Стига вече, Юнайтед! Солскяер не е точният човек

Стига вече, Юнайтед! Солскяер не е точният човек

В петъка на 5 март 1909 г. Манчестър Юнайтед гостува в Бърнли в 1/4-финал за Купата на Англия. Игрището е замръзнало, вали силно сняг и 18 минути преди края на мача съдията Хърбърт Бамлет решава, че мачът не може да продължи. За късмет на Юнайтед. В онзи момент отборът изостава с 1:0, но в преиграването бие с 2:3 и после за първи път печели тази митична купа.

Бамлет свири финала на същия турнир през 1914 г. и после се обръща към треньорската професия и води Олдъм, Уигън Бороу и Мидълзбро, като извежда последните на ръба от промоция, след което през април 1927 г. е назначен за мениджър на „червените дяволи“

Обречено назначение. Два месеца по-късно клубният собственик и благодетел Джон Хенри Дейвис умира. Без голям паричен ресурс за освежаване на състава си Юнайтед изпада през 1931 г. и идва неизбежното решение да не бъде подновен договорът на Бамлет.

Всичко това ни показва лудостта от това да назначиш мениджър по сантиментални подбуди само заради това, че ти е помогнал преди години да спечелиш трофей. И ни води до настоящото положение.

Откакто получи за постоянно работата през март м.г., Оле Гунар Солскяер е мениджърът с най-лош процент победи начело на „червените дяволи“ от Бамлет насам – 36,67%. Тази „чест“ не се пада нито на Франк O’Фаръл, нито на Уилф МакГинес, нито дори на безнадеждния Скот Дънкан. Хей, в този период дори нанеслият двоен удар насред „Олд Трафърд“ в сряда Бърнли има повече победи от манчестърци в лигата.

Чудесно е да говориш за налагане на млади и обещаващи играчи, да проповядваш ценността на търпението, но какво правим, ако след година, две или четири се окаже, че Солскяер е бил през цялото време неточният човек за поста? Какво доказателство въобще има, че той е точният човек? Ами ако потенциалът на тези млади и обещаващи играчи се пропилее в резултат на това? И, най-важното, каква вреда може да бъде нанесена, ако бъде изпусната междувременно възможността да бъде назначен някой от ранга на Маурисио Почетино заради лоялността към идеята за Солскяер.

А тази идея е трогателна. Та кой не би желал клубна легенда да се завърне и да възстанови попитите от него като играч там ценности? Кой ли не обича да смята своя клуб за уникален, с душевност, която само истински посветените могат да разбират? Точно затова и Франк Лампард си остава все така популярен в Челси. Точно затова и Барселона се опита да си върне Чави вече като старши треньор. Точно затова и най-доброто футболно решение на изпълнителния директор Ед Уудуърд на „Олд Трафърд“ бе да уволни Жозе Моуриньо и да назначи временно норвежеца.

Солскяер беше идеалният човек за възстановяването на старите клубни ценности и изчистването на токсичната среда. И ходът проработи. Отборът печелеше по 2,46 точки средно на мач и извърши изумителен подвиг в Париж, като единствено на базата на фолклорната памет за една фамозна вечер в Барселона 20 години по-рано временният мениджър вдъхнови невероятен обрат срещу Пари Сен Жермен.

Уудуърд, винаги чувствителен към всеки порив на обществено мнение, възнагради набързо Солскяер с договор за постоянно. От този съдбовен момент нататък Юнайтед печели средно по 1,40 точки на мач. Бамлет, нека отбележим това, записа 6 победи и 1 равенство в първите си 7 мача.

Днешният футболен свят е крайно нетърпелив. Изискванията обичайно са прекомерни и царува краткосрочността. При съвременните нагласи и Хърбърт Чапман, и Бил Шанкли, и Дон Реви, и Браян Клъф и, най-уместният пример, Алекс Фъргюсън едва ли щяха да избегнат уволнението и да дочакат успехите си съответно в Арсенал, Ливърпул, Лийдс, Дарби Каунти/Нотингам Форест и Манчестър Юнайтед.

Този тип мислене обаче крие и опасности. Само защото някои мениджъри са се оказали успешни, след като им е било дадено време за работа и доказване, не значи непременно, че всички биха били. След 45 мача на поста е разумно и редно да се запитаме дали е осъществен някакъв напредък под ръководството на Солскяер.

Моуриньо беше уволнен с процент от победи 53,8%, докато този на норвежеца, дори и ако броим мачовете му като временен наставник, е 48,8%. „Червените дяволи“ бележат малко повече голове сега отколкото при португалеца – 1,7 срещу 1,6, ала получават по 1,2 срещу 0,9 при Специалния.

В началните слънчеви месеци от идването на Солскяер, Луис ван Гаал отбеляза, че клубът отново е назначил контраатакуващ треньор, което предизвика широк присмех, но накрая нидерландецът се оказа прав. Оценяването на футбола като вълнуващ или не все повече е плод на индивидуалните представи и е ясно, че за мнозина фокусът на Ван Гаал върху владението на топката водеше до стерилен футбол.

Отборът на норвежеца обаче изглежда истински силен в атака само срещу оставящи голямо пространство зад защитата си съперници. Тотнъм и Манчестър Сити се хвърлиха сляпо в атака в онази странна и славна седмица в началото на декември, а повеждането срещу Норич, Нюкасъл и, в началото на сезона, Челси помогна за това да се развихрят бързите офанзивни оръжия на „червените дяволи“.

Съвременният футбол на най-високото си ниво обаче, както показват във всеки свой мач Ливърпул и Манчестър Сити, се гради на добре структурираните шахматни ходове в съперниковата третина. Нападането, точно колкото и защитаването, е въпрос на организация, на това играчите да знаят кога и къде да отидат, та при удала им се възможност комбинацията да е полуавтоматична и твърде скорострелна, че дори и насъбралите се нагъсто дълбоки защитни блокове да не могат да я спрат. Една година по-късно няма никакъв признак, че Солскяер е дори и близо до постигането на това.

Една от причините Моуриньо да бъде изхвърлен бе тази, че неговият футбол се смяташе за недостоен за историята на Юнайтед. Норвежкият му наследник може и да не кара отбора си да играе с понякога крайно негативния подход на португалеца (най-запомнящият се пример е от миналия сезон на „Анфийлд“), ала техните статистически показатели изглеждат поразително наподобяващи. Броят подавания средно на мач намаля при Солскяер, както и точните подавания в последната третина на терена. Допуснатите при контраатаки голове – показател за ефикасността на пресирането – са нараснали трикратно.

Юнайтед е пълна каша и проблемите там няма да се решат мигом със смяната на мениджъра. Норвежецът не е някакъв вредител, който изсмуква живителните сокове от своя състав, но просто няма никакво доказателство, че е способен при наглед изгубена всякаква надежда отново да направи чудо и да спаси положението. Колкото и трогателна и привлекателна да е мечтата за това. На пазара са налични други специалисти, ала те няма да чакат вечно. Идва един момент, в който празните приказки за младост и търпение, както и отличните контраатаки просто не са достатъчни.

Джонатан Уилсън, „Гардиън“

Още от Футбол свят

Виж всички