Новата четирикратна европейска шампионка Ейми Хънт не крие високите си амбиции в спорта, като Световното първенство през 2027 г. и Олимпийските игри в Лос Анджелис през 2028 г. са следващите големи цели в нейния поход към величието.
Изражението на Ейми Хънт беше смесица от радост и изумление, докато пресичаше финалната линия за последен път на стадион "Алекзандър“ в Бирмингам. След това тя вдигна четири пръста към камерата, осъзнавайки напълно какво е постигнала.
24-годишната атлетка влезе в историята като първата, спечелила четири златни медала в 92-годишната история на европейските първенства. Тя триумфира в индивидуалните дисциплини на 100 и 200 метра, след което спечели и щафетите 4х100 метра за жени и експерименталната нова смесена щафета 4х100 метра.
Последните две победи дойдоха редом до Дина Ашър-Смит, която наскоро бе коронясана за най-титулуваната атлетка в историята на европейските шампионати. Първите две победи на Хънт обаче бяха именно срещу нея – символично предаване на щафетата от една велика британска спринтьорка към тази, която се очаква да бъде следващата.
Хънт не скри амбицията си да спечели този безпрецедентен комплект от четири златни медала, като открито заяви: "Искам да бъда икона“, преди да започне своя поход към историята. Тя е харизматична и завладяваща личност, спринтьорка със склонност към шоуменство, която изкрещя от радост "Не сте ли доволни?“, след като си осигури двойния индивидуален спринтов триумф.
Това шоуменство обаче е подплатено с желязна работна етика, която личи както в дипломата ѝ от Кеймбридж, така и в работата ѝ на пистата. Тази седмица тя сподели: "Толкова се гордея със себе си и с начина, по който се справих тази седмица – с емоциите, възстановяването и това, че останах стриктна и дисциплинирана след всички върхове. Останаха вярна на себе си и на работата, която дойдох да свърша тук.“
Ейми Хънт не се страхува от славата, ще търси съвет от Кийли Ходжкинсън
След като спечели първите две от четирите си състезания, тя каза: "Без шампанско до неделя“. Но след като отдели време да отпразнува мащаба на постиженията си, вниманието скоро ще се насочи към бъдещето.
И така, какво следва за новото лице на британския спринт? Най-плашещото за нейните съпернички е колко много място за подобрение все още има, особено в старта ѝ. С ръст от почти 183 см, тя никога не е най-бързата от стартовите блокчета и беше седма от осем финалистки на 10-ия метър във финала на 100 метра. Преди е споделяла за своята "любовно-омразна връзка“ с 60-те метра – най-слабата ѝ от трите спринтови дисциплини и тази, която най-много разчита на отличен старт.
Ейми Хънт с четвърта европейска титла в Бирмингам след рекордно бягане на смесената щафета 4 по 100 м
Нейната най-голяма сила е скоростта във финалната част на дистанцията, съчетана с пълна, непоклатима самоувереност в собствените ѝ способности, която ѝ помага да процъфтява на най-големите сцени. Пред Би Би Си Спорт тя сподели, че е чувствала победата си на 100 метра тази седмица като "предопределена“: "Витаеше във въздуха и знаех, че ще се случи, независимо какво правят останалите.“
Хънт е влизала в големи състезания както без да привлича особено внимание – например на световното първенство миналата година, когато спечели сребро на 200 метра в Токио – така и като фаворит във всяко състезание тази седмица. Тя показа, че тежестта на очакванията не я притеснява.
Тя никога не е крила амбициите си, като преди тазгодишното световно първенство в зала сподели пред "Индипендънт“ и други медии желанието си да победи атлетки като двукратната световна шампионка Мелиса Джеферсън-Удън и олимпийската шампионка Джулиън Алфред: "Дори не е илюзия, защото не можеш да мислиш, че е илюзия; трябва напълно, от все сърце, с цялото си тяло, душа и ум да вярваш, че си най-добрият и ще победиш всички.“
Ейми Хънт спечели златото и на 200 метра на Европейското в Бирмингам
Тя може и да има тази вяра, но има значителна работа за вършене, за да превърне континенталните си успехи в постоянна заплаха на световно и олимпийско ниво. До момента през тази година тя е 14-ата най-бърза в света на 200 метра и 25-ата на 100 метра, като здравословни проблеми ѝ попречиха да достигне пълния си потенциал на по-дългата дистанция този сезон.
След състезанието на 200 метра на Диамантената лига в Лондон тя беше откарана в медицинския пункт, чувствайки се отпаднала, като тестовете в крайна сметка разкриха ниско кръвно налягане като причина. Това означава, че тази година тя се е съсредоточила върху работата за скорост, но не е успяла да се посвети толкова на усилията за издръжливост, което ѝ оставя поле за развитие в 200-те метра в бъдеще. Но тя е пожънала плодовете от тази работа за скорост, подобрявайки личното си постижение на 60 метра до 7.04 секунди тази година и слизайки под 11 секунди за първи път на 100 метра.
Хънт е подчертавала възхищението си към атлетки като великата американка Алисън Филикс, най-титулуваната атлетка в историята на световните първенства и многократна медалистка от световни и олимпийски игри на 200 м, 400 м и щафета 4х100 м. "Наистина обичам да бъда толкова универсална спринтьорка. Всички велики в спринта – Юсейн (Болт), Алисън (Филикс), Дафне (Схипърс), Тори Боуи, всички, които са наистина най-добрите в тези дисциплини, се състезават във всички тях“, каза тя по-рано тази година.
Тя е споделяла, че "би се радвала да премине към 400 метра“, подобно на Филикс, като нейната максимална скорост прави тази перспектива плашеща за конкуренцията. Допълнителната сила, необходима за тази дисциплина, би ѝ дала и предимство в по-късите дистанции.
Ейми Хънт с трето европейско злато след триумф и c щафетата 4х100
Следващите ѝ големи цели ще бъдат Световното първенство в Пекин догодина, което е естествена стъпка към крайната цел: Олимпийските игри през 2028 г. Ако 400-те метра са в плановете ѝ преди следващата Олимпиада, световното първенство на закрито в Бхубанешвар, Индия, няколко месеца преди Лос Анджелис, би било идеалното място да тества възможностите си, тъй като на късата писта в зала липсват състезания на 100 и 200 метра.
Ако обаче фокусът ѝ е върху олимпийски дубъл в спринта, което изглежда по-вероятно, световното първенство на закрито ще бъде последният шанс да усъвършенства своите 60 метра – и да се концентрира върху изключително важния старт от блокчетата – в състезателна обстановка. Това също така ще ѝ даде възможност да довърши една недовършена работа, след като тази година пропусна финала само с две стотни от секундата.
Успехът във всяка дистанция ще допринесе за изграждането на бляскаво наследство – концепция, която силно я вълнува. Като един от малкото топ атлети, които дадоха приоритет на Игрите на Британската общност миналия месец, тя обясни мотивите си така: "Не искам след 30 години да отворя страницата си в Уикипедия и да видя само един или два медала. Искам да виждам дълги списъци с медали.“
Тя отправи комплименти към своята съотборничка и съперничка, "най-великата за всички времена“ Ашър-Смит, чието спортно дълголетие е вдъхновение за много британски спринтьори. 30-годишната атлетка все още печели международни медали 13 години след дебюта си при жените.
Но точно както я изпревари на 200 метра, изключително амбициозната Хънт ще се опита да я надмине и в цялостната си кариера. Ашър-Смит все още държи националните рекорди и в трите спринтови дистанции, както и има явно превъзходство по брой международни медали, така че предаването на щафетата все още не е напълно завършено. Четирите медала в Бирмингам тази седмица са добро начало; сега Хънт, за която тежката работа не е нещо непознато, ще се захване със следващата глава от своята кариера.
Снимки: Gettyimages