Бенитес оглави същата „кампания”, от която се оплакваше

„Очевидно е, че има кампания срещу Флорентино Перес, срещу Реал Мадрид и срещу неговия треньор. Всичко, което може да се критикува, се критикува, а което не може, се извърта, измисля или манипулира. Видимо е и всеки с някакъв и минимален опит го знае.”

Ако някой не си спомня, тези думи са на Рафаел Бенитес от 29 декември м.г., когато бившият треньор на „белите” и вечен мадридист видя, че вече му е издадена смъртната присъда, и направи отчаян опит да спечели подкрепата на Перес, при все че Зинедин Зидан вече знаеше, че съвсем скоро ще замени Бенитес.

Въпреки това, след като минаха 40 дни от уволнението му, Рафа тази сряда оглави същата тази „кампания”, сваляйки маските от лицето на президента на клуба в коментар по телевизионния канал „BT Sport Football”. Старата максима го е казала: отмъщението е ястие, което е най-добро сервирано студено. И точно това стори Бенитес: изчака наследения от Карло Анчелоти горещ картоф да поизстине, преди да се принесе в жертва, докато сам взема жертви със себе си по пътя надолу.

Всъщност Рафа само сподели тегобите си от първо лице, както преди него можеха да сторят Дел Боске, Кейруж, Камачо (той направо си тръгна), Пелегрини или Анчелоти. Стори го на английски език, някак естествено, заобиколен от Рио Фърдинанд и Майкъл Оуен, без нуждата да повдига тона на гласа си, както обичайно го правят онези, които изливат в слово изживяванията си, и без да се налага неговия събеседник Гари Линекър да му вади с ченгел думите от устата. Очевидно е, че Рафа бе дошъл подготвен какво да каже и знаеше точно какво иска да каже.

Макар все още да има наивници, които да вярват на всяка дума на Флорентино пред медиите, той всъщност казва каквото мисли само „при изключен микрофон”, защото е машина за изкривяване на истината пред публиката. Доказват го архивите. За да не се връщаме твърде назад във времето, спомняте ли си какво каза, когато затвърди позицията на Бенитес в онзи труден момент? Неговата стратегия е други да „оттичат” пред публика истинските му становища, оттам и обвиненията на Рафа, че президентът много си хортува с определени журналисти. Е, на един от тези приели ролята на глашатаи това му струва много скъпо (и в професионален, и в личен план), ала всеки си има своя начин да разбира информацията или, за да сме по-уважителни към нея, дезинформацията.

Очевидно е, и това е добре описано вече, че Бенитес го предаде огромното му желание да тренира своя Реал Мадрид и това му объркване датира от далеч преди да подпише мечтания договор. Когато през 2004 г. се говореше, че може да седне на пейката на „Сантиаго Бернабеу” след спечелването на втората си титла с Валенсия и Купата на УЕФА, публикувах една колонка в „Марка”, в която поставях под въпрос неговата съвместимост с Флорентино Перес – един бъркащ се във всичко президент. Т.е. точно онова, което Бенитес, поне тогава, не приемаше у футболните ръководители.

Рафа го прие като критика лично към него, но му обясних (и мисля, че ме разбра), че това е точно обратното – предупреждение за онова, което може да го срине в спортен план. В крайна сметка подписа с Ливърпул, където изкара шест славни години, макар че съдбата пожела миналото лято най-накрая да го събере с Флорентино. Вече знаете какво последва: само няма и шест месеца работа в невъзможен климат, в капан между множеството си грешки и непрестанните вмешателства на своя президент.

Отвъд показания опортюнизъм и шубе с тези коментари, когато вече не е в Реал Мадрид, и, най-лошото, след като е защитавал противоположната теза, докато още беше там, свалянето на маските на Флорентино пред точно този канал имаше своята цел. Бенитес иска да си вдигне акциите в Англия, тъй като приоритетът му е да се върне на работа в Премиър Лийг. Неговият кратък и мъчен престой на „Бернабеу” захаби, за да не кажа „затри”, неговия имидж до такава степен, че няма да е лесно да си представим да го видим отново на работа в Ла Лига.

Рафа имаше цялото право на своя страна, когато каза, че „всичко, което може да се критикува, се критикува, а което не може, се извърта, измисля или манипулира”. Онова, което обаче забрави, пренебрегна или не пожела да види, е че зад тази критика, зад тези измислици и манипулации стои не пресата, а неговият собствен президент и, за да разширим понятието, контролираните от същия него медии.

Кике Марин, „Ел Конфиденсиал”

Следвай ни: