Волейболното лято ни върна в 1-ви клас

Колкото и да е над нещата, президентът на федерацията по волейбол (БФВ) инж. Данчо Лазаров едва ли е щастлив да тегли чертата това лято. И последната надежда някой да спаси сезона угасна миналата седмица, когато младежкият национален отбор до 20 г. стана осми на европейското първенство в Пловдив и Варна. След като десетилетия наред българският волейбол беше фактор на световната сцена, за година-две той се озова във втория ешелон на Европа. Има ли кой да спре пропадането? Във федерация с осем вицепрезиденти и многочислен управителен съвет би трябвало да има и разтревожени, и загрижени.
Но дали е така?

Пламен в капана на властта

Най-осезателно е отстъплението при мъжете, макар че останалите отбори също се движат на заден ход. В третото си лято като национален селекционер Пламен Константинов се зае с прекалено много задачи, но почти нищо не му се получи. България завърши на 11-о място от 12 отбора в Световната лига, не можа да се класира за олимпийските игри в Рио де Жанейро и в крайна сметка ще посрещне 2017 г. като №16 в световната ранглиста на FIVB и като №5 в европейската на CEV. В началото на тази година националите бяха съответно 8-и и 3-ти. Опитът на Константинов да подмлади тима също не беше успешен. Остана впечатлението, че Пламен си разчисти сметките с някои от бившите си съотборници, които не разбраха, че той вече не е състезател, а от другата страна на моста отношенията са други. Тимът обаче загуби качество и самочувствие. Идеята да има "Б" национален отбор е добра, което не може да се каже за реализацията. Така, вместо да натрупат опит срещу отбори от третия европейски етаж, момчетата на Мирослав Живков натрупаха комплекси. Паднаха два пъти от Македония, а на финалите на Европейската лига във Варна загубиха от Естония и Австрия. Текучеството на играчи беше такова, че отбор практически нямаше. Някои идваха, други си отиваха. Накрая треньорът свали 5 кг от нерви, а волейболистите останаха с чувството за едно изгубено лято, засилено и от провала в квалификацията за световното до 23 г.

Истината е, че през 2016 г. Константинов получи цялата власт в мъжкия волейбол. Това беше неговата концепция, неговият избор на играчи, на екип... От А до Я беше той - невиждана привилегия за нито един друг треньор. Най-вероятно Лазаров съжалява, че се отказа дори от контролната си функция. И догодина няма да е така, но тази беше нулева.

Не остава нищо друго, освен да се констатират грешките на растежа. Защото растежът на грешките няма нужда от констатация.

Не идва бодра смяна

За това, че Константинов е взел на ръчно управление цялото мъжко направление, говори и фактът, че той долетя от Новосибирск, за да гледа европейското първенство за младежи до 20 г. Измина 10 600 км в двете посоки, за да подкрепи отбора и треньорския дебют на някогашния си съперник в съблекалнята Владимир Николов. За съжаление и младите волейболисти разочароваха. Но ако на осмото място се погледне спокойно и без емоции, може да се направят важни изводи.

1. Българските волейболисти са изостанали технически от най-добрите в Европа. А началният им удар е критично слаб.

2. Средният ръст на нашите е под средния в европейския волейбол, т.е. селекцията очевидно куца.

3. В тази възраст България не разполага дори с 6 що-годе научени състезатели. Откъде ще дойдат новите хора в мъжкия национален отбор тогава?

4. След като и двата финалиста (Полша и Украйна) бяха от "домакинската" група на България, къде ни беше разузнаването? И защо някой си е мислел, че украинците са безопасни игли. Те са толкова бедни, че пропуснаха дори техническата конференция преди турнира, за да си спестят една нощувка. Нямаха по две фланелки и си перяха всяка вечер екипите. И не на последно място - идват от страна, която е във война. Но играха финал! Как изглеждат на този фон четирите месеца централизирана подготовка на нашите, лагерът на Белмекен и диетологът в щаба?

5. Оценката на треньорите ще я даде ръководството. Но следващия път, преди да се захване с някой национален отбор, Владо Николов най-малкото трябва да провери дали всичко, което лети, се яде. За да не пропилее набързо добрите впечатления, които остави като състезател.

Аналогичен случай

Макар и не така обгрижван от федерацията, девическият национален тим до 19 г. също се класира на 8-о място на европейското в Словакия и Унгария. Най-вероятно първенството ще остави неприятен спомен заради публичните критики към отбора от треньора Димо Тонев, който се държа като телевизионен коментатор.

Към всичко това трябва да добавим изгубената квалификация за световното до 23 г., където нашите отстъпиха на 19-годишните италианки в решителния мач.

Катастрофално беше и представянето на балканиадите за различните възрастови групи - там България вече трайно не участва в битката за медалите и невинаги печели мачовете за петото място.
В края на тази седмица женският национален отбор ще участва в европейска квалификация. Тяхното лято продължава, а времето за оценки предстои.

И при жените обаче е валидна общата тенденция националните отбори да се "подаряват" на различни кръжоци по интереси и да се захранва цялата клиентела във федерацията. Така в УС всички са доволни, опозиция почти не остана, а резултатите - кучета ги яли. Керванът дълго време вървя по инерция и в рамките на това управление няма да спре. Просто трябва да свикваме с реалностите, както посъветва наскоро Йордан Лечков. На потъналия футболен кораб има места за още удавници.

Силните на деня често сменят курса

Александър Попов
треньор на ЦСКА

Успехите в спорта и в частност във волейбола са функция на стратегия, организация и късмет. При нас стратегията се променя често от конюнктурата и от силните на деня. Организацията и парите са достатъчно само в националните отбори, а късмет тази година нямаше.

Успехите в спорта и в частност във волейбола са функция на стратегия, организация и късмет. При нас стратегията се променя често от конюнктурата и от силните на деня. Организацията и парите са достатъчно само в националните отбори, а късмет тази година нямаше.

Да се види кои хора работят с тези момчета

Найден Найденов
бивш национален треньор

Отстъплението в мъжкото направление е факт и това не е проблем, който ще се реши с разговори. Трябва обаче да се помисли върху хората, които водят тези момчета. Националните отбори трябва да се дават на треньори, които са се доказали и имат постигнати успехи. Един треньор трябва да вдъхва увереност у състезателите и сам да има самочувствие, че може да се справи. Тази година само Христо Райчев постигна успехи на балканиадите, всичко друго беше провал. Явно в другите държави работят повече и по-правилно, докато ние започваме да отстъпваме сериозно.

Катерина Манолова, "7 дни спорт"