Стратегическото объркване на Мадрид

Стратегическото объркване на Мадрид

По думите на Икер Касийяс публиката е “суверен” и в събота на “Сантиаго Бернабеу” хората осъдиха вратаря за първия гол в мадридското дерби. Не този гол обаче потопи в съжаления съблекалнята начело с Карло Анчелоти. Този, който разкри проблемите пред Реал Мадрид, бе голът за 1:2 след поредица от грешки в средата на терена, от които се възползва Арда Туран, за да донесе победата на Атлетико Мадрид; голът, който направи на практика невъзможно обръщането на точковия пасив и спечелването на Ла Лига за Реал Мадрид. От 1995 г., когато се присъдиха по три точки за победа, никой не е успявал да спечели титлата след две загуби в първите три кръга.

Трансферната стратегия от това лято вдъхнови промяна в Мадрид. На “Аноета” Анчелоти нареди на тима да прави неща, които миналия сезон бяха изключение: да се приложи висок пресинг, да се задържа топката и да се подава между линиите. Тактиката, представляваща модификация на допринеслия за Десетата контраатакуващ модел, не сработи. Анчелоти обаче бе настоятелен. Срещу Атлетико в събота поиска от играчите да изместят по-напред линиите си, да обработват топката повече и да опитват да защитават в противниковото поле.

Треньорът обясни пред управата, че профилът на новите играчи задължава промяна в подготовката на мачовете. Със средна линия от Хамес Родригес, Лука Модрич и Тони Кроос вече не е така сигурно защитаването в дълбочина, тъй като никой от тримата не е достатъчно дисциплиниран и трениран да осигурява протекция на отбраната си в собственото поле. Страдат, когато изчакват съперника отзад, тъй като им липсват защитни познания. Най-доброто, по тази причина, е да се направи опит да се държи топката възможно най-далеч от Касийяс.

Промяната в предразположението цели да подобри колективното представяне, стимулирайки хора като Хамес, Иско, Модрич и Кроос да защитават в зони, където се чувстват по-уютно. Идеята съблазнява президента Флорентино Перес, първи застъпник за новата стратегия. Тя обаче носи проблем: когато отборът гони напред, стеснява свободните пространства там и бързаците като Кристиано Роналдо и Гарет Бейл не намират накъде да поемат. Бейл страда най-много: тъй като неговата сила са индивидуалните бегове с топка, нуждата да влиза в комбинации го разконцентрира. Неговото второ полувреме срещу Атлети бе олицетворение на парализата. Публиката, която вече бе отправила предупреждение, му посвети няколко освирквания.

Преди два месеца, след спечелването на Шампионската лига, Анчелоти обяви началото на династия. Сега търси решения за избягване на разпад на Мадрид. От няколко седмици усещането за предстоящо корабокрушение се е загнездило у служители, футболисти и треньори в клуба. “Виждахме го как идва – каза вчера един футболист. – Само ти трябва да видиш тренировките, за да осъзнаеш, че нивото на състава е паднало. И няма голямо поле за подобрение.”

Трансферите на Чаби Алонсо и Анхел Ди Мария бяха достатъчни, за да се възцари пораженчески климат. Баскът и аржентинецът бяха двата най-важни футболисти за колективното функциониране на отбора и в това си мнение съвпадат всички ветерани и Анчелоти. Тяхното напускане бе наблюдавано от ръководителите хладнокръвно, но в съблекалнята всички се хванаха за главите: първо заради фундаменталното значение на двамата, второ заради очевидността за невъзможност на Хамес и Кроос да запълнят празнината.

“В Сан Себастиан изиграхме вълшебни 30 минути”, отбеляза Флорентино Перес след поражението от Реал Сосиедад във 2-рия кръг (4:2). Точно толкова време трябваше на играчите да се изморят. Горе-долу колкото издържаха и срещу Атлетико в събота.

Когато координираният пресинг от всички линии се разкъса, защитата на Мадрид се разпадна. Отзад се възцари бедствието. То започна, когато Кроос изостави зоната си, за да гони Антоан Гризман при един тъч. На пейката си спомниха за Алонсо: той никога нямаше да тръгне натам, а ако го стореше, щеше или да отнеме топката, или да фаулира. Гризман се измъкна и Кроос остана да съзерцава сцената. Откъснат. Зад него Модрич стори същото: гледаше. А по-натам Хамес също гледаше.

Анчелоти ценеше Алонсо, защото в тези ситуации нареждаше с викове своите съотборници. Когато отборът не държеше топката, халфът на Байерн (Мюнхен) бе идеален координатор. Разбира се, Кроос не говори испански, а и да говореше, няма този опит. Затова Гризман се измъкна от слабата съпротива на Иско, комбинира с Хуанфран, който центрира, а в наказателното поле – сами, спокойни, усмихнати – Туран и Раул Гарсия имаха време да изготвят цветната хореография на щастието.

Титлата вече се губеше, когато Мадрид бе надвит от безредието и неспособността. На “Бернабеу” мнозинството освирка Касийяс. Малцина поискаха оставката на Флорентино Перес.

Диего Торес, “Ел Паис”

Още от Футбол свят

Виж всички