Мика Хакинен: Бях по-добър от Михаел Шумахер

Легендарният финландски пилот Мика Хакинен отново се върна към годините, в които се бореше във Формула 1 срещу 7-кратния световен шампион Михаел Шумахер. Мика беше последният, който стана шампион преди серията от пет поредни титли на Шумахер с Ферари, след като взе титлата през 1998 и 1999.

„Внимателно следих представянето на Михаел, изследвах траекториите му, пилотирането, как работи с волана, според мен, в това нямаше нищо особено. Мисля, че бях по-добър от него – заяви Хакинен в подкаста High Performance. – Михаел беше много силен физически и той използваше тази сила в пилотирането си – в работата с гумите, при натоварването на окачването. Той имаше талант да намира баланса в поведението на колата и да установява невероятен контрол върху поведението на автомобила.

„Михаел се опитваше да ми влияе психически, но това не му се получаваше. Той пробва това по най-различни начини, но за мен това нямаше значение. Бях напълно уверен във възможностите на тима на Макларън, в моя екип, в себе си, нищо не можеше да промени това.

„В битките ми с Михаел има много интересни моменти. Например, когато се ударихме в състезанието във Формула 3 в Макао през 1990 година. Аз спечелих първото състезание, той остана втори. Тогава имаше две състезания и резултатите от тях се събираха.

„Аз спечелих първото състезание, Михаел завърши на 2 секунди зад мен. Той беше начело във втората надпревара, аз бях веднага зад него и знаех, че ще спечели победата в общото класиране. Градското трасе в Макао е невероятно и там всичко е възможно.

„В последната обиколка Михаел допусна невероятно глупава грешка в един от бързите завои, което ми позволи да го изпреваря. Когато го изпреварвах, той погледна в страничното огледало и леко завъртя волана. Аз закачих задната му гума, но продължих. Можеше да му се ядосам заради това, но разбрах, че това нищо няма да промени.

„Михаел е труден съперник. Той имаше проблеми със съперниците си – с Хил, с Вилньов, с Култард. Той беше безкомпромисен пилот, но и несправедлив. Всеки път, когато имаше бурни дискусии след нещо, което е направил на пистата, аз си мислех как мога да го променя. И не с думи, нямаше смисъл да говоря с него или с шефовете му в отбора или пък с медиите, а да му въздействам на пистата.

„Мисля, че точно това повлия на отношението му към мен. След инцидента ни в Макао аз разбрах философията му, а той разбра как реагирам аз. След това, всеки път в битката помежду ни беше оспорвано, но нито веднъж не сме се удряла ни пистата.“