Една неудобна истина избуя в навечерието на манчестърското дерби, която стана още по-неудобна от факта, че малко се е променило на „Олд Трафърд“ от онзи момент. На Джосеп Гуардиола му припомниха, че ако желанието на Алекс Фъргюсън, споменато в книгата „Да водиш“, се бе изпълнило, във вторник вечер специалистът от Сантпедор щеше да е на пейката на Манчестър Юнайтед, а не да търчи около тази на Манчестър Сити по време на първия полуфинален мач за Купата на лигата.
Гуардиола и Фъргюсън вечеряли заедно в ресторант в Ню Йорк през декември 2012 г., шест месеца преди шотландецът да се оттегли след 27 години променяне на ландшафта на английския футбол. По онова време Пеп беше насред почивната си година след напускането на Барселона и Сър Алекс поискал от него да му звънне един телефон, преди да приеме която и да било оферта за завръщане в треньорската професия.
Гуардиола, когото Байерн (Мюнхен) обяви за свой нов наставник четири месеца по-късно на мястото на Юп Хайнкес за сезон 2013/14, призна, че тогава не е разбрал съвсем ясно намеренията на легендата на Юнайтед. Така „червените дяволи“ изтърваха топ мишената на Фърги за преустройството на клуба след неговото оттегляне и вместо това се спряха на Дейвид Мойс. Както всички ние добре знаем, тази история нямаше хепиенд.
През 2017 г. Гуардиола разкри, че от Манчестър Сити са натиснали здраво да го привлекат при себе си още от първия му ден на „Алианц Арена“ и че им е обещал да иде при тях, ако един ден реши да работи в Премиър Лийг. В понеделник пък настоя, че вече няма никакъв шанс да премине на „Олд Трафърд“ в бъдеще, точно както никога няма как да премине в Реал Мадрид предвид сантименталната си обвързаност с Барселона.
В Юнайтед още пресмятат огромните загуби от изпускането на своята първа мишена за мениджърския пост в ерата пост-Фъргюсън, като болката е още по-голяма предвид факта, че са принудени да гледат как вместо това 48-годишният специалист превръща градския съперник в доминиращата сила на местната сцена.
Откакто Гуардиола беше назначен начело на „гражданите“, те натрупаха цели 73 точки повече от 20-кратните шампиони и преоформиха стандартите за изисквания за печелене на титлата. Неслучайно в рекордния си минал сезон Ливърпул на Юрген Клоп взе удивителните исторически 97 точки и те пак не му стигнаха да вземе бленуваната шампионска корона.
В момента „червените дяволи“ са на 13 зад 3-тия този сезон Сити и на практика изгубиха шансовете си за финал за Купата на лигата, след като паднаха с 1:3 от градския съперник в първия полуфинален сблъсък насред „Олд Трафърд“. Това съвсем задълбочи съмненията около това дали Оле Гунар Солскяер е точният човек, който да върне победните навици в някога доминиращия отбор.
Норвежецът в началото се смяташе само за временен вариант за пейката с идеята бързо да вдигне бойния дух в съблекалнята след отровената от Жозе Моуриньо атмосфера в последните му месеци в клуба. Записаните 14 победи в 19 мача и особено удивителният обрат срещу Пари Сен Жермен в Шампионската лига обаче отклониха вниманието на ръководството от мишена №1 в дългосрочен план – Маурисио Почетино, и вместо това дойде тригодишният договор за Солскяер.
Мениджърът на „червените дяволи“ показва добри идеи и намерения, ала гореспоменатият период си остава най-положителният при него досега, като отборът все още не е записал три поредни победи в Премиър Лийг през този сезон.
Юнайтед особено страда срещу дълбоки блокове в защита от съперниците, тъй като не може да използва единственото си силно офанзивно оръжие – контраатаките. Макар че Гуардиола призова за търпение към 46-годишния норвежец, няма съмнение, че пристигане още сега на свободния към момента Почетино на пейката на „Олд Трафърд“ би донесло далеч повече неудобства и за шампионите от последните два сезона, и за останалите от Голямата шестица в Премиър Лийг.
Допълнително потвърждение на тази теза е фактът, че аржентинският бивш наставник на Тотнъм оглавява списъка с кандидати за мениджърския пост в Манчестър Сити, когато серийният победител Гуардиола реши да смени местоработата си.
Може ли Юнайтед да си позволи да остави историята да се повтори? Разтегнатите вратни мускули от гледането високо нагоре към лидерите в класирането подсказват, че отговорът е „не“. Както подсказва и статутът на втори най-добър отбор в Манчестър.
Мелиса Реди, „Индипендънт“