Интервюто с Роджърс: Ще страдаме, преди да полетим

Брендън Роджърс се изкачи в треньорския елит доста рано. Ливърпул изненадващо заложи на него, когато се луташе по пътя си обратно към върховете, и сега има европейски грандове, които следят отблизо работата на мениджъра на “червените”.

-         Какво е останало от прекрачилия първия ден прага на Ливърпул Брендън Роджърс?

-         Спечелих по отношение на опита в това да направляваш познат по целия свят клуб. По-добър треньор съм в сравнение с момента, в който се озовах в Ливърпул.

-         Чувствате ли се все едно сте една крачка напред в сравнение с предварителните планове за отбора? Едва не спечелихте Премиър Лийг във втория си сезон в клуба...

-         Да. Доведоха ме тук, за да възстановя клуба, да го върна на предишното му място. Трябва да се борим за титлата всеки сезон, да играем в Шампионската лига. Подписах тригодишен договор с целта да се конкурираме за титлата и почти я спечелихме във втория ни сезон. Този естествен напредък на отбора обаче по някакъв начин бе спрян с напускането на Луис Суарес и идването на много нови футболисти. При всички положения, моментът е добър за клуба: имаме млад състав и преди да постигнем подобрение, по ред първо трябва да страдаме. Сигурен съм обаче, че ще ни е от полза в дългосрочен план.

-         Това с дългосрочните планове... Как може да се правят те, когато по средата на пътя продават звездата ти? Не предполага ли това старт от нулата?

-         Имаме добра координация със собствениците на клуба. Едно от най-важните неща в днешния футбол е стратегията. В някои случаи мениджърът няма роля в планирането, ала от мен поискаха да оставя клуба в по-добро състояние, отколкото съм го заварил, както и да подобря предоставените ми футболисти. Клубът е в добро здраве: обновлението на “Анфийлд” наприер е вълнуващо. Можем да свършим тези неща заради приходите от Шампионската лига и други постъпления. Подобрява се и тренировъчната база. Всичко това е част от стратегията. Не ме тревожи моето бъдеще, а това на клуба.

-         Учил сте се от много от треньорите, на които се възхищавате, включително от Алекс Фъргюсън (той Ви написа писмо в труден за Вас момент), Джосеп Гуардиола и Жозе Моуриньо, с когото сте и работил. Как успявате да изкарате толкова много от толкова различни стилове?

-         С Пеп никога не съм се виждал. Щях да ходя за четири дни в Барселона да гледам тренировките му, но трябваше да го отменя заради фамозния вулканичен прах в небето. В крайна сметка визитата не се осъществи в други моменти. Той е изключителен и зная също, без да го познавам лично, че е чудесна личност.

-         Какво сте взел от Пеп?

-         Любовта и страстта му към футбола, принципите и големите му идеи, доверието, което излъчва на хората. Възхищавам му се от разстояние, особено на смелостта му да залага на този начин на игра.

-         Вие вземате оттук и оттам, а развивате и свои собствени идеи. Все пак доста дължите на Пеп...

-         Да, всъщност съм повлиян от испанския футбол. Не само от Гуардиола. Става въпрос за смесица от големите европейски клуба: испанския и холандския стил плюс много трудния за надвиване британски манталитет. Винаги съм искал да намеря смеската между трите, а при налично време за работа смятам, че това подобрява и футболистите. А ключът към всичко е те да са щастливи. Не е важното какво казва или прави треньорът, каква е визитката му. В крайна сметка хората те мерят по победите, ала за мен пътуването е по-важно от пристигането.

-         Как бяха отношенията Ви с Моуриньо?

-         За мен бе чудесен опит, научих много. Жозе е велик в планирането и се държа много добре с мен. В крайна сметка аз бях просто един млад треньор. Той ме натовари с отговорности и със стреса да работя с велики футболисти, когато бях едва 30-годишен. Винаги ще съм му благодарен, че ми даде възможността да тренирам резервния отбор и да съм често близо до него и първия тим.

-         Треньорите винаги стигат до момент, в който главата им се изпълва от съмнения и ги блокира. Консултирал ли сте се с Жозе при някоя от тези амплитуди?

-         Истината е, че не. Когато си треньор, нормалното е да говориш с други, винаги с идеята да погледнеш нещата от различни гледни точки за намиране на решението. Жозе е приятел, но сега всеки е отдаден на своята роля, на своята работа, и нямаме възможност да говорим толкова колкото преди.

-         Алекс Фъргюсън Ви прати писмо, когато Ви уволниха от Рединг...

-         Да, така е. Правил е същото с много други. Това е жест за подсилване на единението между мениджърите. Изпитвам огромно уважение към това как Алекс трансформира Манчестър Юнайтед. Има обаче и доста други треньори, на които се възхищавам. Например на Дейвид Мойс. Той свърши невероятна работа в Евертън, макар да не спечели трофей. Ако аз стигна до трофей, ще се говори, че е мой успех, но съм убеден, че същинският ми успех са изминалите години, онези, които са ме извели до отличието. Над всичко поставям пътя към това да си треньор, работата по подобряването на младите футболисти.

-         В началото Вие говорехте за владение на топката, но сега често Ливърпул играе на контраатака.

-         Моята философия е ясна и хората, които ме наемат, я познават, знаят какво нося със себе си. Прекарах първите шест месеца в опити моите принципи да бъдат разбрани и приети. Не беше лесно, защото бяхме в Лига Европа, а трябваше да внедряваме атакуващ и печеливш стил, за което е нужно време. Нужно е, тъй като предлагам футбол, който се основава на движението и съзиданието, особено на отсъствието на страх. След пет-шест месеца играчите започнаха да комбинират помежду си, да се разбират, доведохме Филипе Коутиньо и Даниел Стъридж, и това ни позволи да растем. Като следствие, в последните 18 месеца изживяхме вълшебно развитие. Остава ни обаче още много да свършим. Някои отбори могат да си позволят да задържат състава си и да добавят по един-двама нови. Ние изгубихме играч от световна класа и сега трябва да напредваме лека-полека, но безспирно.

-         Какво направихте Вие за Луис Суарес?

-         Наслаждавах се на всяка минута работа с него, той е чудесен момък. Истина е, че имаше някои трудности на терена, но мога единствено да хваля Луис. Всеки ден идваше на тренировка подготвен както всеки елитен футболист, почиваше си, когато трябва... Вълшебство, чиста проба вълшебство, вълшебен футболист и добър човек.

-         Как ще му тръгне в Барселона?

-         Ще триумфира, няма съмнение. Аз направих отбор за него. Критикуваха ефикасността му пред вратата, ала вкара 30 гола в първата ни година заедно, 31 във втората. Помогнахме му да напредне, а той помогна на нас, за да порасне отборът.

-         Изучихте ли слабостите на Реал Мадрид?

-         Към настоящия момент това е един отбор с такова високо ниво на представяне, каквото не сме виждали от него доста години. Имат всичко нужно: голям опит, велики футболисти, скорост, индивидуална техника, чудесен състав и отличен треньор в лицето на Карло Анчелоти – добър човек, който знае и как да подобрява футболистите.

-         И отбор, който днес е способен да играе толкова добре на контраатака, колкото и между линиите...

-         Така е. Разполагат с изключителен талант на терена и с индивидуалното качество да играят в тесни пространства. Когато теренът се отвори, няма по-добри от тях на контра. Кристиано Роналдо и Гарет Бейл биха могли да участват в спринтовете на 100 м на Олимпийските игри със своята скорост.

-         Освен като голям футболист, Кристиано модел ли е за другите играчи и за треньорите?

-         Той е извънреден футболист. Развитието му в последните години, превръщането му в голмайстор – това са невероятни неща. Трябва да успеем да го спрем, но има опасност и в други части на терена. Лука Модрич и Тони Кроос са двама много технични полузащитници, които умеят да разиграват и с къси, и с дълги подавания. Възхищавам се много на Серхио Рамос от първите му дни в Севиля, а днес е с над 100 мача като национал! Бърз е, силен, с характер. Очарова ме.

-         Ще дойде ли друг испански футболист в Ливърпул в близките месеци?

-         Не.

Гийем Балаге, “АС”

Следвай ни: