Пейката на Реал Мадрид е синоним на нестабилност в последно време. След уволнението на Висенте дел Боске през 2003 г. „белият” клуб стана съвършената гилотина за рязане на треньорски глави. Общо 11 паднаха в последните 13 години (иначе 12 с напусналия сам Камачо), а сега е съвсем близо до това и Рафаел Бенитес, тъй като търпението на президента Флорентино Перес отново блести със… своето отсъствие.
1. ВИСЕНТЕ ДЕЛ БОСКЕ
Настоящият селекционер на националния отбор на Испания тъкмо бе спечелил титлата в Примера, а преди това бе вдигнал над главата си и два трофея в Шампионската лига, ала това не бе достатъчно като заслуги, за да продължи на поста. Флорентино Перес го уволни през юни 2003 година в търсенето на по-привлекателен футбол.
2. КАРЛУШ КЕЙРУЖ
Дясната ръка на Алекс Фъргюсън в Манчестър Юнайтед предлагаше един по-модерен футбол, макар че всичко продължи само една година. Монако на Людовик Жюли и Фернандо Мориентес изхвърли Мадрид на четвъртфиналите на ШЛ, докато Сарагоса бе черната котка за „белите” във финала за Купата на краля. Размина се и титлата в Ла Лига и в края на сезон 2003/04 Карлуш Кейруж бе уволнен.
3. ХОСЕ АНТОНИО КАМАЧО (сам напусна, не бе уволнен)
„Лос галактикос” се нуждаеха от твърда ръка, смяташе Флорентино, и затова привлече Хосе Антонио Камачо, който подаде оставка след само три кръга от началото на новото първенство. Стори го, защото усети, че не се ползва с достатъчна подкрепа от страна на президента.
4. ГАРСИА РЕМОН
Ако Камачо изкара само три кръга, на Гарсиа Ремон нещата не му се стекоха особено по-добре. Флорентино го „свали от влака” на 30 декември, потвърждавайки, че неговият ход е бил просто временно решение.
5. ВАНДЕРЛЕЙ ЛУШЕМБУРГО
Бразилецът дойде на Конча Еспина с препоръките на Ариго Саки и решен да обърне хода на един започнал ужасяващо сезон. Въпреки това, фамозният му „магически квадрат” от Раул, Робиньо, Жулио Баптища и Роналдо не донесе никакъв трофей и само една година след това, пак при започнал нов сезон, бе изхвърлен.
6. ЛОПЕС КАРО
Временното решение. Завърши сезона след напускането на Вандерлей Лушембурго и после Флорентино му посочи изхода без церемонене.
7. ФАБИО КАПЕЛО
Италианецът не предлагаше игра спектакъл, ала спечели една титла в Ла Лига (2006/07), която преди това бе на практика изгубена. Противно на мнението на мадридистите, президентът Рамон Калдерон реши да го освободи от поста.
8. БЕРНД ШУСТЕР
„Към този момент да спечелим на „Камп Ноу” е невъзможно”, каза Бернд Шустер преди Класиката с Барселона. Разбира се, че за него щеше да е невъзможно да го стори, тъй като с това си изявление предизвика своето уволнение. Хуанде Рамос пое щафетата с надеждата да обърне представянето на „белите” футболисти.
9. ХУАНДЕ РАМОС
След като загуби в дебюта си на „Камп Ноу”, спечели всичките си мачове в първенството, докато точно полусезон по-късно видя отблизо унижението на своя отбор с незабравимото 2:6 на „Сантиаго Бернабеу” срещу Барселона. Като прибавим и онази „разходка” на „Анфийлд” (4:0 за Ливърпул) и неспечелването на дори един трофей, присъдата бе предизвестена.
10. МАНУЕЛ ПЕЛЕГРИНИ
Чилиецът беше първи избор на Флорентино Перес при завръщането му на трона на „Бернабеу”. Не само не спечели трофей, а за капак бе отстранен за Купата на краля от Алкоркон, и то с изчервяващото 4:0 на „Санто Доминго”. Да, чисто статистически показателите на Мануел Пелегрини бяха повече от добри, но се сблъска с феноменалния Пептим и малко не стигна за титлата. Прибра си неустойката през май 2010 година.
11. ЖОЗЕ МОУРИНЬО
Примерът за анти-Барса личност бе доведен, за да успее веднъж и завинаги да приключи преследването на лелеяната Десета. Жозе Моуриньо издигна състезателното ниво на Мадрид и спечели една Купа на краля, една титла в Ла Лига и една Суперкупа на Испания (е, също така приключи с проклятието на осминафинала в ШЛ) – твърде скромна равносметка за цялата предизвикана шумотевица. След три сезона Флорентино обяви постигането на „взаимно съгласие” за напускането на португалеца.
12. КАРЛО АНЧЕЛОТИ
Тони Хуанмарти, „Спорт”