Парадоксът “Ди Мария”

Парадоксът “Ди Мария”

Посред празненствата по случай титлата в Ла Лига 2011/12 ветераните в Реал Мадрид открили с възмущение, че клубът е подновил тайно договора на Анхел Ди Мария. Подобрението в заплатата било изключително, тъй като футболистът вече месеци играел със здравни проблеми и без да изпъква – нещо принципно необичайно в процесите на повишение на възнаграждението по договор. Крилото вече щял да получава от брутно 2 млн. евро цели 7 милиона. Без да има кой знае колко успешен път в отбора, се озовал наравно в йерархията с хора като Чаби Алонсо и Серхио Рамос.

Футболистите на Мадрид не са забравили, че Ди Мария – днес заклеймяван по кабинетите – преди не много време бе един от ползващите се с най-голяма протекция от клуба играчи. Точно такива коментари имаше в съблекалнята в мъчителните дни за аржентинеца, който не спира да повтаря от продажбата си в Манчестър Юнайтед насетне, че не е искал да си тръгва от Мадрид, че парите не са били важното, че никога не е претендирал за 8 млн. евро нето (16 млн. бруто), както се твърди.

Последното обвинение на Ди Мария, от ефира на Радио Америка, бе в конспирация от страна на Мадрид да не играе във финала на Мондиал 2014. “Пратиха писмо на Аржентинската футболна асоциация, прочетох го и го скъсах”, разкри футболистът в отговор на пресконференцията на президента на “белите” Флорентино Перес, посветена почти изцяло на обяснения за трансфера на Ди Мария. “Беше напълно ясен – заяви босът. – Не прие нашето предложение.”

Малко пъти пътят на един футболист на Мадрид е бил по-парадоксален. Неговите съотборници дават за пример казуса “Ди Мария”, за да обяснят вечното текучество в състава от 2009 година насам. И отбелязват, че той, за разлика от Икер Касийяс, е успял да се разкара, когато привидно са го убеждавали да остане и точно когато по всичко личеше, че ще се превърне в легенда на мадридизма.

Ди Мария дойде в Мадрид благодарение на Жозе Моуриньо и неговия агент Жорже Мендеш и от самото начало се радваше на максимална протекция от управата. За да го лиши от конкуренция, треньорът му прочисти пътя от Кака, Гонсало Игуаин, Хосе Кайехон и Педро Леон. Надживя всички тях, дори и в моментите в които по форма не бе по-добър от тях. През сезон 2011/12 Кака бе по-силен, ала Моуриньо предпочиташе да пуска Ди Мария с контузия. Неговото представяне бе слабо, а въпреки това му подновиха договора.

Наясно с това, че е останал без “кръстник” с напускането на Моуриньо, Ди Мария се зае да си търси изходна стратегия. До миналото Рождество не си намери клуб (тогава на мушка бе Монако), готов да му плаща заплатата. Президентът Флорентино Перес също не му пазеше значимо място в своите планове: Гарет Бейл бе избраният да заеме мястото на дясното крило, а Иско – това на втори нападател.

Ди Мария имаше късмет. С Бейл отборът се разкъса и Карло Анчелоти се нуждаеше от издръжливи като кенийски бегачи на дълги разстояния халфове. С контузията на Сами Кедира ролята на аржентинеца ставаше все по-значима. Последният откри, че има данни за вътрешен полузащитник и там се превръща в крайъгълен камък, в героя на публиката, в човека, взел на абордаж финала на Шампионската лига с божественото си отиграване, дало възможност на тима да вдигне Десетата.

Голямото качество на Ди Мария е това, че разбира отлично едно – чудесата не се повтарят. С готов да изпълни собствения си план Флорентино Перес, с вече решени набелязани нови попълнения и без силен “кръстник” зад гърба му, неговото бъдеще в Мадрид щеше да е некомфортно. Затова поиска 8 млн. евро нето, вярвайки (както и всички в съблекалнята, въпреки отрицанията от управата), че Карим Бензема и Тони Кроос вземат такава заплата, а Бейл – много по-висока. Поиска го като човек, който опипва почвата, и контраофертата му послужи да го убеди – или щеше да излезе от отворената врата, или нямаше да види втора друг път.

Диего Торес, “Ел Паис”

Още от Футбол свят

Виж всички