Роджърс не бива сам да си копае гроба в Ливърпул

Роджърс не бива сам да си копае гроба в Ливърпул

Научен факт, който скоро ще бъде изложен в следващия филм на Кристофър Нолан, е, че където и да пътувате, във всяка една точка на вселената някой някъде настоява някой да подаде оставка. Или да бъде уволнен.

Живеем в епоха, в която фундаменталното състояние е да бъдем обидени от продължаващото назначение на онези, които не смятаме за съвършени като нас човешки същества. Някои провинения, естествено, са по-лоши от други, ала най-лошото от всичко е да губиш футболни мачове.

Може да имате 11-месечни разследвания за всякакви други неща като расистки прояви, но да губиш мачове е толкова нетърпимо лошо, че трябва да има моментални следствия. То е върховната причина да напускаш или да те уволняват, а в Премиър Лийг е норма поне един от 20-те мениджъра да е “на ръба” всяка понеделнишка сутрин.

Така бе и в 3.24 часа местно време в неделя, само десет минути след последния съдийски сигнал на “Селхърст Парк”, когато се появи първият пуснат от букмейкърите имейл на тема “Роджърс на гилотината?” (малко бяха закъснели, защото някой явно е бил на следобедна почивка при вкарването на третия гол от Кристъл Палас).

Преди две седмици в ролята бе Маурисио Почетино, а Арсен Венгер и Мануел Пелегрини също бяха в тази позиция по-рано през сезона. Пелегрини може и да спечели титлата само преди няколко месеца, ала изгуби футболни мачове в Европа този сезон - нещо непростимо за клуб, който никога не е печелил Шампионската лига.

Венгер плати за стадион “Емирейтс” повече от “Емирейтс Еърлайнс” с постоянните класирания за ШЛ, но продължава да губи футболни мачове от други отбори, които искат да са или вече са в ШЛ. На феновете на Арсенал – или по-точно някои фенове на Арсенал, които обичат да си мислят, че говорят от името на всички фенове на Арсенал, им е дошло до гуша.

А сега Брендън Роджърс, почетен на “Анфийлд” и получил нов договор това лято, ще трябва да търпи звука на цъкащия часовник, докато не спре да прави глупави неща, например да вярва, че настоящата му защитна четворка може да запази “чиста мрежа”.

Идеалната система на Роджърс със Стивън Джерард пред карето бранители сработи миналия сезон, но днес е крайно неуместна. Защитниците нямат ясна мисъл и силен характер, та се нуждаят от повече закрила; вратарят е ужасен (а резервата му – още повече); полузащитата е лека категория и разбалансирана; а ако не бъде взет топнападател, дори прогнозите за завършек в средата на таблицата ще изглеждат оптимистични.

Уязвимостта на Роджърс е, че много от тези проблеми бяха видни дори когато Ливърпул побеждаваше, а по всички етажи на клуба се е настанила една култура на неглижиране, може би дори арогантност, та нищо не бе сторено да се поправят тези очевадни недостатъци.

Не бива да сме напълно изненадани. Ливърпул просто направи онова, което прави след всеки добър сезон: прекара толкова много време да се потупва сам по гърба и да раздава щедри договори след завършек на 2-рото място, подцени частта с отнемането на най-добрия му играч от Барселона или Реал Мадрид, както и способността на съперниците им да ги изпреварят.

После в клуба заемат отбранителна позиция, като поставят под въпрос преценката на критиците, докато не приемат няколко години по-късно (вероятно в автобиография или някакъв вид катарзисно интервю), че – да, наистина още една възможност е била пропиляна.

Роджърс също трябва да поеме отговорност за това, че Ливърпул днес е най-лесният съперник в Англия. Само им дайте да цъкат топката в половината си няколко минути и изчакайте да я изгубят с първия пас напред. Още по-добре е да пресирате защитниците им, те да подадат назад към Симон Миньоле и бинго!

Отговорите на Роджърс на въпроси за бъдещето му в неделя съвсем не затъпиха апетита на помирисалите ирландска кръв спекуланти, но при цялата негова вина това все още е прибързано. Освен че наскоро подписа нов договор и все още – да, все още – е жив във всички турнири, на “Анфийлд” няма апетит за нова промяна и последващ я ремонтен процес.

Трябва да се запитате и по каква причина, освен очевидния лош старт на сезона, Роджърс трябва да бъде уволняван. Задето с името си покрива грешките на други ли? Макар някои да настояват, че е направил ужасни трансфери, е добре документирано, че на трансферния комитет, чийто член е, ще бъде търсена колективно сметка от собственика Джон Хенри.

Роджърс може и да поема публичната отговорност, защото така изглежда да държи пълния контрол върху трансферите, а никога не го е имал. Това е истината, а той е достатъчно умен да знае, че някъде се пазят следите на отговора на загадката кой докара тези осем попълнения лятото (и посредствения Миньоле миналото).

Ако мениджърът бе получил своето, сега на вратата щеше да има холандец, който да може да подава, а Ашли Уилямс щеше да води защитната четворка миналия и този сезон. Дали щеше да направи разлика? Всеки, гледал Уелс срещу Белгия, може да си го помисли. Според други, Роджърс щеше да има и Клинт Демпси в атака, но главното е, че той не е единственият архитект на състава.

Поредица от трансферни провали е това, което застигна Ливърпул, и всички заедно трябва да поемат отговорността си, не само мениджърът като публично лице на упадъка. Уволнението на Роджърс би било скъп ход, а Ливърпул – в очакване на присъдата на УЕФА по статута си по Финансовия феърплей – не може да си позволи ново голямо харчене за прекратени договори в следващите си счетоводни сметки.

А и после накъде? Една от привлекателните страни при Роджърс бе относително евтиното му откупуване от Суонзи, след като предшествениците му взимаха между 3-5 млн. паунда годишно. Някои от грешно свързваните сега имена получават дори повече, което ги отписва априори.

Ливърпул скъса плановете си и започна наново след уволнението на Рафаел Бенитес, после след Рой Ходжсън, после и след Кени Далглиш. За две години преходът към “дългосрочна стратегия” с Роджърс работеше добре. При нова промяна Ливърпул трябва да пита Майк Ашли дали да не се прекръсти на Сейнт Джеймсис Парк.

Миналия сезон бе най-приятният за гледане на “червените” от 24 години, но и видяното в последните три месеца се равняваше на най-лошото от този период. При целия апетит у някои за смяна на мениджъра, нему не липсват поддръжници, които са на мнение, че нещата ще отидат на още по-зле (а и няма как иначе без топнападател), преди ВПОСЛЕДСТВИЕ да се подобрят.

Победа срещу Лудогорец в сряда би била добро начало, но Роджърс заслужава да изкара този сезон докрай и да започне следващия. За предпочитане – с помощта на един трансферен комитет, който най-сетне да докаже, че знае какво прави.

Във футбола обаче няма нищо безусловно. Мениджърът не може да оставя Ливърпул да се потапя твърде близо до зоната на изпадащите, преди да започне да се изкачва с нокти и зъби към Топ 4. Иначе, точно както при извъртелите се големи имена преди него, натискът ще стане непоносим.

Крис Баскъм, “Дейли Телеграф”

Още от Футбол свят

Виж всички