Казусът “Суарес”: две грешки не правят една правда
Признавам си честно и без бой: математиката никога не е била от силните ми страни, но логическото мислене компенсира слабостите ми в тази област. Търсенето на (разумни) обяснения за всяко явление или процес ми помагаше в училище да намирам смисъла на фундаментални математически постановки. Една от тях гласи, че минус и минус не правят плюс, напротив – увеличават минуса. Това правило може да намери поредното си доказателство съвсем скоро, ако английската Футболна асоциация, призвана да въздава ред, законност и справедливост (без алюзии тук), потвърди или увеличи наказанието на Луис Суарес.
Към момента уругуаецът е лишен от право да участва в 10 мача на “червените” (или евентуалния си нов отбор, ако реши, че не издържа повече в Англия и напусне през лятото). Да повторя: 10 цифром, ДЕСЕТ словом. Шокиращото провинение? Ухапване по ръката на Бранислав Иванович по време на неделния мач между Ливърпул и Челси от шампионата на Премиър Лийг; ухапване, колкото учудващо, необяснимо, нередно и идиотско, толкова и смешно, безобидно и незастрашаващо здравето.
Ако това провинение заслужава 10 мача лишаване от състезателни права, колко ли ще заслужава това да проснеш в безсъзнание с лакът съперник? Колко ли ще заслужава това да застрашиш кариерата и, по-важно, здравето на противник с влизане със засилка с двата крака? Колко ли ще заслужава това да стъпчеш падналия на земята опонент? Колко ли ще заслужава това да го обидиш на основата на расовата му принадлежност? И хей – колко ли ще заслужава това да... ухапеш ръката на съперник?...
Всички тези въпроси имат отговор в архивите на ФА. Всички тези отговори са прецеденти. Всички прецеденти определят критерии. А критериите са мярка, която ФА упорито доказва, че й липсва. Без критерии няма справедливост, има само предизвикване на обвинения в лицемерие и подхранване на конспиративните теории.
Ухапването на ръката на Иванович от страна на Суарес бе оценено като по-тежко провинение от муай тай удара с лакът на Бен Татчър срещу изпадналия в безсъзнание Педру Мендеш (8 мача наказание), от опита за осакатяване на Калъм МакМанаман срещу Масадио Хайдара този сезон (липса на ретроспективно разглеждане на случая и наказание), от стъпкването на падналия на земята Нийл Ленън от Алън Шиърър (пак тишина от офисите на асоциацията).По-тежко се оказа ухапването и от расистките прояви на същия този Суарес и Джон Тери (съответно 8 и 4 мача; тук ФА стана новатор с практическото измерване на по-голям и по-малък расизъм, и то при дума срещу дума в първия случай и конкретни видео доказателства във втория) и от... ухапването на ръката на Хавиер Маскерано от страна на Джърмейн Дефоу (липса на ретроспективно разглеждане на случая и наказание).
Разбира се, всеки инцидент е във времето си и не може да се твърди със сигурност, че днес Дефоу например не би бил разследван поради “изключителни обстоятелства” ретроспективно въпреки получения жълт картон по време на мача с Уест Хем Юнайтед. Разумно е и да се изчака публикуването на причините за вземането на вчерашното решение, преди да се коментира окончателно.
Ако опитам да погледна зад евентуалната логика на решението на панела към ФА, мога да открия няколко мотива: предишни дисциплинарни провинения на Суарес, неприемането от негова страна на нуждата от повече от 3 мача наказание и, най-вече, рецидив при хапането на съперник след онова в Холандия, донесло му 7 мача отнемане на състезателните права.
Всичко това обаче, съпоставено към посочените по-горе въпроси, не може да обясни логично броя мачове наказание. Критерии и липса на критерии. Наказанието е задължително, но в подобен размер подсказва за някаква лична вендета, а не за обективна преценка на провинението.Суарес изглежда лесната мишена, че дори и за министър-председателя Камерън, просещ напоследък подкрепа от не най-блестящата откъм интелигентност част от народа си чрез рестрикции на правата на чужденците във Великобритания.
Лесна мишена е предвид факта, че към ден днешен уругуаецът е аутсайдерът, когото всички във и около английския футбол, освен хората от неговия клуб, обичат да мразят. А той на свой ред сякаш се подхранва от тази омраза за гениалните си отигравания и съответно изпитва, при целия съпътстващ риск, може би дори подсъзнателна нужда сам да я предизвиква.
Тази му природа би могла да обясни наличието на, вече, 20 мача наказание, откакто е стъпил на Албиона. Също така обаче красноречиво говори фактът, че за нито едно от отсъствията му в тези 20 мача причината не е червен картон.
Да, Суарес греши, агресивен е, на моменти дори прескача границите с детинщините си, но досега не е наранил умишлено съперник и изцепките му не носят действителна опасност. Дори десният му прав в брадата на Гонсало Хара наскоро не можеше да нарани и пудел с физически увреждания и изглеждаше нелепо смешен по подобие на захапването на Иванович.ФА с постоянните си наказания след фарсови процеси и английските медии с постоянното хиперболизиране на проявите на Суарес го превърнаха в някакво реално превъплъщение на фиктивния син на Джак Изкормвача и Тоня Хардинг, когато той по-скоро напомня на Чарлз Буковски – луд, предизвикателен гений, който много лае и малко хапе (добре де, не е най-точният израз в случая).
Сега асоциацията има голямата възможност да покаже напук на конспиративните теории, че това възприятие за нея не е правилно и че осъзнава, че две грешки не правят една правда. Проста математика, но за разумни хора...