Напрежението върху Мойс спада, макар и леко, след Олимпиакос

Това бе, и то с разлика, най-великата вечер в кариерата на Дейвид Мойс като мениджър на Манчестър Юнайтед. При положение че нещата напоследък така не му вървяха, че сигурно е изпитвал облекчение, като сведе поглед надолу и види, че е обул всяка обувка на правилния крак, това може да звучи като обвинение с твърде лека нотка на похвала.

Обръщането на пасив от два “чисти” гола обаче си е достойно за отпразнуване постижение, макар представянето в първия мач с Олимпиакос да бе наистина ужасяващо. Победата в реванша с 3:0 показа повече характер и искра в атаката в сравнение с видяното през целия сезон досега, а хеттрикът на Робин ван Перси подсказа, че коментарите за негов упадък може би са преувеличени.

Все пак да се твърди, че вече всичко е наред, би било подвеждащо. Олимпиакос имаше доста шансове. Давид де Хеа направи изумително двойно спасяване през първото полувреме срещу Давид Фустер и Чори Домингес, а Енцо Перес стреля в аут с глава. След като поведе с 3:0, Юнайтед се дръпна назад, но така и не “задуши” играта, оставайки уязвим за гол на гостите. Поне обаче имаше победа и запазване на шансовете, колкото и илюзорни да са, за спечелване на трофей този сезон. И най-вече бе лъч светлина в цялата тази тъма. “Това е велик резултат – каза Уейн Рууни. – Дано ни даде нов устрем и бъде началото на нещо наистина специално.”

Напоследък всяка седмица като че носеше нов крах и ново нарастващо съмнение. Когато Юнайтед назначи Мойс, бордът обеща, че ще покаже търпение и ще му даде време, поради което му даде шестгодишен договор. Феновете, или поне ходещите на мачове, общо взето почетоха това решение: имаше и освирквания, но твърде малко преки обиди към мениджъра.

И все пак дори най-отдадените сред тях трябва да са започнали да се чудят: да си търпелив е много добре, ала трябва поне да има някакъв признак на напредък или план, който да окуражи. В последния месец, освен ако някой наистина не си е помислил, че изработената с много труд победа 0:3 срещу борещия се срещу изпадане Уест Бромич Албиън е значителна стъпка напред, се трупаха единствено лоши новини.

Гостуването срещу Олимпиакос даде начало на стремително пропадане. Това представяне бе и недодялано, и безхарактерно, водейки до първите истински съмнения за отдадеността на Ван Перси. Поражението у дома с 0:3 от Ливърпул, с допуснати три дузпи и възможни дори пет, бе нов позор. “Олд Трафърд” бе шумен колкото не е бил от доста време насам, но това само подчерта липсата на битка на терена. Психологията на играчите е крехък и сложен феномен, ала бе трудно човек да не се зачуди колцина от тях, ако не да играят за бъдещ трансфер, поне са се замислили дали наистина искат да бъдат свързвани с падението на най-успешния клуб в историята на английската лига.

А лошите новини продължаваха да идват. Първо бяха слухове за скандал между Раян Гигс и Мойс. Те бяха отречени, но има безбройни информации за това как играчи, така навикнали на Алекс Фъргюсън и успехи, се опъват на мениджъра и методите му на работа с набиращата популярност сред феновете на тима фраза: “Ти не си истинският ми татко.”

После се появи един туит от Кевин Шийди – работил при Мойс треньор в академията на Евертън, в който се твърдеше, че славещият се с развиване на млади играчи настоящ мениджър на Юнайтед всъщност въобще не е обръщал внимание на младежкия тим. В известен смисъл това не бе голяма новина (въпреки че бе показателно, че добре възпитаният Шийди изрече гласно нещо така възпламенително), но начинът, по който бе грабната от медиите, подсказа колко мощна е надигащата се срещу Мойс негативна вълна.

После пък, във вторник, дойдоха шепотите, че търсещият нова работа след Мондиала настоящ селекционер на Холандия Луис ван Гаал е търсен за възможен заместник на Мойс от идния сезон. “Не усещам никакво вътрешно напрежение в клуба – настоя мениджърът. – Всички сме добре. Те знаят каква работа трябва да свърша. Тя вероятно е по-голяма, отколкото си мислехме.”

Каквато и да е истината около историите за Гигс – вече 40-годишен и с все по-посребряваща брада, той бе избран за титуляр за първи път от края на януари и отговори с великолепно представяне. Нещата в Юнайтед обаче в момента са такива, че целеустремеността на неговите подавания единствено подчерта колко нелеп бе центърът на полузащитата на тима през повечето време от този сезон. Пасът, довел до нарушението за дузпа срещу Ван Перси, бе изумителен и като визия, и като изпълнение, а именно Гигс изведе Уейн Рууни, за да асистира последният за втория гол.

Рууни също изигра добър мач, а умението на Дани Уелбек да разстройва играта на защитниците бе очевидно. Именно двамата комбинираха за прекия свободен удар, довел до осъществяването на хеттрика на Ван Перси. “Търсехме пространствата зад гърба им – коментира Мойс. – Не спирахме да тичаме и играчите бяха невероятно отдадени. И тях ги боли. Знаят, че не се представят според очакванията, и със сигурност не играха добре в Пирея. Тази вечер те оправиха нещата. Заслужихме си класирането.”

Това може и да не бе обрат от мащабите на онази победа 3:0 над Барселона за КНК преди 30 години в същата седмица (не само защото този Олимпиакос не е и близо до класата на онази Барселона), ала Мойс поне написа страница от историята на Юнайтед, която ще бъде помнена с гордост. Дори и само временно, напрежението спадна и на “Олд Трафърд” има признаци на живот.

Джонатан Уилсън, CNN Sports Illustrated