Павел Маринов пред Sportal.bg: Дадох здравето си, дадох всичко за националния отбор

Разговорите с него винаги са интересни, а отговорите до болка искрени. Бившият капитан на националния отбор по баскетбол Павел Маринов говори ексклузивно пред Sportal.bg по наболели въпроси свързани с представителният ни тим и липсата на неговото име там. Без оправдания и със съвсем трезва оценка на ситуацията, той сподели как приема този факт. Не подминахме темата за нивото на българското първенство и горчивата истина за „професия баскетболист” в днешно време в страната ни.

- Наскоро се появи разширеният състав на националния отбор и събуди доста въпроси. Най-обсъждана беше липсата на Вашето име там. В разговора ми с националния селекционер Росен Барчовски, той ме увери, че нямате конфликти. Каква е Вашата позиция по този въпрос?
- Ние нямаме противоречия, защото реално не сме говорили по този въпрос. Прочетох в интернет, че не съм извикан в отбора. Какви противоречия можем да имаме, като не сме водили разговори...

- Обижда ли Ви тази ситуация по някакъв начин, с оглед на това, че толкова време сте неизменна част от националния отбор, дори капитан на отбора?
- Чисто като его, да. Нормално е да ти пипнат самочувствието в тази ситуация. Не мога да крия, че ми стана неприятно, но като цяло го приемам професионално. Опитвам се да мисля така, че просто няма нужда от мен. Опитвам се да го възприема по този начин. Да кажем, че този треньор не обича да играе с играчи, които играят моя стил на игра. Въпреки, че в последния прозорец играех на каква ли не позиция. Не знам за какво ме бяха повикали, само да им запълвам дупките ли...

35

 

- Вие сте човек с характер, който казва каквото мисли. Смятате ли, че сте неудобен? Хората май не обичат да чуват истината?
- Това си е техен проблем. Аз нямам проблем с това да поема отговорност и да си застана зад думите. Винаги съм бил такъв. Не съм глупав човек и знам в коя ситуация, какво мога да кажа. Да, имало е случаи, в които, като съм бил по-малък да казвам това, което мисля, но не е било на място. Просто е нямало смисъл да го казвам, за да си навличам проблеми. Не съм имал конфликти в последните години в националния отбор. От години в Лукойл Академик, когато имах проблеми с Докузовски, съм станал много обран и като цяло не комуникирам много с треньорите. Отговарям само, ако ме питат нещо. Отбягвам ги. Малко съм борсук (смее се). Действам си по моята програма, в съблекалнята си комуникирам, но с треньори не обичам да се сдушвам толкова много.

- Все пак не Ви ли се играеше на тези квалификации следващия месец?
- Играеше ми се, но да кажем, че в последните месеци, откакто е започнал сезонът се опитвам да намеря най-добрия ритъм на игра за себе си и в отбора, в който играя. Да кажем, че това е причина, поради която не са ме извикали – не съм достатъчно продуктивен напоследък. Имам силни мачове, имам и по-слаби. За всичко си имам обяснение. Всеки може да си намери оправдание. Аз съм голямо момче и си нося моите отговорности. Не ми е обидно, но ме е яд. Яд ме е, защото веднъж не се класирахме за европейско заради подобно нещо и сега се притеснявам да не се случи същото.

- Какво Ви е яд, че не сте дал на националния отбор до този момент?
- Дадох здравето си на националния отбор, семейството ми се разпадна...Дадох всичко на отбора. Като емоции, като желание за присъствие абсолютно всичко съм дал на този отбор.

- За кой мач съжалявате най-много?
- Има доста по-стари мачове, за които съжалявам. Не само за домакинския мач с Чехия, който беше наш и го загубихме. Имаше един мач през 2011-та година играеха Белгия срещу Украйна. Ако белгийците бяха победили, щяхме да продължим във втората фаза на европейското първенство. Стояхме и ги гледахме до полувремето, мачът се развиваше добре и изведнъж някой от основните играчите на Белгия се контузи, разликата се покачи на 20 точки и трябваше да се прибираме.

- Много години виждате националния отбор отвътре. Хайде да вдигнем завесата и да разкрием какво куца зад кулисите? Колективът с един треньор е добър, с друг не е...
- Колектива не го гради треньорът. Колективът се гради от играчите. Ролята на треньора е да използва най-силните страни на играчите, да ги подреди в някаква система. Да използва това, което те могат да правят най-добре или каквото той смята, че може да използва от даден играч.

35

 

- Е, не може треньорът да няма никакво значение за сплотяването на колектива.
- Не съм казал, че няма значение, но основното не е той. Треньорът си ръководи 12 човека и те трябва да го слушат. Има различни психологии. Има треньори, които са всеобщият враг и така мотивират играчите. Всички ги мразят, никой не иска да работи с тях, само насила и блъскаш. Събирате се заедно и сте срещу него. Има треньори, които са по-дружелюбни, които са приятелски настроение, отпускат повече свободно време, имат повече настроение на тренировките. Но основното, което прави колектива са играчите. Ако играчите си допадат, има колектив. Не може един треньор да ми каже на мен аз кого ще харесам и с кого ще ми е приятно да играя баскетбол. Говоря като цяло.

- Малко се отнесохме. Какво не му се получава на националния отбор?
- Нямаме достатъчно самочувствие. Не играем на високо ниво. И аз съм такъв играч – играл по Румъния, Втора лига във Франция, нищо специално. Чавдар е играл в средни отбори в Гърция, в Австрия. Нямаме играчи. Играем срещу Босна и им поглеждаме състава – единият от Байерн Мюнхен, друг юноша на Реал Мадрид, чакай малко, ние тези отбори не сме ги виждали. За какво говорим?! Ние просто не се състезаваме всекидневно на такова ниво. Ние вчера (б.а. с Берое) излизаме да играем срещу Черно море... Моите уважения към момчетата, но.. Много добре изглеждат като баскетболисти, но не са гладни за успех. Те не са гладни, не изглеждаха така. Това беше телевизионен мач. Дават те по телевизията! Аз не съм излизал едно време срещу Хрисимир Димитров, Тодор Стойков и Илия Станков да играя с усмивка на лице. Аз излизах, за да опитам да им вкарам някой кош, да им забия нещо, да ме запомнят! Нашето първенство е слабо. Много се надявам двата български отбора – Балкан и Рилски спортист да продължат напред във ФИБА Къп. Искрено им пожелавам успех, защото българските баскетболисти имат нужда да играят на ниво и българският баскетбол има нужда от тях. Имат нужда да играят срещу добри състезатели, с добри състезатели, да играят мачове срещу по-добри отбори. Те могат да играят, но въпросът е да им стане навик. Не да се напънеш един-два пъти в годината, а цяла година да играеш на такова темпо. Това е проблемът на националния отбор, че просто не се състезаваме на много високо ниво. Виждате, идва Везенков и изрива паркета и си личи.

- Как се различава националният отбор с и без Александър Везенков?
- Аз съм колективен играч и ми е много приятно да играя с Везенков. Първо, защото е много приятно момче. Приятно е да е около теб. И второ, че търсиш го по игрището, даваш му топката и знаеш, че той ще я вкара. Той е убиец на игрището. Може да отбележи кош от всяка позиция. Смятам, че това му е най-силната страна, той е реализатор преди всичко. Можеш да разчиташ на него във всяка ситуация, че той ще вкара. Хубаво ми е да бъде на игрището, защото определено мога да разчитам на него.

- Попитах Росен Барчовски, ще попитам и Вас като състезател. Не ви ли се иска съперниците на България да се притесняват от български състезатели, а не от единствения ни чужденец в състава Дий Бост?
- От това трябва да се натъжават хората, които управляват. Нека съперника ни да остави Чавдар Костов сам на тройката 4-5 пъти, пък да видим дали няма да се страхуват и от него. Ние ползваме Дий Бост като плеймейкър в националния отбор, а той в клубния си отбор дори не играе на тази позиция. Той се изхабява тук. Той е спрял преди да започне мача. Той не е типичен плеймейкър вече. Ще чуем и български имена. Въпросът е някой друг да иска да чуе, защото аз очевидно няма да съм в отбора. Трябва някой от малките, които искат да играят в националния отбор да се постарае. Трябва да се чува за тях, да бележат, да се развиват, да отидат на по-високо ниво. А не просто, защото са много красиви да си качват нивото.

- Как гледате на натурализарането на играчи в националния отбор?
- Хем имаме нужда, ако искаме да постигнем някаква цел, хем ме е яд. Яд ме е, защото искам ние да го направим. Но явно, както в юношеските гарнитури краткосрочните цели са по-важни от дългосрочните и в националния отбор е така. Гоним кратки цели за всяка година, за всеки цикъл. Така и не развихме някой играч. Ако имахме Станимир Маринов, който напоследък има здравословни проблеми, нямаше да имаме нужда от плеймейкър. Има и други момчета, които изглеждат много добре.

- Защо е толкова трудно български баскетболисти да излязат в топ отбори в чужбина?
- Защото нямаме и треньори навън. Няма кой да те прибере. Не сме интересни, нямаме добри навици като баскетболисти. Не се състезаваме на много високо ниво, вярвам, че е това.

35

 

- Какво Ви натъжава в българския баскетбол?
- Не е професионално. Българският баскетбол се превърна в една непривлекателна професия за децата. Те просто не искат да стават баскетболисти. Това не е само на професионално ниво. Отнася се и за юношите. Наблюдавам навсякъде какво става по отборите. Мъка! Това да работиш като треньор в България е просто... Много малко от тях живеят спокойно с треньорска заплата, дори аз не вярвам, че някой живее само от треньорска заплата спокойно. Децата трябва да спортуват да тренират, какво е това?! Гледам децата са дебели, мързеливи, с неправилна стойка. Едно време не беше така. Не съм толкова възрастен, представете си какво е било по комунизма. Всички с белите потници и тениски си ги представям. Но ние не сме виновни, че спортът е на такова ниво. Баща ми го определя много добре – спортът е отражение на една икономика. Не може да имаш високо ниво спорт, ако нямаш пари.

- Дори това, че липсва Вечното дерби Левски – ЦСКА е момент, който показва упадъка на българския баскетбол.
- Това са клубовете, от които се очаква най-голямо производство на кадри, а те си изпопродадоха всичко и всички съоръжения за спорт се разпаднаха. Нищо не функционира.

35

 

- До къде може да стигне Берое този сезон?
- Всички виждат, че отборът има много потенциал, има силни оръжия, просто не сме си намерили мястото под Слънцето. Времето ще покаже.