Гледай на живо

Ботев (Пд) победи Славия и грабна бронзовите медали, Левски този път загуби от Лудогорец, ЦСКА - София не вкара гол и във Варна

Той прати Юнайтед в Зоната на здрача

Той прати Юнайтед в Зоната на здрача

Има една фотография на бюрото в кабинета на изпълнителния вицепрезидент на Манчестър Юнайтед Ед Уудуърд. Тя показва таблото на стадиона на Олимпиакос „Караискакис” момент след като отборът на Дейвид Мойс е изостанал с два гола в първия осминафинален мач от Шампионската лига през февруари 2014 година. Уудуърд също бе уловен от камерата, докато снима с мобилния си телефон и гледа в противоположната посока на правещия гримаса сър Боби Чарлтън и хваналия се за главата друг клубен директор Майкъл Еделсън.

Това бе странен образ, но според признанието на самия Уудуърд той е направил снимката, за да увековечи най-ниската точка от периода на своето управление; нещо, което да му носи усмивка веднъж щом добрите времена започнат да се завръщат и болезнените спънки след оттеглянето на Алекс Фъргюсън не станат нищо повече от далечен спомен.

Кой ли знае дали фотографията стои още изправена на бюрото, но при подновяването на битките в ШЛ и същевременното изпитание на „червените дяволи” срещу датския Митюлан, спокойно можете да заложите, че натовареният от семейство Глейзър да ръководи клуба човек още не може да намери причина да се усмихне при какъв да е спомен от онзи замразен миг в Пирея.

Тази събота отбелязва три години след повишението на Уудуърд до водещия управленски пост на „Олд Трафърд”, след като бившият инвестиционен банкер на Джей Пи Морган и после търговски гуру бе натоварен от Глейзърови да замени оттеглилия се изпълнителен директор Дейвид Гил. Нито Уудуърд, нито Глейзърови обаче ще да са предвиждали третата годишнина да бъде отбелязана с пътешествие до сънливия край на Дания в едно състезание, което най-добре е описвано като „грозната сестра на Шампионската лига”.

Отиване в централен Ютлан в четвъртък вечер при влачене в същото време на прескъпия състав на „червените дяволи” на 5-а позиция в Премиър Лийг ще да е бил най-кошмарният въображаем сценарий, когато Гил подаде оставка преди три години. Тревожната действителност за наследника му и за Юнайтед обаче е, че животът в Зоната на здрача започва да се превръща в нормата за най-големия британски футболен клуб.

Единственото значително „постижение” на новия режим досега изглежда превръщането на Манчестър Сити в по-привлекателна дестинация от Юнайтед за най-желания треньор в света – Джосеп Гуардиола.

Когато Гил и Фъргюсън освободиха сцената през май 2013 г., клубът бе на висотата на шампион, а „Олд Трафърд” все още бе място, където съперниците се страхуваха дори да вдигнат поглед от земята. Последните три години обаче не бяха нищо повече от бедствие, а неумението на Уудуърд да върне нещата в нормалните им релси заслужава същото вторачване и оценяване като приложеното към злощастните Мойс и Луис ван Гаал, който се провали в опита си да повтори своите успехи от Аякс, Барселона и Байерн (Мюнхен) и наложи такава марка футбол, която носи наслада само на страдащите от хронично безсъние.

На Уудуърд се наложи да се учи на тази работа, да открива, че светът на трансферите е напълно различен от продаването на пространство върху екипите на отчаяно искащи да се отъркат о звездния прах на Юнайтед огромни корпорации. Във втория случай той напъваше отворена порта, а в първия се рови, пришпорен от времето, в огромна връзка ключове.

По негово време клубът скочи за и се провали в опита си да вземе Кристиано Роналдо, Гарет Бейл и Неймар, а все пак някак си успя да докара Маруан Фелаини за сума, далеч надхвърляща неустойката в клаузата за откупуването му от Евертън, и да надплати за хора като Хуан Мата и Анхел Ди Мария, при все че и двамата бяха нежелани от своите, съответно, Челси и Реал Мадрид.

Да, търговските договори не спират да се трупат, но колко дълго още босовете на Юнайтед ще продължават да се примиряват с отбор, който днес гледа на 4-тото място в ПЛ като на Обетованата земя и дори не е заплашил да спечели трофей, камо ли да вдигне и един, след като Фъргюсън си тръгна?

Шевролет и Адидас плащат общо 128 млн. паунда годишно, за да стои логото им върху екипа на „червените дяволи”, ала при подписването на тези контракти със сигурност са си представяли дефилета на „Камп Ноу” или „Алианц Арена” вместо в доста интимната среда на „MCH Arena” с капацитет от 11 800 места този четвъртък.

В много отношения Уудуърд бе идеалният шеф за Мойс и Ван Гаал, след като им подписа чекове за над 300 млн. паунда за нови играчи, но може би именно неговата щедрост е най-голямата му слабост. Той не изглежда мъж на място, който с готовност да казва „не”, а нидерландският мениджър получава всичко, което си поиска: от нови терени и оборудване за анализ на тренировъчната база до поредица попълнения със съмнително качество. Ван Гаал се възползва и от върховното търпение на своя началник, след като запази работата си след ужасяващ декември единствено заради твърдата му подкрепа.

Мойс също получи прекалено дълго доверие от Уудуърд и бе уволнен чак през април 2014 г., когато имаше силни призиви това да се случи още два месеца по-рано. Изпълнителният вицепрезидент досега не показва нужната за управление на най-високото ниво твърдост и безмилостност, а тази инерция допринася за упадъка на клуба. Решения биват отлагани или замитани под килима и почти не се усеща яснотата във виждането занапред, показвана от градския съперник Сити, който с един замах си осигури Гуардиола и остави съседа с отворена уста.

По подобен начин Уудуърд се забави и в задачата да преструктурира академията и да замести напусналия през май м.г. Браян МакКлеър, докато Сити назначи само след няколко дни Саймън Дейвис на поста на Патрик Виейра след напускането на французина в посока ФК Ню Йорк Сити през декември.

Пътуването до Митюлан обаче може да помогне за фокусирането на мисълта на „Олд Трафърд”. Когато Ман Сити срещна датчаните за Купата на УЕФА през август 2008 г., тогавашният изпълнителен директор Гари Куук бе зает да пуска мухата на водещи журналисти, че се готви „нещо голямо” и че се работи по изпреварване на Юнайтед в преследването на Димитър Бербатов от Тотнъм.

Четири дни по-късно шейх Мансур бин Зайед ал-Нахян купи клуба, преди да хвърли оферта за Бербатов и накрая да се задоволи с Робиньо. Мачът с Митюлан бе моментът, в който колелата се задвижиха в машината на Сити, и Уудуърд трябва да намери начин същата визита да задейства нещо добро и за Юнайтед.

Марк Огдън, „Индипендънт”

Още от Футбол свят

Виж всички