Един черен ден за българския интернет

Един черен ден за българския интернет

Преди няколко дни, на 19 юни 2013 г., за първи път в богатата история на глобалната мрежа в България се наложи интернет доставчиците да ограничават достъпа на своите потребители до определени уебсайтове.

Ако не сте чули, може би ще се запитате за какви точно престъпления срещу човечеството се е наложило да бъдат предприети тези крути мерки?

И да - ще бъдете изненадани. Няма извършени тежки престъпления. Затворени бяха сайтове, които предлагат хазартни игри без лиценз.

И кой беше независимият регулатор на глобалната мрежа, който се оказа компетентен да наложи тази тежка санкция? Оказа се, че това е Държавната комисия по хазарта (ДКХ) към българското Министерство на финансите.

А кой контролира дали тази комисия не злоупотребява с това сериозно, дадено и от закона право? Отговорът е - никой.

За всички защитници на независимостта и неутралността на интернет и свободата на достъп до информацията, това беше тъжният завършек на една дълга битка. Битката продължи няколко години и беше загубена през 2011 г. с приемането на последната промяна в Закона за хазарта. Промяната беше предложена от правителството на Бойко Борисов и гласувана в Народното събрание във времето между решението на същото това правителство да не подкрепя спорното споразумение АКТА с неговите клаузи за следене в интернет и окончателното отхвърляне на това споразумение от Европейския парламент същото това лято.

Оказа се обаче, че едно от първите действия на новото правителство е да продължи политиката на старото и ето - имаме си вече филтриран и ограничен интернет в България. Какво ще кажете, толкова важно? Някакви си хазартни сайтове?

Е, така е. Само че прецедентът е особено опасен. Затова да го разгледаме в подробности.

Има ли смисъл

Всъщност какво значи ограничаване на достъпа до сайтове? ДКХ така и не излезе с указания как да става това, независимо че от професионалните организации на интернет доставчиците нееднократно се свързваха с тях по въпроса. Всъщност има няколко начина да се ограничи достъпът и всеки един от тях има лесен начин да бъде заобиколен:

1. Ограничаване на разпознаването на самото име на сайта от интернет браузърите - т.нар. DNS resolving. Това се заобикаля, като потребителят укаже на браузъра си да ползва DNS сървър от небългарски доставчик.

2. Ограничаване на IP адресите на забранените сайтове. Така браузърът на потребителя няма да получи никакъв трафик от забранения сайт, въпреки че знае на кой IP адрес се намира. Сайтът обаче може да си променя IP адресите, които ползва през няколко часа. Смяната става валидна в рамките на

2 часа в целия глобален интернет.

3. Анализ на трафика и разпознаване на трафик, идващ от тези сайтове. Изключително тежка задача. Решава се с машини, извършващи т.нар. дълбок анализ на пакетите (deep packet inspection). Може да открие всичко. Страни като Китай, Турция и Северна Корея имат инсталирани такива машини за целия си национален трафик. Заобикаля се с просто използване на VPN услуга, предлагана от страна извън България.

Да погледнем сега от гледна точка на човек, който обича да играе онлайн хазарт.  Кой сайт ще избере той? Този, който се е регистрирал и плаща 15% данък върху приходите, или тези, които не са регистрирани и ще имат повече пари да ми плащат печалбите? И от тези хилядите нерегистрирани кои ще си избере? Ами много ясно - тези забранените от ДКХ - щом са ги забранили, значи са наистина сериозни играчи и боравят с много пари!

Тежест за бизнеса


Да направим една повърхностна оценка за въздействието на Закона за хазарта върху бизнеса на интернет доставчиците. В България има 1168 регистрирани компании, които предлагат обществени електронни съобщения. Даже и да не са активни доставчици на интернет, те подлежат на ударите на закона (от 10 хил. до 30 хил. лв. глоба!) и ще им се наложи да си натоварят системния администратор всеки ден (даже и в почивните дни) да проверява дали случайно ДКХ не е изкарала нов списък със забранени сайтове, за да могат да ги филтрират в срок от 24 часа. Да предположим, че те ще правят т.нар. филтриране по лесен и неефективен начин, т.е.  няма да им се наложи да закупуват софтуер и хардуер за тази цел. Действията в такъв случай заемат между 15 и 30 минути. Това за всички компании са общо най-малко 300 човекочаса на ден, или над 100 хил. работни дни всяка година, или общо над 14 млн. лв. за заплати.

Да предположим, че за целите на това филтриране ще трябва да се купи допълнителен софтуер и хардуер (за да може да се прави истинско филтриране - такова, каквото правят в Китай, Турция и др. подобни държави). Един такъв добър хардуер за deep packet inspection, за малко ISP струва около хиляда евро еднократно и месечно по около 100 евро. Умножаваме по 1068. Получава се над 2 млн. лв. еднократни разходи плюс почти 3 млн. лв. годишни разходи. Чудесно.

Кой ще плаща тези допълнителни разходи? Даже и да предположим, че е ОК ISP-тата да се занимават с контрол в интернет, като им прехвърля полицейски функции, държавата да е така добра да задели и бюджет, с който да покрива разходите по тази дейност.

Да предположим, че половината от тези компании по някаква причина не съумеят да се справят в рамките на 24 часа. Тогава хоп - акт и глоба! Ако ги глобяват по минимума, това са общо почти 6 млн. лв. приход за държавата! Всеки път! Дали пък това не е нов начин да се запълват дупките в бюджета? Или направо да се откажат всички по-малки да предлагат интернет изобщо?

Алтернативни решения

1. Прилагането на по-ниски данъчни ставки е вариант, при които хазартните компании ще имат интерес да се регистрират за дейност в България. На този етап няма унифицирана обща политика в Европейския съюз в тази сфера. В някои държави данъчната тежест за сектора е по-висока, в други е по-ниска. В България данъкът е 15% върху приходите, в Гибралтар, който се смята за един от най-привлекателните за регистрация, данъкът е 10%. В Гърция се облага с 30% ставка, но върху печалбата.

2. Друг начин за справяне с проблема е съдебното преследване на тези компании и техните собственици, които нарушават закона. Практиката в други страни показва, че прилагането на тези мерки може да доведе до бързи резултати. Франция е пример в тази посока - там практиката е да се налагат огромни глоби на сайтовете, които работят без лиценз.

3. Друго решение е ДКХ да изисква ограничаващи действия от регистраторите на домейните на тези сайтове, които нарушават закона в България. Всички регистратори по света са приели и имат в общите си условия правило, че могат да отнемат регистрацията, ако сайтове извършват незаконна дейност. За разлика от стотиците интернет провайдъри в България регистраторите на домейни са много по-малко като бройка. Най-големите в света са около 10-20.

Какво следва

Дали да не вземем да наложим регистрация и на сайтовете за новини? Около 44% от българите научават новините си онлайн при никакъв държавен контрол върху сайтовете. Може да се създаде Държавна комисия за контрол на онлайн изданията (ДККОИ), която да забранява сайтове.

Ами онлайн форумите - дали да не проверим в колко от тях се подстрекава народът към незаконни митинги и демонстрации?

А колко престъпления има в Наказателния кодекс? Защо не филтрираме цялата информация за тях в интернет? Или пък да вземем да върнем споразумението АКТА и да го обсъдим пак. Може да измислим някой по-благозвучен за народа изказ на спорните текстове.

Всъщност най-добре да направим едно министерство на информацията, което да поддържа списък на сайтовете, които можем да посещаваме, че да е по-лесно. А за министър да сложим, кой? Някой скандален бизнесмен? Той не става? Добре - ще сложим някой друг като него, по-малко известен. Важното е, че който и да сложим, ще слуша и ще забранява сайтове, както намери за добре!
Кажете сега какво да направим?

*Авторът е директор на интернет доставчик, но позицията, изразена в горния текст, е лична и не ангажира компанията.

capital.bg

Още от Спорт и бизнес

Виж всички