчертава, че никога не се е страхувал да хвърли младите таланти директно в дълбоките води, прилагайки същата смела философия още от периодите си начело на Сейнт Мирън и Абърдийн: „Винаги съм вярвал в младите футболисти. Когато им дадеш истински шанс, се случват две неща – те израстват в големи звезди и остават безкрайно лоялни към своя мениджър.“
Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)