Владо Николов: Разочарован съм!

Националният отбор по волейбол на България за младежи до 20 години завърши на осмо място в крайното класиране на Европейското първенство, което се проведе в Пловдив и Варна. Селекционерът на младите ни волейболисти Владимир Николов заяви, че изпитва разочарование и неудолетвореност от показаното на терена. Ето неговият обзор за представянето на отбора ни на Евро 2016 в специално интервю за BGvolleyball.com след края на шампионата.

Каква e цялостната оценка за представянето ни на Евроволей 2016?

Първите пет мача смятам, че играхме много добър волейбол, такъв за който работихме цялото лято. В последните два мача показахме липса на характер, липса на морално-волеви качества. Защото не направихме и половината от това, което можем и затова, което сме подготвени.

Защо се получи така, че не показваме характер?

Обикновено, когато нещата се поучават, всички играят с желание  и всичко върви. А истинските лидери се виждат, когато е тежко, и когато е трудно. В мача на Украйна с Италия, в който украинците буквално изтръгнаха победата в последните минути ясно се видя за какво става въпрос, след като украинците обърнаха съперника от 8:13 в тайбрека. С най-голяма заслуга за обрата бе само един състезател,  бе номер 5, който стана и героя на тима. Но той е роден лидер. Очевидно, има качества, които си ги носи, освен спортно-техническите, че изпълнява добър сервис, че има технически умения. Този състезател го дадох за пример на моите момчетата. Лидер  е човекът, който в тежки моменти не се притеснява да поеме отговорност, да каже: „дай топката на мен“.

Лидер, който да поведе отбора ли липсва в нашия тим?

Ако трябва да говорим от спортно-техническа точка, в последните два мача посрещахме трагично. Ние нямаме нито един чист посрещач, нито един посрещач, който се чувства комфортно в задно поле на игрището. За съжаление, ако с Кирчо Котев не беше станало това което стана, проблемът, който му намериха в сърцето и това наложи неговото отсъствие, ние щяхме да играем следобеден мач (в четворката б.в). Макар, че може да звучи като празни приказки. Котев беше единственият натурален посрещач в тази генерация. При разпределителите Николай Манчев се справи отлично, когато имаше добро посрещане, но за съжаление цифрите показват, че във вчерашния мач имаме 13% посрещане. За любителите на волейбола, които не са запознати, ще кажа, че нормално процентът трябва да е над 40.

Посрещането ли е най-слабата ни страна?

В момента, да.  Това ни беше най-големият проблем в последните два мача. 

Все пак тръгваме добре в мачовете, повеждаме в началото, какво се случва после?

В един момент губим увереност. Спираме да играем, това е очевидно…

Украйна ли е изненадата на турнира?

Категорично, да! 

Ние ли подценихме Украйна, може ли да се каже, че ние ги вкарахме в четворката?

Не. Но с Украйна се получи същата ситуация. Имахме предимство, водехме с 2:0 гейма и загубихме. В третия гейм имаме три мрежи и не можахме да реализираме четири контри, за да затворим мача. А контрите са най-лесното нещо във волейбола. Неща, които са правени стотици пъти. В крайна сметка, именно в такива ситуации се раждат шампионите. Разбира се кои хора ще станат и кои няма да станат.

Разочарован ли си?

Изключително много. И съм разочарован от тези два мача. Заради липсата на характер. Мога да разбера, че поляците са по-добри от нас. С една година са по-напред в развитието си. Това е „ок“. Но за мен не е „ок“ начина, по който изглеждаше нашия отбор в последните два дни от Европейското първенство.

Какво трябва да променим в юношеското направление?

Да правим генерални изводи на базата на тези два мача не е коректно. Защото, ако си бяхме забили контрите срещу Украйна, и бяхме победили, щяхме да играем следобеден мач и нямаше да има драми. Нещото, което аз смятам, че е задължително, е да се изградят състезатели, които имат умения с две ръце отдолу, посрещане и защита. Масово в България се налагат състезатели, които са високи това е правилно, но тези, които са по-ниски, как да кажа -  или не им се обръща достатъчно внимание, или стават така, че те се отказват, когато са най-необходими. Във всеки един от отборите има по един водещ  посрещач. Един състезател който да дава стабилност на посрещането. И това не е само на това първенство, а и в световен мащаб. Това е едно от нещата, което аз ще предложа на събиране на треньорите, да се унифицира една програма за развиване на посрещането и за специфични тренировки с разпределителите.

Треньорът на жените Иван Сеферинов изрази мнение, че в България не се обръща внимание на либерата и разпределителите.

Очевидно е прав. Не знаех за това негово изказване, но имаме съвпадение. Смятам че и Димо Тонев мисли по същия начин. За Пламен то е ясно. Смятам да подема инициатива и лично да организирам среща на треньорите в България. Специалистите, които имат интерес и които се занимават  подрастващи. За да може да се дадат предложения, да се изслушат мнения и да се започне работа с посрещачи, либера и разпределители. Защото това поколение имаме късмет с двама много талантливи разпределители, но в посрещане нещата не стоят така. Надявам се да направим широка дискусия и това да даде ефект.