Кюрасао

Прякор: “Синята вълна"
Асоциация: Футболна федерация на Кюрасао (FFK)
Селекционер: Дик Адвокаат
Капитан: Леандро Бакуна
С най-много мачове: Леандро Бакуна (68)

С най-много голове: Ранжело Янга (21)
Стадион: "Ергилио Хато", Вилемстад
Позиция в ранглистата на ФИФА: 81
Най-висока позиция в ранглистата на ФИФА: 68 (юли 2017)

Най-ниска позиция в ранглистата на ФИФА: 188 (декември 2003)

Участия на световни първенства: няма
Участия на Голд Къп: 3
Най-големи успехи: четвъртфинал (2019)
Население: 0,15 млн.
Площ: 444 км2

Столица: Вилемстад
Валута: карибски гулден
Официални езици: папиаменту, нидерландски, английски

Националният отбор на Кюрасао представлява страната в международните футболни състезания и се управлява от Футболната федерация на Кюрасао (FFK). ФИФА и КОНКАКАФ признават националния отбор на Кюрасао за директен наследник на зависимата територия Кюрасао (1921–1958) и Нидерландските Антили (1958–2010).

Първият национален отбор по футбол, носещ името Кюрасао, е този на Територия Кюрасао, който дебютира през 1924 г. в гостуване срещу съседна Аруба – мач, спечелен от Кюрасао с 4:0. През декември 1954 г. територията Кюрасао става част от Нидерландските Антили. След конституционна промяна Нидерландските Антили са определени за страна в рамките на Кралство Нидерландия, включваща островите Аруба, Бонер, Саба, Сент Еустатиус и Синт Мартен. Името на отбора на Кюрасао се променя на национален отбор на Нидерландските Антили, представляващ и шестте острова.

През 1986 г. Аруба става самостоятелна страна в рамките на Кралството със свой собствен национален отбор, в резултат на което играчите от Аруба спират да представляват Нидерландските Антили.

На 10 октомври 2010 г. Нидерландските Антили престават да съществуват, а Кюрасао и Синт Мартен стават самостоятелни държави, докато Бонер, Саба и Сент Еустатиус стават част от същинската територия на Нидерландия. Въпреки че не е суверенна държава, Кюрасао (най-голямата островна територия в Нидерландските Антили) се появява в списъка на членовете на ФИФА през март 2011 г. като наследник на Нидерландските Антили.

Първия си мач новосформираният национален отбор на Кюрасао изиграва на 20 август 2011 г. срещу Доминиканската република на стадион „Панамерикано“ - загуба с 0:1. В квалификациите за Световното първенство през 2018 г. Кюрасао отстранява Куба.

След силна квалификационна кампания, Кюрасао побеждава домакина Мартиника на полуфиналите на Карибската купа през 2017 г. с 2:1. На финала тимът се изправя срещу действащия шампион и шесткратен носител на трофея Ямайка. Кюрасао печели с 2:1 и вдига първи трофей в историята, като по този начин се класира за Златната купа на КОНКАКАФ. Там отборът в група с Ямайка, Салвадор и Мексико, но губи всичките си мачове.

В следващото издание на Златната купа през 2019 г. Кюрасао записва първата си победа в турнира, след като Леандро Бакуна вкарва за 1:0 срещу Хондурас. В решаващия последен мач от групата Юриен Гаари отбелязва попадение в добавеното време срещу Ямайка, с което Кюрасао завършва на второ място и се класира за елиминациите. На четвъртфиналите тимът отпада след загуба от САЩ.

През ноември 2025 г. Кюрасао прави нулево равенство срещу Ямайка, което класира отбора за финалите на Мондиал 2026. По този начин Кюрасао става най-малката държава по население и площ (само пет седмици след като Кабо Верде подобрява рекорда за площ), класирала се за Световно първенство. Нидерландецът Дик Адвокаат пък може да стане най-възрастният селекционер в историята, водил отбор на световни финали.