Интервюто с Ракитич: Послушах сърцето си и останах

Неговото бъдеще държа на тръни огромна част от барселонистите, докато Пари Сен Жермен стремглаво се бе насочил към привличането му в своите редици. За разлика от случилото се с Неймар миналата година обаче, Иван Ракитич избра да каже „не” на изкусителното предложение на френския клуб. Убеден в правотата на своето решение и за кариерата, и за семейството си, хърватинът говори пред екип на вестник „Спорт” за новите си цели с „блаугранас” – преди всичко Шампионската лига, и шансовете на един обновен и подсилен състав. На своите 30 години и след великолепния си Мондиал в Русия, полузащитникът вдъхва изумителна сигурност. Не крие и надеждите си клубът да го възнагради за лоялността с подобрени условия по договора.

-         В крайна сметка заложихте на оставането в Барселона въпреки офертата на ПСЖ. Кога и защо взехте това решение?

-         Не беше в някакъв точно определен момент, а по-скоро резултат на дълго обмисляне. Това бяха дни, в които се говори толкова много за мен, че, честно казано, настъпи един момент, в който вече не исках нито да слушам, нито да гледам, нито да чета нищо повече. Помислих си, говорих с жена ми и моите агенти, погледнах от всеки един ъгъл.

-         Кое беше най-важното: семейството, футболът или парите?

-         Послушах жена си и сърцето си. Дадох си сметка, че имам привилегията да нося фланелката на Барса. Защитаването на тази емблема е най-върховното нещо и няма клуб на този свят, който да може да ми даде повече, ако изключим парите. Моите дъщери са много щастливи в Барселона: голямата вече две години е в училище, а малката сега тръгва на детска градина. Много сме добре тук и в този смисъл решението беше много лесно. Горд съм да продължа в Барса.

-         Бихте ли разбрали клуба, ако бе приел офертата на ПСЖ?

-         Ако това бе се случило, тогава вече щяхме да говорим –щеше да трябва да видя кое е най-доброто за всички и ако клубът бе тръгнал по този път, може би становището ми щеше да бъде различно. Важното е да можем да сме на една честота – доброто за мен да не бъде лошо за клуба, да искаме да продължим заедно. Аз се чувствам много обичан от клуба и от публиката, затова и толкова бързо взех решението си.

-         Сезонът едва-що започна, а сякаш се е оформил консенсус: този сезон голямата цел на Барса е Шампионската лига…

-         Да, но не би имало никакъв смисъл да стигнем до четвъртфиналите или полуфиналите и да отпаднем там – единственото важно е да спечелим трофея. Тук, в Барса, всяка година имаме за цел да спечелим всяка възможна купа, ала последните три години не бяха най-добрите за нас в Шампионската лига. Затова и имаме огромно желание да я спечелим, макар че знаем, че никога преди не сме я печелили, без да сме били шампиони в Ла Лига. Имаме голям отбор, но всичко е още в самото си начало. Ще опитаме да се представим възможно най-добре, да се насладим на пътя и да се подобряваме постоянно в течение на сезона.

-         Вашата роля в отбора ще продължи ли да е същата, или все по-често ще Ви виждаме като опорен халф?

-         Това ще го решава тренерът – той познава идеално играчите и знае кой къде предпочита да играе и къде е най-добре за отбора. Важното е титулярите да се справяме добре: искаме да спечелим всеки един мач и всеки един от нас да дава най-доброто от себе си, в моя случай било като вътрешен полузащитник, било като опорен халф. Оттам нататък всъщност не е толкова важно дали системата е 1-4-4-2 или 1-4-3-3. Няма голяма промяна, защото Лионел Меси, освен че със самото си присъствие прави нещата много по-лесни за нас, играе и се движи свободно по целия фронт на атаката – може да играе като втори нападател или на фланговете, включително и да се връща в голяма дълбочина да получава топката директно от централните защитници и да я изнася. Важното, както и в толкова много други неща, е да има баланс. Само така всичко функционира добре.

-         Каква беше ролята на Ернесто Валверде за Вашето решение?

-         Разбира се, че тренерът помогна, преди всичко с голямото си доверие към мен. Той знае, че винаги може да разчита на мен – ако трябва да си счупя някоя кост на терена, за да помогна на треньорите и на отбора, го правя без никакви колебания и оплаквания. Да се ползваш с такова доверие от всички е най-важното.

-         Сега топката се предполага, че вече е в полето на Барса, откъдето следва да подобрят Вашия договор. Трябва ли клубът да повиши заплатата Ви?

-         Ами да видим дали ще можете да занесете интервюто на президента, или ще си го оставите в кабинета… (Б.и. – разсмива се.) Най-важното е, че той знае, че тук съм като у дома си. Истина е, че подобен жест никога не ти се отразява зле, но да не е просто защото така – бих искал, ако дойде този момент, да е единствено и само защото в клуба истински вярват, че съм го заслужил.

-         Какви срокове виждате по темата – скоро ли ще стане, или ще трябва да се почака?

-         Това е въпрос, по който вече съм говорил с клуба – преди и по време на световното първенство в Русия. Би трябвало да дойде скоро, но няма напрежение. Зная, че клубът много се грижи за своите играчи и съм уверен, че президентът скоро ще ми се обади.

-         В началото на шампионата никой от летните попълнения не бе титуляр. Как Ви се струват новите?

-         Да се играе в Барса не е лесно: отвън всичко изглежда по мед и масло, като във видеоигра, но отвътре трябва да възприемеш много неща, които са различни от онези в предишните ти отбори. На новите играчи трябва да им се даде време, всички те ще ни помогнат много. Артур, Малком, Артуро Видал и Клеман Лангле работят за 10 по 10-обалната система и колективът ги прие по фантастичен начин.

-         Дебатите около юношите продължават да са на дневен ред. Какво е Вашето мнение по темата?

-         Дано на всеки две-три години има поколение като онова на Пуйол, Чави, Иниеста, Валдес, Пике, Меси и сие, но това не е толкова лесно. Барса достигна до едно толкова високо ниво, че сега няма време за опити и проби – всеки в състава трябва да е със специален талант. Ако първият отбор беше от по-ниско ниво, щеше да е много по-лесно да се налагат собствени юноши. Все пак излизащите сега момчета изглеждат доста добре. Трябва да имаме търпение и да им дадем време. Тренерът е готов да им даде възможност за изява. Всичко върви много добре в този план.

-         В Русия сътворихте подвиг с Хърватия. Как успяхте?

-         Всичко се случи от само себе си, не сме го целели. Просто извадихме максимума от възможностите си като отбор и показахме на целия свят какво значи Хърватия за нас. Сега бъдещето също изглежда обещаващо, въпреки че някои се оттеглиха от националния отбор. Там се научаваш да живееш с напрежението и с онази несравнима с друго, при цялото ми уважение към клубния футбол, мотивация: да играеш за една толкова малка, но и същевременно горда страна. Най-хубавото беше, че влюбихме в нас целия свят. Получавахме послания от хора отвсякъде, които ни стискаха палци до самия край. Това е по-хубаво от спечелването на хиляда мачове.

-         Кристиано Роналдо напусна Реал Мадрид след толкова години. Това улеснява ли Барса?

-         Ако кажа, че не е добре за нас, ще ви излъжа (б.и. – засмива се). Истината е, че ме изненада, очаквах да го виждам още години в Мадрид, но това е решение на самия Роналдо и после и на неговия клуб, който реши да го продаде. Вижда се как футболът напредва в другите лиги: преди три-четири години щеше да е невъзможно футболист от нивото на Роналдо да смени Испания с Италия. Пожелавам му успех там, а и Мадрид е голям клуб и знае как да се оправя в подобни ситуации, пък и отборът си остава много силен и кандидат за всички възможни трофеи.

Хавиер Хиралдо, „Спорт”

Следвай ни: