Фалкао: пътят от тийн дебютант до Юнайтед

В колумбийския град Санта Марта на карибското крайбрежие една статуя се издига на входа на стадион “Едуардо Сантос”. Диви кичури жълта коса, ръце в движение и съсредоточени върху топката очи – десетинаметровото бронзово произведение е портрет на едно от най-разпознаваемите лица на страната: това на Карлос “Ел Пибе” Валдерама, отпуснатия гений и сърце на златния тим на Колумбия от 1990-те години.

Смятан за най-великия играч, носил жълтата фланелка на родината си, Валдерама донесе радост на една изстрадала в годините на нарковойните нация. За мнозина колумбийци никой никога не ще се и доближи до иконичния статут на Ел Пибе (Хлапето). В последните години обаче една нова звезда започна да блести. Също от Санта Марта.

Роден през 1986 г., Радамел Фалкао Гарсия Сарате има футболни корени. Кръстен е на блесналия на Мондиал 1982 бразилец от изключителната Селесао, а баща му – също по име Радамел, е бил професионалист, централен бранител на Санта Фе. До раждането на малкия обаче кариерата на родителя вече е започнала да запада. Едва 4-годишен, Радамел и семейството му начеват нов живот отвъд границата с Венесуела.

В следващите пет години малчуганът се мести постоянно, докато баща му преследва последните си умиращи дни като футболист в една страна, неособено известна със своя футбол. Царят там е бейзболът и е неизбежно детето да се обърне към бухалката и топката. След болезнена рана от игра на футбол и разкървавен нос, Фалкао се захваща с бейзбола и показва качества. “Беше много добър – спомня си баща му. – Треньорът му по бейзбол веднъж ме помоли да го оставя да продължи да играе, защото беше много бърз в стигането на базите.”

Връзката на Фалкао с бейзбола обаче приключва скоро, през 1995 г., когато семейството му се връща в Колумбия. Обратно в Богота той се присъединява към местен отбор, в който тренира след училище. Нюхът му към гола привлича вниманието на приятел на баща му.

Аржентинецът Силвано Еспиндола е отдаден християнин и е играл с Фалкао старши в Унион Магдалена. Сега бизнесмен и духовен водач, той прехвърля следкариерната си енергия към едно футболно училище с религиозни уклони. Там играчите се избират не само по качества на терена, а и по личностните си. Това ще се окаже повратната точка в живота на младежа.

“Това беше главната цел на баща ми, когато бях дете: да ме превърне в добър човек – разказва Фалкао пред колумбийския журналист Маурисио Силва. – Всеки, попаднал в това училище, видя как животът му се преобръща напълно.”

Именно Еспиндола убеждава юношата да обърне гръб на най-големите клубове в Богота – Санта Фе и Мийонариос – и да влезе в неговата академия Феър Плей. Едва на 13 години, големият момент на Радамел е дошъл и той влиза в състава на тим от колумбийската Втора дивизия.

През август 1999 г. той вече е смятан за готова за излизане на сцената бъдеща звезда. “Силвано и аз взехме решението няколко дни преди шампионатния ни мач с Перейра – разказва ми тогавашният треньор на Лансерос Ернан Пачеко след тренировка с малчугани в Богота. – И двамата бяхме видели колко е добър, а умението му да прави нещо напълно нестандартно изпъкваше.”

На 28 август 1999 г., при само 20 оставащи от срещата минути, Фалкао прави история като най-младия играч на терена в колумбийския футбол. “Беше малко стеснителен и на другите футболисти не им се понрави особено решението ви. Представете си да сте на мястото на онзи, който трябва да отстъпи своето място на 13-годишно дете!?! И моите хора, и тези от съперниковия тим ми казаха да спра да се бъзикам и да се отнасям професионално към футбола”, спомня си Пачеко.

Въпреки враждебността в началото, съотборниците на Радамел скоро са покорени от него. “Всички бяха впечатлени след този мач. Ние знаехме, че той е нещо специално.”

Фалкао после става най-младия голмайстор в колумбийската лига, преди Еспиндола да му уреди трансфер в Ривър Плейт година по-късно. Именно там неговият талант е кален и ошлайфан. “Когато отиде в Аржентина, се справи, при все че бе оставен самичък в доста от времето. Повечето колумбийци там се връщаха вкъщи, защото им липсват мамчетата им, но не и той”, казва баща му.

Тийнейджърът си проправя път през младежките нива, а по-късно завършва Журналистика в университета Палермо. Прави дебюта си четири години след подписването с Ривър, като вече си е спечелил прякор с начина си на игра. “Днес игра като тигър”, казва му неговият съотборник Гонсало Лудуена в съблекалнята след мач за юноши до 15 години.

През 2005 г. кариерата му полита стремглаво нагоре след седем гола в седем мача, ала скъсване на предни кръстни връзки го вади от терените за година. Не за последен път Фалкао ще се обърне към Господ и вярата му ще му помогне да преодолее трудността.

Днес, вече в клуб от най-големите на света, единственият повод за тревога е свързан с това да бъде поддържан здрав и в кондиция. Ако Луис ван Гаал успее обаче, в Санта Мария в недалечно бъдеще може да има вече две статуи в почест на фамозните футболни синове на Колумбия.

Карл Уорзуик, “Индипендънт”

Следвай ни: