Макс Ебонг – камерунски гени и беларуско наследство

Феновете от по-старото поколение добре си спомнят как по време на Европейското първенство през 1988 година, когато на финала се срещнаха отборите на СССР и Нидерландия, възхищавайки се на действията на Рууд Гулит и Франк Рийкард, коментаторът Владимир Перетурин изрече реплика, останала завинаги в народната памет. „Препоръчвам на нашите жени да търсят за бъдещите си деца бащи от Суринам“, хвърли журналистът към масовата публика, намеквайки за кръвта, която тече във вените на звездите на холандския футбол. Въпреки вече започналата перестройка и гласност на случващото се навън, избухна скандал. Но думите се оказаха пророчески!

По онова време дори в най-силните европейски национални отбори все още не бе толкова разпространена мултинационалността, която днес е обхванала изцяло футбола. Селекцията на Франция например в момента прилича на своеобразен филиал на Африка на терена – играчи, произхождащи от десетки страни от Черния континент, създават славата на наследниците на Раймон Копа и Мишел Платини. Не изостават и други тимове от Стария континент – Англия, Италия, Германия, Белгия… По родословието на техните играчи може спокойно да се изучава световната география - има от всичко! А преди няколко години първата лястовица се появи и в националния отбор на Беларус. Африд Макс Ебонг Нгоме, или просто Макс Ебонг, дори бе признат за най-добър играч на страната през 2023 г. И това бе напълно заслужено – на терена Ебонг се откроява не с цвета на кожата си, а с ярката си игра и нестандартни действия. Специалистите твърдят, че Макс притежава отлични футболни гени, взел е най-доброто от своите родители: бащата е камерунец, майката – беларуска.

Пъргав, координиран и техничен. А също и целеустремен. Това е най-важното качество, без което всички останали губят стойност. Воля, характер и трудолюбие са изградени в него от трудните обстоятелства на едно тежко детство, през които бъдещият най-добър футболист на страната е трябвало да премине.

Макс Ебонг е роден във Витебск. Баща му отива в Беларус, за да учи в местния държавен медицински университет, където се запознава с майката на футболиста. Любовта пламва, ражда се син. После следва баналната история на раздялата - тя и детето остават, той заминава. Бащата камерунец днес живее в Москва, но почти не се вижда със сина си, макар самият Макс да признава, че не таи обида. И това също, съгласете се, говори много за характера му – добронамерен и благоразумен.

Футболът винаги е бил страстта на момчето, което прекарвало цялото си свободно време навън с топка. Във втори клас попада в спортното училище „Комсомолец“, където тренира при Владимир Войтехович. Тази иначе обикновена и щастлива история става особена заради факта, че семейството, в което расте Ебонг (майка му и дядо му), меко казано, не живеело в охолство. А ако наречем нещата с истинските им имена – едва свързвали двата края. Стигало се дотам, че в дома им редовно спирали тока, газта и топлата вода заради неплатени сметки. Храната често се готвела в мазето, а футболните обувки му намирал треньорът, както и помагал с транспорта до залата – пари за това също понякога не достигали. Специална комисия пък заплашвала да вземе Макс от семейството и да го изпрати в интернат.

Въпреки всичко преживяно днешната звезда на беларуския футбол говори с невероятна топлота за майка си и дядо си, като твърди, че точно те са му дали пътя в живота. Първата татуировка, която Макс Ебонг си прави още в юношеството, е посветена именно на майка му. Днес той помага и на нея, и на дядо си, а най-хубавото е, че вече средства не му липсват.

През 2016 г. Ебонг е приет в младежкия състав на солигорския Шахтьор, а този момент може да се счита за начало на неговия голям път. Тогава клубът имал добро око за таланти и работел отлично с млади играчи, а Макс винаги искал да тренира и не бил от тези с вятър в главата. Директорът на Шахтьор Юрий Вергейчик лично се договорил за преместването на младия талант от Витебск и често споделял, че веднага е било ясно – това момче ще постигне успех във футбола.

Без топка почти не го виждали. След като тренировката приключела, всички си тръгвали, а той оставал – жонглирал с топка, стрелял към вратата. На 19 години дебютира в първия състав и въобще не си губи времето. Получава повиквателна за младежкия национален отбор, а на 20 вече дебютира за мъжкия.

На терена не се страхува да поеме инициатива и взима решения на момента, мисли бързо и се ориентира добре. Издръжлив е. Има отличен поглед върху играта. В този компонент дори го сравняват с легендарния Александър Прокопенко (б.р. – бронзов медалист от олимпиадата в Москва през 1980 г., с 97 гола в 310 шампионатни мача за Динамо Минск). Казват, че главата на Ебонг е като панта - непрекъснато се върти във всички посоки, нищо не убягва от вниманието му. Пластичността и координацията му пък напомнят за друг култов образ в беларуската футболна история, неподражаемия Валентин Белкевич (б.р. – осемкратен шампион на Украйна с Динамо Киев).

Така с футболни гени от Камерун, но потекло и наследство от беларуските легенди, Макс Ебонг върви по своя път. А от новата година той е свързан с най-успешния български клуб.

Сергей КАНАШИЦ, „Беларусь Сегодня“