Новият световен шампион на полумаратон от Швеция говори открито за кариерата си, изградена върху търпение, постер на Уилсън Кипкетер и мисленето на учен по данни, като вече е насочил поглед към Ню Йорк. В коронацията на Андреас Алмгрен в Копенхаген имаше нотка, напомняща за Арне Андершон и Гундер Хег – самотен швед, който тича по шосето и влиза в историята на бяганията на дълги разстояния, точно както някога го правеше великата шведска двойка на пистата.
Почти осем десетилетия след като двамата си разменяха световни рекорди на миля, Алмгрен е човекът, който извежда шведските бягания до нов връх. И го направи със стил: европейски рекорд от 58:06 минути, с който спечели световната титла на полумаратон, както беше съобщено тук.
След финала емоцията от постижението беше очевидна. “Този златен медал означава толкова много за мен“, каза той. “Имах доста проблеми в кариерата си. Много четвърти места на европейски първенства. Най-накрая спечелих бронзов медал на Световното първенство миналата година. След това първият ми златен медал в Бирмингам по-рано тази година, а сега да стана световен шампион на полумаратон означава много за мен.“
Алмгрен подобри европейския рекорд и спечели златото на полумаратона в Копенхаген
Кариера, изградена на пистата
Пътят му не е бил гладък. Корените на Алмгрен са на пистата – бронзов медал на 800 метра от Световното първенство за юноши под 20 години в Юджийн през 2014 г. с време 1:45.65, което все още е шведски рекорд за тази възрастова група. Както самият той е споделял, негов идол като дете е бил друг специалист на 800 метра Уилсън Кипкетер. Роден в Солентюна и живеещ в Стокхолм, Алмгрен е учил в Кралския технологичен институт КТХ и все още работи като консултант-анализатор на данни успоредно с бягането. Преди да се посвети изцяло на леката атлетика, е играл и футбол.
Този търпелив и методичен подход изглежда се е отплатил. Само през тази година той подобри европейския рекорд на 5000 метра (12:44.27 в Стокхолм миналия юни), европейския рекорд на 10 километра (26:45 във Валенсия през януари) и сега два пъти европейския рекорд на полумаратон – първо с 58:41 във Валенсия миналия октомври, а сега и с неделните 58:06. Като добавим световния му бронз на 10 000 метра в Токио и европейската му титла на 10 000 метра в Бирмингам тази година, това се превръща в един от най-продуктивните 12-месечни периоди в спорта.
Финалният спринт на бегач от пистата
Въпреки че говори за труден път, Алмгрен направи финала в неделя да изглежда почти без усилие. “Чувствах се изключително силен в последните няколко километра“, каза той. “Не ми бяха останали една или две скорости, а три или четири. Чувствах, че опонентите ми могат да опитат каквото си поискат, но нямаше да изпусна този златен медал.“
Той не спести похвали и за човека, който го притисна най-много. “Никълъс (Кипкорир) беше много силен, водеше през по-голямата част от състезанието и се опитваше да се откъсне от мен. В последните километри той засили темпото, но аз все още се чувствах доста комфортно и на няколкостотин метра преди финала атакувах.“
Тази финална скорост, обясни той, не е случайна и произтича от опита му на пистата, а не е бреме, което трябва да преодолява. “Всъщност е много хубаво да дойдеш от пистата в полумаратона, защото знам, че имам много резервна скорост. Не ми беше толкова трудно да направя прехода от бегач на писта към бегач на шосе. В трите седмици преди Бирмингам бягах по 200 километра на седмица, така че да започна да го правя и преди това състезание не е толкова голяма промяна.“
Въпреки това мащабът на собствената му трансформация не му убягва. “Все още ми се струва някак сюрреалистично, че преминах от 400 метра към полумаратони. Преди десет години се шегувахме, че може би един ден ще пробягам 5000 метра. Сега съм световен шампион на полумаратон и след около месец ще дебютирам в маратона в Ню Йорк.“
Воден от данните и самотрениращ се
Голяма част от подобрението на Алмгрен се основава на методичен, базиран на числа подход към тренировките. Той работи на приблизително шестседмични блокове, като поддържа постоянство във всеки от тях, преди да направи корекции, и е регистрирал седмици с обем до 170 км. Основата на програмата му е прагово бягане – обикновено с темпо около 2:40/км при пулс 167-178 удара в минута – като използва тестове за лактат, за да определи базовите си стойности.
Работата му за изостряне на формата е също толкова прецизна. Една скорошна ключова тренировка включва 3 х 3 км с три минути почивка, пробягани за 8:00, 7:52 и 7:43 минути. Тренировка в състезателно темпо от 10 х 1 км с минута почивка е била със средно темпо 2:34/км при 162 удара в минута.
Снимки: Imago